Православната и католическа църква отбелязват Деня на Света Варвара
Православната и католическа черква означават Деня на Света Варвара. На този ден имен ден честват: Варвара, Варя, Варадин.
Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на III век и умряла през 305 или 306 година.
В православието Св. Варвара се счита за настойничка на умрелите от неочаквана гибел - които са нямали време да се разкаят и причестят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, разгласен е и за Ден на миньора, защото светицата се смята за настойничка на миньорите.
Света Варвара е родена в фамилията на благородник богохулник от Никомедия, Мала Азия. В свое частно изследване богословът Венцислав Каравълчев твърди, че св. Варвара е родена в с. Елешниц (Област Благоевград), Разложко, което в древността се е наричало Илиопол.
Тя се отличавала с особена и впечатляваща хубост. Ревнивият ѝ татко я затваря в кула - надалеч от сластни очи. През времето, когато е била затворена, Варвара учи външния свят от прозореца и има доста време да размишлява за Бога. Когато татко ѝ позволява да излиза, с цел да си откри младоженец и да се омъжи, Варвара се среща с християни и приема свето кръщение.
Когато бащата научава, че щерка му е станала християнка, той подрежда да я наказват и получава единодушието на шефа на града Мартиан да я осъди на гибел. По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието приказва, че Божието отмъщение настига бащата на Варвара и шефа на града - те двамата са изумени от гръмотевица. Тя е заровена от християнина Валентин и гробницата и става източник на чудеса на вярата.
През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През XII век те са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 почиват в Патриаршеската катедрала "Свети Владимир " в Киев. Сградата се намира в средата на Ботаническия площад в центъра на Киев. Построена е през 1859-1882 година в чест на 900-годишния празник от покръстването на Киевска Рус и носи името на светия княз Владимир I. Проектът в неовизантийски жанр е на архитекта Александър Берети.
Атрибутите, с които се изобразява Света Варвара са кула с три прозореца, мъченическа корона, бокал, гръмотевица, палма.
Света Варвара е настойничка на миньори, оръжейици, архитекти, артилеристи, математици, пандизчии.
У нас празникът се е почитал измежду народа с преплитане на езическите и християнските традиции.
В някои региони на страната Света Варвара се е смятала за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка ". Жените месели и раздавали за здраве "къпани " питки (омесеното тесто първо се вари, до момента в който изплува на повърхността, а след това се оформя на питка и изпича).Питките се намазват с мед за помиряване на светицата и "баба Шарка ". В Добруджа, вечерта против празника подготвят софра за "баба Шарка ", на която слагат паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазат като лекарство срещу дребна шарка.
Друг бит е да се вари фасул и да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други региони Света Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Този ден е имал и гадателна устременост в обичаите - по седенките се правили гадания коя госпожица за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор Свети Сава е жена - светица. Варвара и сестра й Сава, празнувана на 5 декември, са двете сестри на Св. Никола. От тях Сава е по-добрата, постоянно върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри приготвят празника на Св. Никола, по тази причина се споделя: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола посетители гощава ".
Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на III век и умряла през 305 или 306 година.
В православието Св. Варвара се счита за настойничка на умрелите от неочаквана гибел - които са нямали време да се разкаят и причестят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, разгласен е и за Ден на миньора, защото светицата се смята за настойничка на миньорите.
Света Варвара е родена в фамилията на благородник богохулник от Никомедия, Мала Азия. В свое частно изследване богословът Венцислав Каравълчев твърди, че св. Варвара е родена в с. Елешниц (Област Благоевград), Разложко, което в древността се е наричало Илиопол.
Тя се отличавала с особена и впечатляваща хубост. Ревнивият ѝ татко я затваря в кула - надалеч от сластни очи. През времето, когато е била затворена, Варвара учи външния свят от прозореца и има доста време да размишлява за Бога. Когато татко ѝ позволява да излиза, с цел да си откри младоженец и да се омъжи, Варвара се среща с християни и приема свето кръщение.
Когато бащата научава, че щерка му е станала християнка, той подрежда да я наказват и получава единодушието на шефа на града Мартиан да я осъди на гибел. По разпореждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието приказва, че Божието отмъщение настига бащата на Варвара и шефа на града - те двамата са изумени от гръмотевица. Тя е заровена от християнина Валентин и гробницата и става източник на чудеса на вярата.
През VI век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През XII век те са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 почиват в Патриаршеската катедрала "Свети Владимир " в Киев. Сградата се намира в средата на Ботаническия площад в центъра на Киев. Построена е през 1859-1882 година в чест на 900-годишния празник от покръстването на Киевска Рус и носи името на светия княз Владимир I. Проектът в неовизантийски жанр е на архитекта Александър Берети.
Атрибутите, с които се изобразява Света Варвара са кула с три прозореца, мъченическа корона, бокал, гръмотевица, палма.
Света Варвара е настойничка на миньори, оръжейици, архитекти, артилеристи, математици, пандизчии.
У нас празникът се е почитал измежду народа с преплитане на езическите и християнските традиции.
В някои региони на страната Света Варвара се е смятала за настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка ". Жените месели и раздавали за здраве "къпани " питки (омесеното тесто първо се вари, до момента в който изплува на повърхността, а след това се оформя на питка и изпича).Питките се намазват с мед за помиряване на светицата и "баба Шарка ". В Добруджа, вечерта против празника подготвят софра за "баба Шарка ", на която слагат паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазат като лекарство срещу дребна шарка.
Друг бит е да се вари фасул и да се поставят по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други региони Света Варвара се почитала като настойничка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, защото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Този ден е имал и гадателна устременост в обичаите - по седенките се правили гадания коя госпожица за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор Свети Сава е жена - светица. Варвара и сестра й Сава, празнувана на 5 декември, са двете сестри на Св. Никола. От тях Сава е по-добрата, постоянно върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри приготвят празника на Св. Никола, по тази причина се споделя: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола посетители гощава ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ