Ковид мерки няма, но ковид милионите хвърчат
Правителството би трябвало да е позволило сериозна неточност с коронавирус помощите, щом персонално техният проектант - някогашният обществен министър, в този момент народен представител на ГЕРБ, Деница Сачева осъди безцелното им удължение в остарелия формат. Те бяха въведени на пожар, ужким за няколко месеца, а към този момент съвсем две години гълтам милиарди. Въпреки че обстановката е доста друга от кошмарната пролет на 2020 година, тези от дълго време изветрели схеми надживяха две служебни държавни управления и заради неналичието на блян към промени откриха добра почва и при новата власт. Така - без обосновка, разбор на успеваемостта и някакъв фокус, всички те са с продължен живот и в бюджет 2022 година
Тазгодишната сума за противопоставяне на пандемията - 2,269 милиарда лева, в действителност е три пъти по-малка от колосалните 6,659 милиарда лева, отпуснати през 2021 година по същото перо, и това понижение съществено тревожи някои анализатори. Но България от дълго време не е затваряла съвсем нищо, а продължава да отделя пари за компенсиране на затворен бизнес. Безработицата е на рекордно ниски равнища, а стотици компании получават пари за " опазване на заетостта ". Най-големият разход пък си остава неотменимата коронавирус добавка към пенсиите, която поддържа абсолютно хора с над 1000 лева приход, до момента в който същински нуждаещите се равняват по несъответстващия обезпечен най-малък приход от 75 лева (месечно).
Тези напразно удължавани политики в напълно друга обстановка заличиха всякаква изгода от ограниченията и ги трансфораха по-скоро в затруднение, в сравнение с в поддръжка, тъй като даже най-нелепите се бранят с ултиматуми и закани.
Какво планува бюджетът за 2022 година
В бюджета за противопоставяне на пандемията от 2,269 милиарда лева влизат всички разноски, свързани по някакъв метод с нея - от 7-те млн. лева за маски и калцуни в лечебните заведения до 416-те млн. лева за ваксини, медикаменти и проби. Основните обществени схеми са добре познатите остарели и към този момент са планувани за 6 месеца:
- 110 млн. лева за компенсиране на работещи в стопански действия с влезнали в действие ограничавания по мярката " Запази ме плюс ", както и за " Заетост за теб " ;
- 300 млн. лева за опазване на заетостта по мярката 60/40 за компании с над 40% спад на приходите от продажби по отношение на 2019 година и 50/50 при спад от най-малко 30%;
- 36,5 млн. лева за фамилии с деца до 14-годишна възраст, които са в отдалечена форма на образование.
Имаме ли потребност от поддръжка на заетостта?
Въпросът би се приел на нож и от работодатели, и от синдикати. Бизнесът приветства запазването на схемите за подкрепяне на заетостта като едно от положителните неща на бюджет 2022 (само АИКБ категорично упорства за възстановяване на дизайна на 60/40). КНСБ пък намират 400-те млн. освен за извънредно незадоволителни, само че и неразбираеми като интервал на поддръжка и условия на достъп. Дали обаче обстановката е толкоз трагична?
Според Агенцията по заетостта записаната безработица в страната е на рекордно ниско равнище - 4,8% през декември. В документите към бюджет 2022 е очебийно, че това е най-ниската стойност за 20-годишен интервал. Не е ли тогава време да си зададем кощунствения въпрос има ли още потребност от поддръжка на заетостта?
Мярката, счита Деница Сачева, може да сътвори взаимозависимост от страната, вместо да даде действителни резултати. " В първичния си дизайн тя трябваше да трае 3 месеца. Не е ли време да се мисли за нови ограничения? ", попита в обществената комисия тя.
Институтът за пазарна стопанска система пък непосредствено предлага преустановяване на 60/40. Според неговите анализатори тази скица, коронавирус добавките към пенсиите и увеличените детски са ограничения с прекомерно необятен обсег и липса на устременост. Вместо това би трябвало да се преориентираме към действителни политики за подкрепяне на най-бедните. " Най-бързият преход в тази посока е прекратяването на мярката 60/40, която от дълго време извърши своята цел и няма съображение да съществува в година на напредък и ниска безработица, и отчасти ориентиране на запас към стратегиите в общественото подкрепяне ", предлагат от института. За задачата съгласно тях обезпеченият най-малък приход би трябвало внезапно да бъде повишен на 150 лева, с цел да придобие най-малко някаква връзка с действителността.
Нищо не затваряме, само че се компенсираме
България затвори страницата с локдауните на 21 октомври, когато вкара зелени документи. Но в действителност от първите избори на 2021 година - априлските, рестриктивните мерки са редки и се изчерпват с вечерен час на заведенията за хранене и заведенията. Въпреки това и в новия бюджет има заделени 110 млн. лева за обезщетения на служащи от затворен бизнес. Управляващите не дадоха удовлетворителен отговор за какво не престават тази мярка - съгласно тях тя трябвало да остане, до момента в който сме в изключителна епидемиологична конюнктура. Според Сачева обаче никой не я употребява и парите от актуализацията за нея стоят неусвоени.
Нова рецесия, остарели ограничения
Отказът да се преформатират ограниченията ги държи обърнати към предишното, вместо главните старания и запас да са хвърлени за потушаване на новите пожари. Така, до момента в който общини, жители, бизнес, учебни заведения, лечебни заведения се чудят по какъв начин да си платят тока, страната оставя стотици милиони да изтичат към схеми със подозрителен резултат. Подобните на 60/40 схеми във Англия да вземем за пример бяха прекъснати през есента на 2021 година
Автоматичното прекопирване на старите схеми ги прави хем разточителни, хем незадоволителни, тъй като на процедура не вземат решение проблемите, които в този момент пораждат. От което недоволството единствено пораства.
Тазгодишната сума за противопоставяне на пандемията - 2,269 милиарда лева, в действителност е три пъти по-малка от колосалните 6,659 милиарда лева, отпуснати през 2021 година по същото перо, и това понижение съществено тревожи някои анализатори. Но България от дълго време не е затваряла съвсем нищо, а продължава да отделя пари за компенсиране на затворен бизнес. Безработицата е на рекордно ниски равнища, а стотици компании получават пари за " опазване на заетостта ". Най-големият разход пък си остава неотменимата коронавирус добавка към пенсиите, която поддържа абсолютно хора с над 1000 лева приход, до момента в който същински нуждаещите се равняват по несъответстващия обезпечен най-малък приход от 75 лева (месечно).
Тези напразно удължавани политики в напълно друга обстановка заличиха всякаква изгода от ограниченията и ги трансфораха по-скоро в затруднение, в сравнение с в поддръжка, тъй като даже най-нелепите се бранят с ултиматуми и закани.
Какво планува бюджетът за 2022 година
В бюджета за противопоставяне на пандемията от 2,269 милиарда лева влизат всички разноски, свързани по някакъв метод с нея - от 7-те млн. лева за маски и калцуни в лечебните заведения до 416-те млн. лева за ваксини, медикаменти и проби. Основните обществени схеми са добре познатите остарели и към този момент са планувани за 6 месеца:
- 110 млн. лева за компенсиране на работещи в стопански действия с влезнали в действие ограничавания по мярката " Запази ме плюс ", както и за " Заетост за теб " ;
- 300 млн. лева за опазване на заетостта по мярката 60/40 за компании с над 40% спад на приходите от продажби по отношение на 2019 година и 50/50 при спад от най-малко 30%;
- 36,5 млн. лева за фамилии с деца до 14-годишна възраст, които са в отдалечена форма на образование.
Имаме ли потребност от поддръжка на заетостта?
Въпросът би се приел на нож и от работодатели, и от синдикати. Бизнесът приветства запазването на схемите за подкрепяне на заетостта като едно от положителните неща на бюджет 2022 (само АИКБ категорично упорства за възстановяване на дизайна на 60/40). КНСБ пък намират 400-те млн. освен за извънредно незадоволителни, само че и неразбираеми като интервал на поддръжка и условия на достъп. Дали обаче обстановката е толкоз трагична?
Според Агенцията по заетостта записаната безработица в страната е на рекордно ниско равнище - 4,8% през декември. В документите към бюджет 2022 е очебийно, че това е най-ниската стойност за 20-годишен интервал. Не е ли тогава време да си зададем кощунствения въпрос има ли още потребност от поддръжка на заетостта?
Мярката, счита Деница Сачева, може да сътвори взаимозависимост от страната, вместо да даде действителни резултати. " В първичния си дизайн тя трябваше да трае 3 месеца. Не е ли време да се мисли за нови ограничения? ", попита в обществената комисия тя.
Институтът за пазарна стопанска система пък непосредствено предлага преустановяване на 60/40. Според неговите анализатори тази скица, коронавирус добавките към пенсиите и увеличените детски са ограничения с прекомерно необятен обсег и липса на устременост. Вместо това би трябвало да се преориентираме към действителни политики за подкрепяне на най-бедните. " Най-бързият преход в тази посока е прекратяването на мярката 60/40, която от дълго време извърши своята цел и няма съображение да съществува в година на напредък и ниска безработица, и отчасти ориентиране на запас към стратегиите в общественото подкрепяне ", предлагат от института. За задачата съгласно тях обезпеченият най-малък приход би трябвало внезапно да бъде повишен на 150 лева, с цел да придобие най-малко някаква връзка с действителността.
Нищо не затваряме, само че се компенсираме
България затвори страницата с локдауните на 21 октомври, когато вкара зелени документи. Но в действителност от първите избори на 2021 година - априлските, рестриктивните мерки са редки и се изчерпват с вечерен час на заведенията за хранене и заведенията. Въпреки това и в новия бюджет има заделени 110 млн. лева за обезщетения на служащи от затворен бизнес. Управляващите не дадоха удовлетворителен отговор за какво не престават тази мярка - съгласно тях тя трябвало да остане, до момента в който сме в изключителна епидемиологична конюнктура. Според Сачева обаче никой не я употребява и парите от актуализацията за нея стоят неусвоени.
Нова рецесия, остарели ограничения
Отказът да се преформатират ограниченията ги държи обърнати към предишното, вместо главните старания и запас да са хвърлени за потушаване на новите пожари. Така, до момента в който общини, жители, бизнес, учебни заведения, лечебни заведения се чудят по какъв начин да си платят тока, страната оставя стотици милиони да изтичат към схеми със подозрителен резултат. Подобните на 60/40 схеми във Англия да вземем за пример бяха прекъснати през есента на 2021 година
Автоматичното прекопирване на старите схеми ги прави хем разточителни, хем незадоволителни, тъй като на процедура не вземат решение проблемите, които в този момент пораждат. От което недоволството единствено пораства.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ