Правителството ще изпрати днес в Брюксел трите плана за справедлив

...
Правителството ще изпрати днес в Брюксел трите плана за справедлив
Коментари Харесай

Това ще свали Денков! Въпреки протестите: Пращаме в Брюксел трите плана за справедлив преход

Правителството ще изпрати през днешния ден в Брюксел трите проекта за обективен преход за Стара Загора, Кюстендил и Перник, какво през вчерашния ден разгласи министър председателят Николай Денков.
Крайният период за предаването им на Европейската комисия изтича, като договарянията по проектите могат да продължат до края на ноември, написа Епицентър.
До 31 декември всички страни – членки би трябвало да ги одобрят, в противоположен случай страната ни ще изгуби 3,5 милиарда лв., акцентира тези дни министър председателят Николай Денков.
Той увери, че централите ще могат да работят до 2038 година.
Вчера кабинетът се събра изключително, с цел да гласоподава териториалните проекти.
Постигнато е единодушие, в случай че миньори и енергетици решат да изоставен бранша, да получат до 36 работни заплати.
„ Създаваме дружество, което ще работи в същия район, за преобразяване на териториите на мините в зони, в които е уместно да се развива икономическа активност, да вземем за пример индустриални зони. Това дружество няма изземва функционалности от мините. То ще работи в съдействие, в съгласуваност с работата на мините, тъй че те да се допълват, а не да се конкурират, да си пречат “, разяснява министър председателят Николай Денков.
„ Това е методът да се търсят решения. Следващите два месеца ние ще преговаряме с Европейска комисия – това време е задоволително да уточним решенията, които са се обрисували като точна рамка. След 30 ноември Европейска комисия би трябвало да показа на всички страни членки това, което сме се уговорили и до края на декември всяка една страна от Европейски Съюз би трябвало да се е съгласила с това, което предлагаме. Ако това не се случи, то тогава средствата ще се изгубя и следствията за районите ще бъдат извънредно тежки “.
Ако хора от бранша желаят да го изоставен, ще могат да получат компенсации за 36 месеца, сподели финансовият министър Асен Василев.
„ Заплатите в мините са много високи, това значи, че един подобен пакет би бил сред 140 000 и 150 000 лева на човек “.
2038 година е датата, на която България би трябвало да затвори своето въглищно произвеждане и тя е записана в енергийното законодателство още от 2019 година, уточни Василев Тази година мините и ТЕЦ-овете са изправени пред съществени проблеми, тъй като себестойността на тока, който създават, е доста висока по отношение на пазарните цени и те не могат да осъществят задоволително сила. По думите на Василев тези проблеми ще се задълбочават от ден на ден.
„ Това, което вършим с ПВУ, Плана за обективен преход и съфинансирането от държавния бюджет е да създадем този преход по подобен метод хората да запазят приходите си, никой да не изпада във финансов проблеми, да се привлекат задоволително вложители в района и да се приключи една стратегия, която ще отнеме най-малко 10 години “.
Държавата ще отдели 1,15 милиарда евро или 2,2 милиарда лв. за справяне с последствията от затварянето на въглищните централи и прекосяването към неутрална по отношение на климата стопанска система. Това е записано в последния вид на териториалните проекти, оповестени от Министерството на енергетиката на 9 август.
Плановете демонстрират защо ще бъдат отделени парите, тъй че най-силно засегнатите райони да се оправят след затварянето на въглищните мини и прилежащите тецове.
Според тях до 2030 година в България ще бъдат построени нови 7,5 гигавата възобновими източници, захранвани от слънце и вятър.
Тецовете ще стартират да понижават своята работа още от началото на идната година, когато изтича и първият контракт на американската централа “Контур Глобал Марица Изток 3 ”. Очаква се тя да спре работа и да бъде употребена като възможен запас при потребност. Все още не е ясно какви средства ще получава сдружението, с цел да бъде поддържано като запас.
В териториалните проекти са записани няколко насочни години. По отношение на добива на въглищата основна година ще бъде 2026. След нея стартират действителното понижаване на добива и рекултивацията на терените.
До 2038 година би трябвало да бъдат затворени централите на въглища, които да са минали към различен тип гориво.
До 2050 година стопанската система на България би трябвало да е климатично неутрална, т.е. последствията от произвеждане да не водят до промени в климата.
Най-засегнатите области от прекъсването на въгледобива и производството на сила от твърдо гориво са Стара Загора, Перник и Кюстендил. От тях най-сериозен резултат ще има в Стара Загора, където се намират четири от най-големите въглищни централи, както и държавните “Мини Марица-изток ”.
Според данни на Министерството на енергетиката сега в тази промишленост в района работят над 11 000 души. Това обаче са единствено директно засегнатите. Около мините и тецовете има цели промишлености, които работят за тях.
Целта на териториалните проекти е да се подкрепят предприятия и бизнеси, които да обезпечат на тези хора претовареност и в това време стопанската система да бъде трансформирана от замърсяваща във високоефективна.
Планът съдържа три съществени стълба:
СТЪЛБ 1
– рекултивация на кариерите за лигнитни въглища;
– подкрепяне на основаване на вериги за добавена стойност, основани на водород;
– поддръжка за основаване на индустриални паркове за чисти технологии;
– скица за подкрепяне на фотоволтаични паркове;
– скица за подкрепяне на потреблението на зелен водород;
– поддръжка на произвеждане на биометан и вятърна енергия;
Една от лансираните хрумвания е да бъдат построени огромни паркове за слънчева сила на мястото на мините. В същото време ще се търси опция тецовете да преминат на различен тип гориво. Като преходно е обсъждан природният газ.
СТЪЛБ 2
– картографиране на уменията на засегнатата работна сила;
– преквалификация и повишение на квалификацията;
– ограничения за енергийна успеваемост с фокус върху енергийната бедност;
В момента изследванията демонстрират, че множеството от хората, работещи в мините, са с ниска подготовка, която е профилирана в механически действия. Много мъчно сходни служащи могат да си намерят работа в по-различен бранш.
СТЪЛБ 3
– Разнообразяване на локалната стопанска система
– диверсификация и адаптиране на локалната икономика;
– поддръжка за научни проучвания и нововъведения за предприятията;
Целта на този дирек е да бъдат отделени пари за насърчаване на нови предприятия в разнообразни от енергетиката сфери.
Едновременно с това ще бъдат отделени средства за техническа поддръжка по по този начин наречения водоравен дирек. Подкрепата ще бъде оказана от страната през министерствата на районното развиване, на енергетиката и на труда и обществената политика.
Заложено и основаването на нова държавна компания “Конверсия на въглищните райони ” или кратко КВР. Тя ще се занимава с рекултивация на терените след въгледобива и основаване на нужната нова инфраструктура.
Остава под въпрос и по какъв начин се пишат териториални проекти, без да има енергийна тактика, която да оказва по какъв начин и по кое време тъкмо ще се минава към нисковъглеродна стопанска система. В проектите няколко пъти се загатва, че ще бъдат построени нови нуклеарни мощности, както и паркове с акумулатори за предпазване на сила.
Финансовият министър Асен Василев разгласи, че страната се отхвърля от плана за акумулатори, с цел да осъществя икономии по проекта за възобновяване и резистентност, откъдето се очакваше да дойдат парите.
Липсва и повече изясненост за бъдещите нуклеарни мощности. Няма нито периоди, нито съответни предложения или процедури за избор на вложители.
В същото време в проекта се споделя, че следва нарастване на търсенето на електрическа енергия до 2030 година.
Справка в оперативния баланс на Електроенергийния систематичен оператор демонстрира, че сега най-вече ток се създава от АЕЦ “Козлодуй ” – съвсем 38%, от слънчеви централи – 26,78% и от тецове – 21,75%.
Данните се трансформират поради метеорологичното време – когато е слънчево, производството на ток от фотоволтаици може да надвиши 40 на 100, когато е облачно обаче, внезапно понижава.
Парите за териториалните проекти са обезпечени от разнообразни източници. Освен от Плана за възобновяване и резистентност се разчита и на оперативни стратегии и съфинансиране от държавния бюджет.
Източник: 7dnibulgaria.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР