Правителството на Росен Желязков вече е в миналото. Премиерът сам

Правителството на Росен Желязков към този момент е в предишното. Премиерът самичък подаде оставка още преди да бъде гласуван шестият избор на съмнение в четвъртък по обед.

Натискът върху кабинета през последните седмици последователно се засилваше. На два пъти триъгълникът на властта в София се изпълваше до краен лимит, същото се случи и по площадите на доста от останалите огромни градове в България.

Никак не е невероятно обаче за подадената оставка да има и спомагателни аргументи отвън тези, свързани с гражданския напън.

Напоследък Борисов стартира да приказва по метод, много друг от този на Европейската национална партия (ЕНП). По въпроса за Украйна, да вземем за пример, водачът на ГЕРБ доста очевидно стартира да се отдалечава от позициите на ЕНП и да се доближава до тези на Доналд Тръмп.

Разнопосочност в говоренето сред Борисов и ЕНП не е имало откогато ГЕРБ членува в най-голямата партийна фамилия в Европа. За да се стигне до този миг тъкмо в този момент, би следвало да има съществени аргументи за това. Впрочем неотдавна Мария Габриел беше определена за ръководител на ЕНП-Жени. Досега тя не е била на високи партийни постове, било то на национално или на европейско ниво.

Иначе Габриел има голям институционален опит като евродепутат и еврокомисар. Беше и много покрай позицията заместник-генерален секретар на НАТО, само че до такава степен не стигна. Ще е належащо известно време да се види по какъв начин ще се развива кариерата на Мария Габриел оттук насетне, с цел да стане ясно дали, с изключение на митингите, е имало и други аргументи за подадената в петък държавна оставка.

Иначе в този момент следва да се задвижи конституционната процедура. Президентът ще раздаде мандатите на първата и втората политическа мощ в Народното събрание и по-късно на още една по негов избор. Тези мандати ще бъдат върнати неизпълнени, тъй като надали някой ще опита съществено да прави държавно управление в границите на този парламент.

Даването и връщането на мандатите може да стане доста бързо, само че евентуално ще отнеме към месец, защото предстоят празници, и би било рационално служебното държавно управление да се назначи откакто те отминат.

Ако краткотрайният кабинет встъпи в служба сред средата на януари и края на същия месец, предварителните парламентарни избори могат да се насрочат за третата или четвъртата неделя на март. Това е уместно време за осъществяване на избори.

Периодът, през който ще ръководи служебно държавно управление (около 3 месеца), е значим, тъй като тъкмо по това време българските жители за първи път ще се допрян до еврото в личната си страна. Всички регулаторни и правоохранителни органи би трябвало да работят с цялостния си потенциал, с цел да се предотвратят навреме всевъзможни евентуални опити за злоупотреби и нарушавания на законодателството по отношение на въвеждането на общата европейска валута у нас. Всичко това би трябвало да се подсигурява точно от служебния кабинет.

При назначението на служебния министър председател президентът има опцията да избира сред 10 персони, намиращи се на високи обществени длъжности в Българската национална банка (БНБ), Сметната палата и институцията на омбудсмана. Председателят на Народното събрание също може да бъде посочен за длъжностен министър председател.

Повечето или съвсем всички от тези 10 персони са, по един или различен метод, свързани с ГЕРБ или техни сътрудници. И това е напълно разумно и обяснимо.

Хората в управленията на въпросните институции се избират от Народното събрание, а партията на Борисов съвсем постоянно е била първа политическа мощ и интензивно е взела участие в тяхното установяване.

Бойко Борисов към този момент съобщи, че в това Народно заседание партията му минава в съпротива и няма да взе участие интензивно в гласуването на бюджета. Той обаче също по този начин сподели, че ГЕРБ ще спомага за плавното прекосяване към еврото. В този дух бяха и думите на Желязков. Според него всичко би трябвало да се случи гладко, в това число и предаването на властта.

По това кой ще бъде определен за длъжностен министър председател ще може да се съди каква ще е ролята на ГЕРБ по време на служебното ръководство и до каква степен групировката ще има въздействие в него. Служебният министър председател ще бъде определен от президента, само че Борисов може дейно да въздейства върху този избор. Както към този момент стана сума, множеството от разновидностите са свързани или близки с ГЕРБ. Ако някои от тях откажат, то това ще ограничи опциите на Радев за правене на избор.

Сред десетте персони, от които ще се избере служебният министър председател, има две, които са доста ярки лица на ГЕРБ - Рая Назарян и Димитър Главчев, който два пъти до момента е оглавявал служебни държавни управления.

Ако отпред на изпълнителната власт застане такова лице, това ще значи, че ГЕРБ напълно намерено резервира своето наличие в ръководството и продължава да се стреми към установяване на дневния ред на обществото.

Ако министър председател стане някое от по-малко познатите лица, най-вероятно част от сегашните министри и още по-голяма част от зам.-министрите ще останат и в служебното държавно управление. В общественото пространство обаче ГЕРБ ще се разграничават от краткотрайния кабинет и няма да признават нищо общо с него.

Най-интересната персона, която евентуално може да бъде поканена да оглави служебното държавно управление, е Андрей Гюров, подуправител на Българска народна банка, определен като кандидатура на " Продължаваме промяната ". Около него към момента има избрани правни неуредици.

Ако президентът се спре на Гюров, това сигурно ще породи доста спекулации за връзките сред ПП-ДБ и Радев. Служебно държавно управление с Андрей Гюров отпред би провокирало най-вече мнения и най-вече полемики. Един подобен кабинет би бил по едно и също време най-атакуван и най-защитаван.

Каквото и да е служебното държавно управление обаче, неговото време минава бързо, идват изборите и огромната тематика е какво се случва след тях.

Преди идните предварителни избори има два основни въпроса - каква ще е изборната интензивно и какъв брой обединения ще има в Народното събрание.

Ако изборната интензивност е по-висока, да речем към 50%, обединенията, минали бариерата от 4%, може да са пет, примерно. Това би било от огромна изгода, тъй като ще постави завършек на практиката в Народното събрание да има 7 или 8 обединения, както е сега.

Един по-монолитен парламент може да излъчи по-стабилна изпълнителна власт, като образува ясно и стабилно парламентарно болшинство. Ако обаче още веднъж по-голям брой обединения попаднат в Народното събрание вероятността от ново влизане в изборна серпантина по никакъв начин няма да е дребна. Формирането на болшинство от три, четири или повече парламентарни групи в никакъв случай не би могло да е задоволително стабилно. То мъчно ще издържи по-дълго време от това, през което устоя държавното управление на Росен Желязков.

Много е евентуално след предварителните избори още веднъж да се надигнем пред въпроса допустима ли е нова сглобка сред ГЕРБ и ПП-ДБ. И в случай че в действителност се стигне до такава степен каква би била ролята на Мария Габриел в една сходна управническа формула. В остарялата сглобка тя беше външен министър, а в този момент е ръководител на ЕНП-Жени.

Сигурни участници в идващото Народно заседание са ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС-Ново начало и " Възраждане ". Всички останали са под въпрос - някои под по-голям, други под по-малък.

Вариантите за съставяне на съдружно ръководство няма да са безпределно доста.

Освен това броени месеци по-късно ще има и президентски избори. Партиите и техните водачи сигурно ще калкулират и това при избора си на държание при започване на новия парламентарен мандат.

Ако, да вземем за пример, част от политическите партии решат, че времето за лъчение на устойчиво държавно управление ще настъпи след президентските избори, то може да се наложи да минем през няколко предварителни вота, до момента в който се сдобием с постоянен кабинет, който да разполага с нужната парламентарна поддръжка и да може да образува дневния ред на обществото.