Как Сърбия стана "небезопасна" за журналистите
Правителството управлява основни медии и публицистиката просто е нежелана. Независимите публицисти са обществено заклеймявани като " предатели ", споделя за " Дойче веле " проверяващата журналистка Анжела Миливоевич. Става дума за Сърбия.
Според последния отчет на " Репортери без граници ", Сърбия е " небезопасна ", защото против проверяващите публицисти се водят " нападателни оскърбителен акции ". Какво е мнението Ви за свободата на печата в страната?
Анжела Миливоевич: " Репортери без граници " са прави да окачествят Сърбия като рискова за публицистите. Това отразява тъкмо обстановката в страната. Бих добавила, че публицистиката в Сърбия е също така и нежелана.
Има два съществени казуса. Единият от тях е, че публицистите постоянно биват атакувани. Най-екстремният случай до момента бе, когато подпалиха къщата на локален белградски публицист. Другият проблем е, че публицистите постоянно са пренебрегнати или заклеймявани като врагове всякога, когато пишат сериозно за държавното управление.
Журналистическите следствия не бяха доста известни при нито едно предходно държавно управление в Сърбия. Наистина ли има разлика при президента Вучич?
Различното е, че настоящето държавно управление е доста по-агресивно. То не се опасява да провежда акции против публицисти, да разгласява фотоси на редактори в жълтата преса, наричайки ги нежелани хора, които ненавиждат президента. Струва ми се, че обществото възприема нас, публицистите като натрапници, като нещо, което в идеалния случай не би трябвало да го има.
Често чуваме за мощното въздействие на властта върху медиите. Как е допустимо държавното управление да поддържа такова равнище на надзор?
Поради това, че публичният оператор е благосъстоятелност на страната и е подвластен от нея финансово и по всевъзможен различен метод. Освен това и други национални малките екрани застават на страната на държавното управление, като изцяло подценяват всяка информация, която не е потребна за ръководещите.
В Сърбия съществуват две действителности: тази, показана от преобладаващите медии, и същинската, за която осведомят портали и няколко самостоятелни издания. Тази информация обаче не доближава до огромна публика. Година след година институциите от ден на ден се затварят и отхвърлят да дават информация. Те не ни управляват, само че саботират нашата работа. Другият непрекъснат метод е като просто не приказват с нас. Има цяла група политици, които в никакъв случай не желаят да дават изказвания пред по този начин наречените " нежелани медии ".
Вие персонално сблъсквали ли сте с проблеми поради работата Ви?
Преди няколко години уебсайтът ни беше хакнат и една публикация беше отстранена. Малко по-късно забелязахме, че някакви хора ни следяха в продължение на няколко дни и съобщихме на полицията. За благополучие до момента не се е случвало да ни атакуват физически, само че непрестанно сме обект на офанзиви от страна на огромните медии, които ни назовават публични врагове.
Сръбски интернет портал неотдавна разказа кореспондентката на Дъждовни води Саня Кляич като един от публицистите, " опозорили Сърбия " с документален филм за албанските дами. Тази седмица Слободан Георгиев, началник на Балканската мрежа за проверяващи репортажи (BIRN), бе наименуван в онлайн видео " изменник ". По същия метод бяха атакувани и други самостоятелни платформи като CINS и KRIK. Колко постоянно се случва това и до каква степен тези нападки имат резултат?
Последното видео от преди няколко дни беше много смущаващо за всички нас. То ясно характеризира Георгиев като човек, който е нежелателен и неприятен от позиция на държавното управление, което съгласно мен е непростимо. Те ни атакуват, наричайки ни наркомани или - както в тази ситуация със Саня - споделят, че сме предали сръбския народ, поради това, че пишем за албански дами. Последните офанзиви провокираха съществени реакции, само че тези неща не престават да се случват. Смятам, че това е неприемливо. Доколкото знам, никой от държавното управление до момента не се е дистанцирал от този случай.
Западните страни подаряват доста пари в поддръжка на самостоятелните медии в Сърбия. В същото време западните водачи не са склонни да повдигат въпроса за свободата на медиите пред сръбското държавно управление, което се показва за проевропейско. Каква би трябвало съгласно Вас да е поддръжката от страна на политиците от Европейски Съюз?
Западните политици биха могли да видят какво действително се случва в Сърбия, вместо да се вглеждат единствено в точките от Договора за присъединение на Сърбия към Европейски Съюз или в законите, които са признати, само че не се извършват. На процедура законите в Сърбия не работят и не се ползват за всички. Има мечтани и нежелани групи и не трябва да продължаваме да си затваряме очите за обстоятелството, че публицистите непрекъснато се цензурират. Очакваме недвусмислена поддръжка, която да изисква от нашите политици и държавното управление да третират медиите по различен метод. Западните страни поддържат с дарения самостоятелните медии, само че от политическа позиция няма смисъл това, откакто в случай че жителите не могат да ни чуят. А те не могат, тъй като огромните медии са под надзор. Продължаваме да се движим в затворен кръг, само че един ден този кръг ще изчезне.
Анжела Миливоевич работи като проверяващ публицист в Белград. От 2011 година работи с Сръбския център за проверяваща публицистика (CINS). Тя беше част от екипа, който получи премията на Европейска преса за 2017 година за поредност от публикации, свързани с корупцията и проведената престъпност в Сърбия. С нея беседва Дарко Яневич.
Според последния отчет на " Репортери без граници ", Сърбия е " небезопасна ", защото против проверяващите публицисти се водят " нападателни оскърбителен акции ". Какво е мнението Ви за свободата на печата в страната?
Анжела Миливоевич: " Репортери без граници " са прави да окачествят Сърбия като рискова за публицистите. Това отразява тъкмо обстановката в страната. Бих добавила, че публицистиката в Сърбия е също така и нежелана.
Има два съществени казуса. Единият от тях е, че публицистите постоянно биват атакувани. Най-екстремният случай до момента бе, когато подпалиха къщата на локален белградски публицист. Другият проблем е, че публицистите постоянно са пренебрегнати или заклеймявани като врагове всякога, когато пишат сериозно за държавното управление.
Журналистическите следствия не бяха доста известни при нито едно предходно държавно управление в Сърбия. Наистина ли има разлика при президента Вучич?
Различното е, че настоящето държавно управление е доста по-агресивно. То не се опасява да провежда акции против публицисти, да разгласява фотоси на редактори в жълтата преса, наричайки ги нежелани хора, които ненавиждат президента. Струва ми се, че обществото възприема нас, публицистите като натрапници, като нещо, което в идеалния случай не би трябвало да го има.
Често чуваме за мощното въздействие на властта върху медиите. Как е допустимо държавното управление да поддържа такова равнище на надзор?
Поради това, че публичният оператор е благосъстоятелност на страната и е подвластен от нея финансово и по всевъзможен различен метод. Освен това и други национални малките екрани застават на страната на държавното управление, като изцяло подценяват всяка информация, която не е потребна за ръководещите.
В Сърбия съществуват две действителности: тази, показана от преобладаващите медии, и същинската, за която осведомят портали и няколко самостоятелни издания. Тази информация обаче не доближава до огромна публика. Година след година институциите от ден на ден се затварят и отхвърлят да дават информация. Те не ни управляват, само че саботират нашата работа. Другият непрекъснат метод е като просто не приказват с нас. Има цяла група политици, които в никакъв случай не желаят да дават изказвания пред по този начин наречените " нежелани медии ".
Вие персонално сблъсквали ли сте с проблеми поради работата Ви?
Преди няколко години уебсайтът ни беше хакнат и една публикация беше отстранена. Малко по-късно забелязахме, че някакви хора ни следяха в продължение на няколко дни и съобщихме на полицията. За благополучие до момента не се е случвало да ни атакуват физически, само че непрестанно сме обект на офанзиви от страна на огромните медии, които ни назовават публични врагове.
Сръбски интернет портал неотдавна разказа кореспондентката на Дъждовни води Саня Кляич като един от публицистите, " опозорили Сърбия " с документален филм за албанските дами. Тази седмица Слободан Георгиев, началник на Балканската мрежа за проверяващи репортажи (BIRN), бе наименуван в онлайн видео " изменник ". По същия метод бяха атакувани и други самостоятелни платформи като CINS и KRIK. Колко постоянно се случва това и до каква степен тези нападки имат резултат?
Последното видео от преди няколко дни беше много смущаващо за всички нас. То ясно характеризира Георгиев като човек, който е нежелателен и неприятен от позиция на държавното управление, което съгласно мен е непростимо. Те ни атакуват, наричайки ни наркомани или - както в тази ситуация със Саня - споделят, че сме предали сръбския народ, поради това, че пишем за албански дами. Последните офанзиви провокираха съществени реакции, само че тези неща не престават да се случват. Смятам, че това е неприемливо. Доколкото знам, никой от държавното управление до момента не се е дистанцирал от този случай.
Западните страни подаряват доста пари в поддръжка на самостоятелните медии в Сърбия. В същото време западните водачи не са склонни да повдигат въпроса за свободата на медиите пред сръбското държавно управление, което се показва за проевропейско. Каква би трябвало съгласно Вас да е поддръжката от страна на политиците от Европейски Съюз?
Западните политици биха могли да видят какво действително се случва в Сърбия, вместо да се вглеждат единствено в точките от Договора за присъединение на Сърбия към Европейски Съюз или в законите, които са признати, само че не се извършват. На процедура законите в Сърбия не работят и не се ползват за всички. Има мечтани и нежелани групи и не трябва да продължаваме да си затваряме очите за обстоятелството, че публицистите непрекъснато се цензурират. Очакваме недвусмислена поддръжка, която да изисква от нашите политици и държавното управление да третират медиите по различен метод. Западните страни поддържат с дарения самостоятелните медии, само че от политическа позиция няма смисъл това, откакто в случай че жителите не могат да ни чуят. А те не могат, тъй като огромните медии са под надзор. Продължаваме да се движим в затворен кръг, само че един ден този кръг ще изчезне.
Анжела Миливоевич работи като проверяващ публицист в Белград. От 2011 година работи с Сръбския център за проверяваща публицистика (CINS). Тя беше част от екипа, който получи премията на Европейска преса за 2017 година за поредност от публикации, свързани с корупцията и проведената престъпност в Сърбия. С нея беседва Дарко Яневич.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ