Ревизия на гардероба
Правих проверка на облеклата в дрешника. Нищо ново: както постоянно, няма какво да облека. И място няма... Разделих това, което не нося, на три купчини: в случай че отслабна, в случай че напълнея, в случай че полудея. Всяка от тези обстановки е много действителна. Тази година купчината " в случай че надебелея " е съмнително дребна, а " в случай че отслабна " - депресиращо огромна. Благодаря, локдаун.
Открих голямо количество облекла " едвам изхвърля боклука - до контейнера и назад ". Именно това се носи непрестанно и на всички места: и на пазара, и в посолството.
Намерих 25 броя готини тениски от категорията " няма да ги изхвърля поради толкоз малко петънце/дупчица/раздърпан ръкав ". Направих от тях симпатична кула. Допълних я със остаряла пижама. Избеляла от пране и слънце? Но пък комфортна като крило на ангел.
Отдясно висят страхотни публични облекла: сака, поли, коприна и кашмир. Изглеждам в тях като сериозна дама, майка на фамилията. Да се ненагледаш. Никога не ги обличам. До всичко това се е намърдал развлечен суичър с надпис " Крал и шут ". Ами в случай че внезапно стана с 20 години по-млада?
А ето и аленото сако с ламе. Перфектното облекло за наставнически срещи в учебно заведение. Отиваш, накипрена с него, такава една загадъчна, като Лейди Гага и Остин Пауър в едно, и учителите незабавно схващат, че не трябва да чакат от децата ми нещо изключително. А ето в тези очарователни розови точки да ме погребете, в случай че нещо ми се случи... Това доста ще отпусне напрегнатата атмосфера на гробището. Такова цвилене рядко е допустимо.
Този рафт е за облекла, които единствено би трябвало малко да се скъсят/отпуснат/свият/прекроят и незабавно ще стартира да ги обличам! Някои мостри са на 7-8 години и скоро това няма да се промени. А тъкмо от горната страна е другият рафт, който кръстих " Е, да, към този момент никой не го носи ". Но модата е циклична и в миналото това още веднъж ще е настоящо, а аз към този момент имам панталони с необятни крачоли, блузи с жабо, велурено сако, джинси, цървули...
Специално място заемат облекла, скъпи като спомен. В това бях на първа среща с мъжа ми/дипломирах се/арестуваха ме/видях онлайн Киркоров. И, в действителност - това даже не са ретро дрехи, а същински винтидж. Още петнайсетина години и ще костват луди пари, ще видите!
Ето я и категорията " Не знам къде бяха очите ми, когато купувах това неразбирателство. Не си пасва с нищо в дрешника ми. Но скъпо. Марково. Как да го изхвърля? " Към всичко това ще прибавя и секси роклята за особено събитие. Облякох я един път, в голия тил ме удари течението, дългия шлейф го настъпаха, в деколтето зяпаха сервитьорите. Повече в никакъв случай няма да я сложа. Но дано си остане на закачалката.
Запознайте се: това са моите 50 чифта дънки. Не, всички те са сини по друг метод. Да, нося единствено два от тях. Но приятелите не се предават. Някои бяха с мен още преди да се омъжа.
Искам да ви показва и моята болежка - в директния смисъл на тази дума: двата рафта с обувки, в които мога само да седнал съм. Но пък доста красиво и елегантно да седнал съм. А ще вървя в тези няколко чифта кецове. Какво значи " клошарите ги чакат с неспокойствие " и " извънредно време е да се изхвърлят "?! Долу ръцете, те по този начин си изглеждаха още в магазина!
И задължителнто, но в действителност наложително, всяка година се намира най-малко едно нещо, което провокира неподправено-учуден възклик от вида на " Господи, какво е това?! "...
Открих голямо количество облекла " едвам изхвърля боклука - до контейнера и назад ". Именно това се носи непрестанно и на всички места: и на пазара, и в посолството.
Намерих 25 броя готини тениски от категорията " няма да ги изхвърля поради толкоз малко петънце/дупчица/раздърпан ръкав ". Направих от тях симпатична кула. Допълних я със остаряла пижама. Избеляла от пране и слънце? Но пък комфортна като крило на ангел.
Отдясно висят страхотни публични облекла: сака, поли, коприна и кашмир. Изглеждам в тях като сериозна дама, майка на фамилията. Да се ненагледаш. Никога не ги обличам. До всичко това се е намърдал развлечен суичър с надпис " Крал и шут ". Ами в случай че внезапно стана с 20 години по-млада?
А ето и аленото сако с ламе. Перфектното облекло за наставнически срещи в учебно заведение. Отиваш, накипрена с него, такава една загадъчна, като Лейди Гага и Остин Пауър в едно, и учителите незабавно схващат, че не трябва да чакат от децата ми нещо изключително. А ето в тези очарователни розови точки да ме погребете, в случай че нещо ми се случи... Това доста ще отпусне напрегнатата атмосфера на гробището. Такова цвилене рядко е допустимо.
Този рафт е за облекла, които единствено би трябвало малко да се скъсят/отпуснат/свият/прекроят и незабавно ще стартира да ги обличам! Някои мостри са на 7-8 години и скоро това няма да се промени. А тъкмо от горната страна е другият рафт, който кръстих " Е, да, към този момент никой не го носи ". Но модата е циклична и в миналото това още веднъж ще е настоящо, а аз към този момент имам панталони с необятни крачоли, блузи с жабо, велурено сако, джинси, цървули...
Специално място заемат облекла, скъпи като спомен. В това бях на първа среща с мъжа ми/дипломирах се/арестуваха ме/видях онлайн Киркоров. И, в действителност - това даже не са ретро дрехи, а същински винтидж. Още петнайсетина години и ще костват луди пари, ще видите!
Ето я и категорията " Не знам къде бяха очите ми, когато купувах това неразбирателство. Не си пасва с нищо в дрешника ми. Но скъпо. Марково. Как да го изхвърля? " Към всичко това ще прибавя и секси роклята за особено събитие. Облякох я един път, в голия тил ме удари течението, дългия шлейф го настъпаха, в деколтето зяпаха сервитьорите. Повече в никакъв случай няма да я сложа. Но дано си остане на закачалката.
Запознайте се: това са моите 50 чифта дънки. Не, всички те са сини по друг метод. Да, нося единствено два от тях. Но приятелите не се предават. Някои бяха с мен още преди да се омъжа.
Искам да ви показва и моята болежка - в директния смисъл на тази дума: двата рафта с обувки, в които мога само да седнал съм. Но пък доста красиво и елегантно да седнал съм. А ще вървя в тези няколко чифта кецове. Какво значи " клошарите ги чакат с неспокойствие " и " извънредно време е да се изхвърлят "?! Долу ръцете, те по този начин си изглеждаха още в магазина!
И задължителнто, но в действителност наложително, всяка година се намира най-малко едно нещо, което провокира неподправено-учуден възклик от вида на " Господи, какво е това?! "...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ