Тодор Живков надживя паметника си
Правец ще отбелязва през днешния ден с тържествени церемонии рождената дата на Тодор Живков, останал в историята като държавен глава от тоталитарния режим, управлявал България цели 35 години. През 1954 година бай Тошо, както го назовава народът, застава отпред на Българска комунистическа партия, а от 1962-ра дирижира страната под командата на Съюз на съветските социалистически републики до 17 ноември 1989 година, когато е свален от поста ръководител на Държавния съвет. Масовите празненства в Правец последователно отиват в предишното. След огромната еуфория на рождения ден на Тато на 7 септември 2001 година, когато пред родната му къща в Правец беше открит негов монумент в наличието на Георги Първанов, честванията стават все по-скромни. Това е обяснимо - множеството от членовете на Българска социалистическа партия се срамят от аналога със столетницата, а старите комунисти оредяват по натурален път.
Възходът на Тодор Живков стартира през 1930 година, когато е признат в Български комунистически юношески съюз (БКМС), а две години по-късно - и в Българската работническа партия /БРП/. По време на Втората международна война някогашният трудовак и букволеяр в столичната печатница Живков е назначен за прокурист на ОК на Българска работническа партия за партизанския отряд „ Чавдар “. Веднага след Девети септември 1944 година става основен контрольор в дирекция „ Униформена милиция “ с чин подполковник и от този пост поема нагоре към Централен комитет на Българска комунистическа партия. Година по-късно към този момент е депутат. След стремглавото нанагорнище в йерархията на партийната номенклатура, на 4 март 1954 година, е определен за първи секретар на Централния комитет, при което с благословията на Комунистическа партия на Съветския съюз /Комунистическата партия на Съветския съюз/ поема крепко и задълго юздите на ръководството в тоталитарна България.
На 19 ноември 1962 година Тодор Живков доближава идващото ходило - ръководител на Министерския съвет. Остава на тази висока служба до 9 юли 1971 година, когато е завещан от Станко Тодоров. Самият той заема основания с новата конституция пост ръководител на Държавния съвет. Близостта с комунистическата партия на Съюз на съветските социалистически републики е толкоз тясна, че през 1963 година по негово предложение пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия единомислещо взема решение България да стане 16-ата република на Съветския съюз. Офертата обаче е отхвърлена от Съюз на съветските социалистически републики и с помощта на това България резервира своята относителна автономия.
Промените, настъпили при „ братушките”, предопределят падението на Тодор Живков. Първо смъкват паметника му в Правец - тихомълком. Паметникът е дело на скулптора проф. Секул Крумов. Направен е през 1970-те години, когато култът към Живков се развива и насърчава с бързи темпове. След това бащата на „ перестройката” Михаил Горбачов насочва към него остри рецензии. В Българска комунистическа партия настава ерес и се основава ново крило, управлявано от Петър Младенов и Андрей Луканов. Фракционерите надвиват под натиска на руското държавно управление и на 10 ноември 1989 година пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия приема оставката на Тодор Живков. Няколко дни по-късно той се разделя и със стола на държавния основния.
За Тодор Живков настъпват черни дни. На 18 януари 1990 година той е задържан и упрекнат в редица закононарушения. През юли 1990 година мярката му за неотклонение „ задържане под стража “ е сменена с домакински арест. Главна прокуратура стартира против него 5 каузи. След гибелта му на 5 август 1998 година всички обвинявания против него отпадат.
Източник: Марица
Възходът на Тодор Живков стартира през 1930 година, когато е признат в Български комунистически юношески съюз (БКМС), а две години по-късно - и в Българската работническа партия /БРП/. По време на Втората международна война някогашният трудовак и букволеяр в столичната печатница Живков е назначен за прокурист на ОК на Българска работническа партия за партизанския отряд „ Чавдар “. Веднага след Девети септември 1944 година става основен контрольор в дирекция „ Униформена милиция “ с чин подполковник и от този пост поема нагоре към Централен комитет на Българска комунистическа партия. Година по-късно към този момент е депутат. След стремглавото нанагорнище в йерархията на партийната номенклатура, на 4 март 1954 година, е определен за първи секретар на Централния комитет, при което с благословията на Комунистическа партия на Съветския съюз /Комунистическата партия на Съветския съюз/ поема крепко и задълго юздите на ръководството в тоталитарна България.
На 19 ноември 1962 година Тодор Живков доближава идващото ходило - ръководител на Министерския съвет. Остава на тази висока служба до 9 юли 1971 година, когато е завещан от Станко Тодоров. Самият той заема основания с новата конституция пост ръководител на Държавния съвет. Близостта с комунистическата партия на Съюз на съветските социалистически републики е толкоз тясна, че през 1963 година по негово предложение пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия единомислещо взема решение България да стане 16-ата република на Съветския съюз. Офертата обаче е отхвърлена от Съюз на съветските социалистически републики и с помощта на това България резервира своята относителна автономия.
Промените, настъпили при „ братушките”, предопределят падението на Тодор Живков. Първо смъкват паметника му в Правец - тихомълком. Паметникът е дело на скулптора проф. Секул Крумов. Направен е през 1970-те години, когато култът към Живков се развива и насърчава с бързи темпове. След това бащата на „ перестройката” Михаил Горбачов насочва към него остри рецензии. В Българска комунистическа партия настава ерес и се основава ново крило, управлявано от Петър Младенов и Андрей Луканов. Фракционерите надвиват под натиска на руското държавно управление и на 10 ноември 1989 година пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия приема оставката на Тодор Живков. Няколко дни по-късно той се разделя и със стола на държавния основния.
За Тодор Живков настъпват черни дни. На 18 януари 1990 година той е задържан и упрекнат в редица закононарушения. През юли 1990 година мярката му за неотклонение „ задържане под стража “ е сменена с домакински арест. Главна прокуратура стартира против него 5 каузи. След гибелта му на 5 август 1998 година всички обвинявания против него отпадат.
Източник: Марица
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ