Не се лишавайте от нищо. Прабаба ми разказа история как едни обувки са променили съдбата й
Прабаба ми е останала вдовица на 27 години. И с две дъщери на ръце. А малкото ú момченце умряло. Парите били доста малко, живеело се мъчно.
Заплатите били дребни, трябвало да се живее много доста постно. Да се пести и рационално да се харчат парите за семейството. Тя по този начин и правела. Така и живеела.
А след това видяла в магазина чифт обувки. Разкошни, съвременни, лачени… И ги купила. Просто ú паснали на краката, като ръкавица. Пуснала си у дома грамофона и затанцувала: от две години не била танцувала.
И две години водела спестовен живот, пресмятайки всяка стотинка, въпреки и да ú се е желало да си поживее.
Тя тъгувала по мъжа си и по момчето си. Обувките били доста скъпи, наложило ú се да похарчи всичките си пари. И с смут се замислила по какъв начин ще оцелее в този момент с децата си и какво ще се случи на следващия ден.
Но не се случило нищо неприятно. Взела пари назаем, тихичко си ги върнала, сипвала за себе си по малко чорба, а месото давала на дъщерите си. Самата тя ядяла самун и пиела топла вода – огромна работа, въпреки всичко имала обувки. С панделка!
Отишла в тези обувки на вечерен ваучър на познати, там в нея се влюбил шеф на бирена фабрика, направил ú предложение и след година се омъжили. И заживяла доста щастливо. И дъщерите били облечени и сити, и двете получили висше обучение.
Въпреки войната и всички ужаси… само че обувките, споменът за обувките били най-хубавият спомен!
И на 90 години прабаба си спомнила за тези възхитителни обувки и се усмихнала, разказвайки в елементи този трогателен миг. Тя рядко се усмихвала: животът бил недопечен.
Ето какво си мисля: купувайте си това, което желае душата ви. Дори в случай че парите са малко. Вземете малко назаем, отложете покупката на боя или култивиран принадлежности. Или тоалетна паница. Или друго маловажно.
Някои покупки могат да спасят живот и да трансформират ориста, тъй като без тях нещата просто може да не се случат – без обувки с панделка. Все отново может да си ги позволите.
И нещо забавно да произходи от това. И да танцувате на грамофона. И да се запознаете с някоя забавна персона. А след това да разкажете на правнучката си за обувките. На 90 години. Усмихвайки се…
