Пътеводител към душевния мир за идиоти ~ Аджан БРАМ
„ Позволи си за момент да почувстваш покой
и ще схванеш
какъв брой неразумно си се лутал по всички страни.
Научи се да пазиш безмълвие
и ще забележиш,
че си приказвал прекалено много.
Бъди добър
и ще осъзнаеш,
че прекомерно строго си съдил другите. ”
(Древна китайска мъдрост)
Роден в Лондон през 1951 година, на 16 години Аджан Брам се среща с първите будистки книги. Интересът му към будизма и медитацията се задълбочава, до момента в който следва теоретична физика в Кеймбридж. Дипломира се и преподава в продължение на година, след което отпътува за Тайланд, с цел да стане духовник. Посветен е в отшелнически ранг на 23 години от настоятеля на манастира „ Уат Сакет “ в Банкок. През идващите 9 години се образова в традицията на горските монаси под наставничеството на многоуважавания будистки преподавател Аджан Ча. През 1983 година е поканен да взе участие в основаването на горски манастир покрай Пърт, Западна Австралия. Днес Аджан Брам е настоятел на манастира „ Бодхиняна “ и нравствен началник на Будисткото общество на Западна Австралия.
„ Животът е поредност от преплитащи се истории, а не набор от концепции. Ето за какво по-лесно вършим връзка с разказите, в сравнение с с нереалните теории. Ние в действителност обичаме положителната история. Дано простичките истории от действителния живот в книгата ми „ Отвори сърцето си - Будистки приказки за благополучие ” оказват помощ на доста хора да почувстват облекчение от страданията си, виждайки ги от различен ъгъл. И в случай че това се случи, защо друго заплащане може да мечтае един будистки духовник? ”, споделя Аджан Брам, а ние споделяме една от неговите приказки за благополучие.
Пътеводител към душевния мир за идиоти
Една петъчна вечер в Пърт описах горната история пред огромна публика. Два дни по-късно ядосан родител пристигна да ме смъмри. Присъствал на беседата дружно със сина си младеж. В събота вечер, когато синът изискал да излезе с другари, бащата го попитал:
– Свърши ли с домашните, сине?
– Както Аджан Брам сподели в храма, тате, което е свършено, е завършено! Чао.
Следващата седмица описах друга история.
Повечето хора в Австралия имат градина към къщата си, само че малко на брой знаят по какъв начин да намерят покой в нея. За останалите градината е просто още едно място, изискващо работа. Ето за какво аз предизвиквам хората, които имат градина, да поддържат хубостта ѝ, като работят известно време, само че също и да подхранват сърцето си, като поседят спокойно и безшумно, наслаждавайки се на даровете на природата.
Първият глупак намира концепцията за страхотна. Затова взема решение да свърши на първо време всички дребни задания, а след това да си даде няколко минути покой в градината. В края на краищата моравата в действителност се нуждае от косене, на цветята ще им пристигна добре поливането, листата би трябвало да се съберат, храстите – да се подрежат, алеите – да се пометат… Разбира се, това ангажира цялото му свободно време, а „ дребните задания “ не са и на половина завършени. За този човек работата в никакъв случай не свършва, по тази причина той в никакъв случай не получава своите няколко минути покой. Забелязали ли сте, че в нашата просвета единствените хора, които „ почиват в мир “, са в гробището?
Вторият глупак си мисли, че е доста по-умен от първия. Той прибира греблата и лейките и сяда в градината със списание, най-вероятно някое с лъскава корица. Но това, което му носи удоволствие, е списанието, а не покоят в градината.
Третият глупак прибира градинарските принадлежности, списанията, вестниците, стопира радиото и просто сяда в покоя на градината… за към две секунди! После стартира да мисли: „ Тази ливада в действителност има потребност от косене. Онези шубраци скоро би трябвало да се подрежат. Ако не полея цветята до няколко дни, ще умрат. Една хубава гардения ще стои добре в оня ъгъл. Да! С едно от тези декоративни басейнчета за птици пред нея. Мога да взема едно от разсадника… “ Това е удоволствие от мисленето и планирането – тук няма място за нравствен покой.
Умният градинар разсъждава по този начин: „ Работих задоволително и в този момент е време да се порадвам на резултатите, да се вслушам в тишината. Затова, макар че моравата се нуждае от косене, листата – от събиране, и така нататък, и така нататък – НЕ СЕГА “. Ето по какъв начин откриваме мъдростта да се насладим на градината, даже да не е съвършена.
Може би зад някой шубрак се крие остарял японски духовник, подготвен да изскочи и да ни каже, че разхвърляната ни градина е в действителност съвършена. Ако забележим работата, която към този момент сме свършили, вместо да се вторачваме в работата, която ни остава, може би ще разберем, че което е свършено, е завършено. Ако обаче постоянно виждаме единствено слабостите и нещата, които би трябвало да бъдат поправени – като в тази ситуация с моята тухлена стена в манастира, – никога няма да познаем вътрешния мир.
Интелигентният градинар се любува на своите петнайсет минути покой в съвършеното несъвършенство на природата, без да мисли, без да възнамерява и без да се усеща отговорен. Всички ние заслужаваме „ да се махнем “, да се успокоим; другите също заслужават да почувстват покоя, който ще им даде отсъствието ни! И откакто получим своите решаващи, животоспасяващи петнайсет минути покой, можем да продължим с градинарските си отговорности.
Когато се научим да намираме подобен покой в градината, ще знаем по какъв начин да го намираме на всички места и когато и да е. И най-много ще знаем по какъв начин да изпитваме мир в градината на сърцето си, въпреки от време на време да ни се коства, че там е подобен хаос и има толкоз работа за извършване.
От „ Отвори сърцето си – Будистки приказки за благополучие ”, ИК „ Хермес “
Снимки: Buddhist Society of Western Australia, MyGodPictures.com
