Sorry, Иванов - нищо лично!
Позицията на българското държавно управление по повод последните развития на казуса за името на Македония е съответна и зряла. България има своите неотменими национални ползи, свързани с нашата съседка Република Македония, и ние сме решили да пазиме тези ползи в отговорно единодушие с позициите на нашите сътрудници и съдружници от Европейски Съюз и НАТО.
Уреждането на разногласието за името на Македония е кардинален въпрос
- абсурден е самият факт, че това споразумяване се проточи в продължение на две десетилетия и половина. Заради казуса с името Македония не бе призната за член на НАТО през 2008 година на срещата на високо ниво в Букурещ. Страната имаше най-голяма подготвеност измежду другите страни в Западните Балкани да стартира и договаряния за участие в Европейски Съюз по същото това време.
Спорът за името блокира пътя на Македония и тласна страната по пътя на корупционния авторитаризъм на клана Груевски. Отдалечаването на европейската и атлантическата вероятност за Македония бе съгласно дълготрайните стратегически ползи на Белград и Атина в района на Балканите.
Една самостоятелна и с организиран интернационален статут Република Македония би усложнила реализацията на остарялата геополитическа игра на оста Сърбия - Гърция: да управляват стратегическите запаси на Балканите посредством общата граница между тях, която получиха вследствие на Балканските и Първата международна война. За Белград бе също от основно значение Македония да не се движи по-бързо от Сърбия към статута на пълновръстен член на Европейски Съюз.
Загниването на режима Груевски в Скопие улесни и проникването на други външни ползи в уравнението на македонската сигурност и на мястото на Македония в района и в Европа. След неуспеха на Москва да осуети участието в НАТО на Черна гора Македония се трансформира във опция за
дребен, само че скъп трофей в похода на Кремъл
за стратегическо завръщане на Балканите
Важен прогрес по пътя за решаването на разногласието за името бе разбирането от страна на гръцкия министър председател Ципрас, че уязвимостта и лесната дестабилизация на Македония съставляват средносрочен и дълготраен проблем за ползите и сигурността на самата Гърция.
Дългосрочната дестабилизация на югоизточната външна страна на Европа, надигането на неоимперските мераци на Анкара, фокусирането на Русия върху Балканите като евентуална лесна плячка, хроничната и надвисваща с все по-голяма мощ бежанска рецесия и напън от юг и от изток - това са единствено част от процесите, довели до осъзнаването измежду част от гръцкия политически хайлайф, че поддържането на " гнила страна " и на общество в рецесия в Република Македония е рисково за всички в района и в неговия по-широк подтекст.
Поведението на македонския президент Георге Иванов във връзка на проектоспоразуменито сред Ципрас и Заев е израз на неговата неотделимост от режима на Груевски. Тандемът Груевски - Иванов бяха пуснали в деяние един " безконечен мотор " - perpetuum mobile на своята безразделна власт в Македония: Национализъм - корупция - авторитаризъм - шовинизъм прим - корупция прим... Национализмът е работлива страст - би трябвало единствено да й хвърляш гориво в пещта. Така потегли и се разрастна гротескният театър на " антиквизацията " - разбиране, което трябваше да отразява " античната еднаквост " на Македония, само че съумя да отрази единствено тиквения нрав на нейните управници.
Отказът на премиера Борисов и на външния министър Захариева
да се срещнат с гостуващия в София Иванов е не жест на неуважение - както самият Иванов го изтълкува, а позиция на народен интерес и интерес на евроатлантическата общественост.
България поддържа уреждането на разногласието с името на Македония - при всички нужни отбрани както на своя суверенитет, по този начин и на суверенитета на останалите си съседи. България поддържа и интеграцията на Западните Балкани в Европейски Съюз и НАТО, тъй като това са единствените принадлежности, които могат да основат сигурност, вероятност и развиване за района.
Sorry, Иванов - нищо персонално! Политиката не е еднопосочна улица - в нея има правила на държание и другарство. Проблемът с името на Македония към момента е открит. Предстои референдум, на който ще се произнесат македонските жители. Предстои и решителна борба в Атина - където против Ципрас се изправиха всички тези, които сътвориха и до ден сегашен поддържат безизходицата на прословутия " проблем с името ". На този декор България се държи зряло и сдържано. Ние сме създали своите взаимни отстъпки и сме дали своя принос за споразумяване на казуса. Нямаме учредения за крачка обратно - даже и в името на гостоприемството.
Коментарът е оповестен във " Facebook ". " Дневник " го препечатва със единодушието на автора
Уреждането на разногласието за името на Македония е кардинален въпрос
- абсурден е самият факт, че това споразумяване се проточи в продължение на две десетилетия и половина. Заради казуса с името Македония не бе призната за член на НАТО през 2008 година на срещата на високо ниво в Букурещ. Страната имаше най-голяма подготвеност измежду другите страни в Западните Балкани да стартира и договаряния за участие в Европейски Съюз по същото това време.
Спорът за името блокира пътя на Македония и тласна страната по пътя на корупционния авторитаризъм на клана Груевски. Отдалечаването на европейската и атлантическата вероятност за Македония бе съгласно дълготрайните стратегически ползи на Белград и Атина в района на Балканите.
Една самостоятелна и с организиран интернационален статут Република Македония би усложнила реализацията на остарялата геополитическа игра на оста Сърбия - Гърция: да управляват стратегическите запаси на Балканите посредством общата граница между тях, която получиха вследствие на Балканските и Първата международна война. За Белград бе също от основно значение Македония да не се движи по-бързо от Сърбия към статута на пълновръстен член на Европейски Съюз.
Загниването на режима Груевски в Скопие улесни и проникването на други външни ползи в уравнението на македонската сигурност и на мястото на Македония в района и в Европа. След неуспеха на Москва да осуети участието в НАТО на Черна гора Македония се трансформира във опция за
дребен, само че скъп трофей в похода на Кремъл
за стратегическо завръщане на Балканите
Важен прогрес по пътя за решаването на разногласието за името бе разбирането от страна на гръцкия министър председател Ципрас, че уязвимостта и лесната дестабилизация на Македония съставляват средносрочен и дълготраен проблем за ползите и сигурността на самата Гърция.
Дългосрочната дестабилизация на югоизточната външна страна на Европа, надигането на неоимперските мераци на Анкара, фокусирането на Русия върху Балканите като евентуална лесна плячка, хроничната и надвисваща с все по-голяма мощ бежанска рецесия и напън от юг и от изток - това са единствено част от процесите, довели до осъзнаването измежду част от гръцкия политически хайлайф, че поддържането на " гнила страна " и на общество в рецесия в Република Македония е рисково за всички в района и в неговия по-широк подтекст.
Поведението на македонския президент Георге Иванов във връзка на проектоспоразуменито сред Ципрас и Заев е израз на неговата неотделимост от режима на Груевски. Тандемът Груевски - Иванов бяха пуснали в деяние един " безконечен мотор " - perpetuum mobile на своята безразделна власт в Македония: Национализъм - корупция - авторитаризъм - шовинизъм прим - корупция прим... Национализмът е работлива страст - би трябвало единствено да й хвърляш гориво в пещта. Така потегли и се разрастна гротескният театър на " антиквизацията " - разбиране, което трябваше да отразява " античната еднаквост " на Македония, само че съумя да отрази единствено тиквения нрав на нейните управници.
Отказът на премиера Борисов и на външния министър Захариева
да се срещнат с гостуващия в София Иванов е не жест на неуважение - както самият Иванов го изтълкува, а позиция на народен интерес и интерес на евроатлантическата общественост.
България поддържа уреждането на разногласието с името на Македония - при всички нужни отбрани както на своя суверенитет, по този начин и на суверенитета на останалите си съседи. България поддържа и интеграцията на Западните Балкани в Европейски Съюз и НАТО, тъй като това са единствените принадлежности, които могат да основат сигурност, вероятност и развиване за района.
Sorry, Иванов - нищо персонално! Политиката не е еднопосочна улица - в нея има правила на държание и другарство. Проблемът с името на Македония към момента е открит. Предстои референдум, на който ще се произнесат македонските жители. Предстои и решителна борба в Атина - където против Ципрас се изправиха всички тези, които сътвориха и до ден сегашен поддържат безизходицата на прословутия " проблем с името ". На този декор България се държи зряло и сдържано. Ние сме създали своите взаимни отстъпки и сме дали своя принос за споразумяване на казуса. Нямаме учредения за крачка обратно - даже и в името на гостоприемството.
Коментарът е оповестен във " Facebook ". " Дневник " го препечатва със единодушието на автора
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ