Заплатите да се вдигат с ръста на инфлацията
От КНСБ молят: Заплатите да се подвигат с растежа на инфлацията
Да проучат всички работещи, които се обезпечават на минималната заплата и какъв брой от тях получават пари в плик, са окуражени от синдиката КНСБ. Това разгласи през днешния ден пред медии в Пловдив президентът Пламен Димитров. Той и част от екипа му бяха на посещаване под тепетата, а аудиенция е по отношение на националната акция на конфедерацията „ По-високи приходи с твоя профсъюз “.
Димитров е безапелационен, че
месечните хонорари на всички работещи в страната би трябвало да се усилват с размера на инфлацията,
която за последните 30 месеца у нас е белязала 32 % растеж. „ За това молим в границите на националната ни акция „ По-високи приходи с твоя профсъюз “, а задачата е да забележим по какъв начин се компенсират приходите на хората по отношение на инфлацията, която за наслада към този момент понижава, разяснява Димитров.
“Там, където за този интервал хората не са получили такова нарастване, имат право да го изискат и да го получат. Искаме да им дадем кураж. На някои места е реализирано, на национално равнище данните демонстрират компенсиране, само че персоналната инфлация на всеки е друга. Искаме да подскажем опциите това да се случи.
Нашите прогнози и препоръки към синдикалните ни организации е да залагат и изискват сред 13-15 %
нарастване на заплатите през тази година ”, сподели Димитров.
Той напомни, че българите са на последно място в Европа по приходи. Изрази паника, че единствено една трета от съгражданите ни разполагат с чиста месечна прехрана в размер на 1454 лева Подчерта също, че част от питателните артикули у нас са по-скъпи от тези в Европейски Съюз, а в листата с 20 артикули от потребителската кошница състезание по скъпотия водят ориз, сирене и други млечни артикули.
Лидерът на КНСБ заяви, че на среща със служебния министър председател Димитър Главчев
преди два дни са разискали значими национални въпроси. Номер едно е тематиката „ Енергетика “ и какво ще се случи с близо 2 милиона българи, които влизат в рубрика „ енергийно небогати “, когато влезе в действие либерализацията на енергийния пазар, която бе отсрочена за януари 2026 година Във връзка с реорганизацията на въглищните централи синдикалистите са получили увещание, че за рекултивация на терените на „ Мини Марица Изток “, страната ще влее в тях в околните 4 години по 250 млн. лева за всяка година.
Със служебния министър председател е разисквано и
осъществяването на бюджета за тази година.
“Искаме да получим гаранция, че нужното финансиране, изключително в обществената сфера, ще бъде обезпечено и бюжетът няма да бъде обновен в отрицателен проект, т.е. да се режат разноски. Най-вероятно ще има известно несъблюдение на финансовата стратегия в частта с националните планове, само че не за сметка на общините ”, изясни президентът на КНСБ.
Заради рецесията в Западна Европа
и спада на поръчки, изключително от Германия, преди две седмици КНСБ и работодателските организации са предложили смяна в Кодекса на труда, която да подсигурява поддръжка на компаниите, изпаднали краткотрайно в усложнение, тъй че да не редуцират служащи. Мярката ще е сходна на 60:40, която по време на коронавирус пандемията резервира 120 хиляди работни места, изясни Димитров. Пълна бистрота на средствата по Плана за възобновяване и резистентност, е другото искане, отправено от КНСБ към служебния кабинет.
Да проучат всички работещи, които се обезпечават на минималната заплата и какъв брой от тях получават пари в плик, са окуражени от синдиката КНСБ. Това разгласи през днешния ден пред медии в Пловдив президентът Пламен Димитров. Той и част от екипа му бяха на посещаване под тепетата, а аудиенция е по отношение на националната акция на конфедерацията „ По-високи приходи с твоя профсъюз “.
Димитров е безапелационен, че
месечните хонорари на всички работещи в страната би трябвало да се усилват с размера на инфлацията,
която за последните 30 месеца у нас е белязала 32 % растеж. „ За това молим в границите на националната ни акция „ По-високи приходи с твоя профсъюз “, а задачата е да забележим по какъв начин се компенсират приходите на хората по отношение на инфлацията, която за наслада към този момент понижава, разяснява Димитров.
“Там, където за този интервал хората не са получили такова нарастване, имат право да го изискат и да го получат. Искаме да им дадем кураж. На някои места е реализирано, на национално равнище данните демонстрират компенсиране, само че персоналната инфлация на всеки е друга. Искаме да подскажем опциите това да се случи.
Нашите прогнози и препоръки към синдикалните ни организации е да залагат и изискват сред 13-15 %
нарастване на заплатите през тази година ”, сподели Димитров.
Той напомни, че българите са на последно място в Европа по приходи. Изрази паника, че единствено една трета от съгражданите ни разполагат с чиста месечна прехрана в размер на 1454 лева Подчерта също, че част от питателните артикули у нас са по-скъпи от тези в Европейски Съюз, а в листата с 20 артикули от потребителската кошница състезание по скъпотия водят ориз, сирене и други млечни артикули.
Лидерът на КНСБ заяви, че на среща със служебния министър председател Димитър Главчев
преди два дни са разискали значими национални въпроси. Номер едно е тематиката „ Енергетика “ и какво ще се случи с близо 2 милиона българи, които влизат в рубрика „ енергийно небогати “, когато влезе в действие либерализацията на енергийния пазар, която бе отсрочена за януари 2026 година Във връзка с реорганизацията на въглищните централи синдикалистите са получили увещание, че за рекултивация на терените на „ Мини Марица Изток “, страната ще влее в тях в околните 4 години по 250 млн. лева за всяка година.
Със служебния министър председател е разисквано и
осъществяването на бюджета за тази година.
“Искаме да получим гаранция, че нужното финансиране, изключително в обществената сфера, ще бъде обезпечено и бюжетът няма да бъде обновен в отрицателен проект, т.е. да се режат разноски. Най-вероятно ще има известно несъблюдение на финансовата стратегия в частта с националните планове, само че не за сметка на общините ”, изясни президентът на КНСБ.
Заради рецесията в Западна Европа
и спада на поръчки, изключително от Германия, преди две седмици КНСБ и работодателските организации са предложили смяна в Кодекса на труда, която да подсигурява поддръжка на компаниите, изпаднали краткотрайно в усложнение, тъй че да не редуцират служащи. Мярката ще е сходна на 60:40, която по време на коронавирус пандемията резервира 120 хиляди работни места, изясни Димитров. Пълна бистрота на средствата по Плана за възобновяване и резистентност, е другото искане, отправено от КНСБ към служебния кабинет.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ