Имотите на братя Галеви се стопиха
Позабравеното и от обществото, и от родното правораздаване дупнишко дуо, станало известно като братя Галеви, още веднъж припомня за съществуването си. Става дума за техните големи задължения, които те ни "завещаха ", откакто нашенските правоохранителни органи взеха, че изтърваха прясно наказаните предприемачи (преди осем години) за формиране и управление на незаконна група за рекат. Наложената им възбрана за овакантяване на страната година по-рано не съумя да спре бегълците, които се изпариха незабавно откакто стана ясно, че ще се наложи да влязат в пандиза.
С тях изчезнаха и очакванията
на кредиторите им да си върнат парите, вложени в безбройните бизнесначинания на двамата "братя ".
Семпли опити да бъде обезщетена въпреки и минимална част от дължимото се вършат от дълго време. Вече изминаха пет години, откогато сдружението им е оповестено в неплатежоспособност, само че търговете за парцелите му се точат през годините, а цената им понижава и понижава. За следващ път тази седмица Албена Ванчева - синдикът на скандалната кюстендилска пътищарска компания "Виа Апия - Кюстендил " АД ( (която до банкрута си беше благосъстоятелност на ексбаретите, изветни като братя Галеви и на перничанина Фьодор Фьодоров-Федката, посредством компанията му "Гранит 97 "), се пробва да откри покупател за един от останалите в нея парцели.
А цената му е повече от смехотворна, като се има поради, че става въпрос за построения от компанията бетонов възел, ситуиран на повърхност от 17.356 декара. На терена е вдигната и солидна административна постройка със застроена повърхност от 97.85 кв.метра. От обявлението излиза наяве, че към това е прибавена и друга едноетажна постройка (команден пункт) със застроена повърхност от 18.57 кв. м, както и втора едноетажна постройка със застроена повърхност от 134.65 кв. метра.
Според документа началната тръжна цена за всичко това е в размер на 80 115 лв..
Тук е моментът да кажем, че доскоро повече от две години същият този парцел се продаваше „ в компанията на два други “, само че оценката му по това време (след направената и призната от съда експертиза) беше 327 000 лв.. Последваха още търгове, само че мераклия явно по този начин и не се е появил и по този начин се стига до настоящето предложение, при което
цената му към този момент се е сринала
близо четири пъти.
Този факт, надали учудва хората, които са в час с детайлите на тематиката "несъстоятелност ". Това обаче не може да заличи обстоятелствата, свързани с задълженията на това сдружение. Дори в случай че предположим, че въпреки всичко нещо е продадено, то е било за жълти стотинки.
В същото време би трябвало да напомним, че делото по несъстоятелността беше формирано, откакто две банки (Обединена българска банка и Първа капиталова банка), а също и трима от някогашните шефове на сдружението, желаеха съдът да пристъпи към това решение поради насъбраните от компанията задължения за над 25 млн. лв.. А към тях би трябвало да се прибавят и отговорностите към 150-те служащи, към Националната организация по приходите (записана като заемодател с взимане за близо 700 хиляди лв), към ЧЕЗ и към още няколко компании с дребни вземания.
Ако се разровим в делото по несъстоятелността на сдружението, ще открием едно определение на Кюстендилския съд, от което излиза наяве, че единствено претенцията на ОББ е надхвърляла 23 млн. лева, а на Първа капиталова банка - над четвърт милион.
Нужно е да се подчертае, че проточилата се с години неплатежоспособност (чиято начална дата е 2012 –а) е "гарантирала " изгубването на скъпата строителна техника - багери, земекопни машини и камиони, които надали в миналото ще бъдат открити, с цел да бъдат записани като активи, които могат да се продават, с цел да бъде попълнена масата на несъстоятелността. Нищо от действително най-скъпото имущество на компанията не е непокътнато и никой не знае къде е "отлетяло " то. Преди години в активите на акционерното сдружение "Виа Апия - Кюстендил " с изключение на парцелите, които се продават към този момент две години от синдика, са били вписани много скъпи машини, от които, както бе казано, няма и помен.
Въпреки че още при първите каузи за несъстоятелността
на сдружението хората, които стачкуваха пред Окръжния съд в Кюстендил, предупреждаваха, че точно това ще се случи. Един от служащите във банкрутиралата компания - Кирил Христов, по време на един от митингите преди повече от пет години сподели: "Синдикът - добре, ще продава, но в случай че е останало нещо за обмен. "
В тази връзка е редно да посочим, че съгласно една от признатите по делото финансови експертизи "краят " на компанията се е виждал още през 2012-а, когато финансовото положение на сдружението стартира да се утежнява съществено. В същата година "Виа Апия - Кюстендил " АД е осъществило и загуба от 1 450 208.53 лв.. През 2013-а загубата на пътищарската компания към този момент надвишава 3 млн. лв..
Защо при тези ясни индикации никой не се е погрижил да опази имуществото на компанията е въпрос, който всеки естествен човек би си задал. Но тези, които би трябвало да дават отговорите - те усърдно ги отбягват.
В същото време в общественото пространство непрестанно се появяват информации, че самите "братя " живеят като аристократи, обитавайки "приветливи " географски ширини с измъкнатите от тях (според мълвата) над 50 млн. лв.. Да напомним, че още преди две години синдикът на сдружението Албена Ванчева сподели пред в. „ Банкеръ “, че страната не е положила никакви старания да опази имането му. А тъкмо дългите и протяжни процедури за оповестяване на една компания в неплатежоспособност дават опция огромна част от активите й да бъдат разграбвани. Тогава Ванчева дефинира това дело като "изключително комплицирано “ заради изявено обществения му темперамент. Нещо повече - тя беше извънредно недоволна от обстоятелството, че официално страната си заплаща масрафа за безхаберието си (разбирай вземанията на НАП), само че в последна сметка плащаме всички ние като данъкоплатци.
Още по-неразбираем остана и фактът
че никой не желае да се ангажира
Накрая към този момент идва реда на ползвателите на инак законовите „ промоции “, които ще могат да изкупят терена на смехотворна цена.
И без значение от това, че в изискванията за търга категорично е записано, че „ според член 717г от Търговски закон, нямат право да вземат участие в наддаването и да бъдат купувачи нито директно, нито посредством подставено или обвързвано с тях лице длъжникът, неговият представител, синдикът, както и лицата, посочени в член 185 от Закона за отговорностите и договорите “, сигурно това надали би попречило с апетитния парцел да се уреди някое подставено лице или различен от изброените в закона. А когато му пристигна времето, всичко да се върне при „ верните хора “.
Тази игра не е нещо извънредно за нашите географски ширини...
С тях изчезнаха и очакванията
на кредиторите им да си върнат парите, вложени в безбройните бизнесначинания на двамата "братя ".
Семпли опити да бъде обезщетена въпреки и минимална част от дължимото се вършат от дълго време. Вече изминаха пет години, откогато сдружението им е оповестено в неплатежоспособност, само че търговете за парцелите му се точат през годините, а цената им понижава и понижава. За следващ път тази седмица Албена Ванчева - синдикът на скандалната кюстендилска пътищарска компания "Виа Апия - Кюстендил " АД ( (която до банкрута си беше благосъстоятелност на ексбаретите, изветни като братя Галеви и на перничанина Фьодор Фьодоров-Федката, посредством компанията му "Гранит 97 "), се пробва да откри покупател за един от останалите в нея парцели.
А цената му е повече от смехотворна, като се има поради, че става въпрос за построения от компанията бетонов възел, ситуиран на повърхност от 17.356 декара. На терена е вдигната и солидна административна постройка със застроена повърхност от 97.85 кв.метра. От обявлението излиза наяве, че към това е прибавена и друга едноетажна постройка (команден пункт) със застроена повърхност от 18.57 кв. м, както и втора едноетажна постройка със застроена повърхност от 134.65 кв. метра.
Според документа началната тръжна цена за всичко това е в размер на 80 115 лв..
Тук е моментът да кажем, че доскоро повече от две години същият този парцел се продаваше „ в компанията на два други “, само че оценката му по това време (след направената и призната от съда експертиза) беше 327 000 лв.. Последваха още търгове, само че мераклия явно по този начин и не се е появил и по този начин се стига до настоящето предложение, при което
цената му към този момент се е сринала
близо четири пъти.
Този факт, надали учудва хората, които са в час с детайлите на тематиката "несъстоятелност ". Това обаче не може да заличи обстоятелствата, свързани с задълженията на това сдружение. Дори в случай че предположим, че въпреки всичко нещо е продадено, то е било за жълти стотинки.
В същото време би трябвало да напомним, че делото по несъстоятелността беше формирано, откакто две банки (Обединена българска банка и Първа капиталова банка), а също и трима от някогашните шефове на сдружението, желаеха съдът да пристъпи към това решение поради насъбраните от компанията задължения за над 25 млн. лв.. А към тях би трябвало да се прибавят и отговорностите към 150-те служащи, към Националната организация по приходите (записана като заемодател с взимане за близо 700 хиляди лв), към ЧЕЗ и към още няколко компании с дребни вземания.
Ако се разровим в делото по несъстоятелността на сдружението, ще открием едно определение на Кюстендилския съд, от което излиза наяве, че единствено претенцията на ОББ е надхвърляла 23 млн. лева, а на Първа капиталова банка - над четвърт милион.
Нужно е да се подчертае, че проточилата се с години неплатежоспособност (чиято начална дата е 2012 –а) е "гарантирала " изгубването на скъпата строителна техника - багери, земекопни машини и камиони, които надали в миналото ще бъдат открити, с цел да бъдат записани като активи, които могат да се продават, с цел да бъде попълнена масата на несъстоятелността. Нищо от действително най-скъпото имущество на компанията не е непокътнато и никой не знае къде е "отлетяло " то. Преди години в активите на акционерното сдружение "Виа Апия - Кюстендил " с изключение на парцелите, които се продават към този момент две години от синдика, са били вписани много скъпи машини, от които, както бе казано, няма и помен.
Въпреки че още при първите каузи за несъстоятелността
на сдружението хората, които стачкуваха пред Окръжния съд в Кюстендил, предупреждаваха, че точно това ще се случи. Един от служащите във банкрутиралата компания - Кирил Христов, по време на един от митингите преди повече от пет години сподели: "Синдикът - добре, ще продава, но в случай че е останало нещо за обмен. "
В тази връзка е редно да посочим, че съгласно една от признатите по делото финансови експертизи "краят " на компанията се е виждал още през 2012-а, когато финансовото положение на сдружението стартира да се утежнява съществено. В същата година "Виа Апия - Кюстендил " АД е осъществило и загуба от 1 450 208.53 лв.. През 2013-а загубата на пътищарската компания към този момент надвишава 3 млн. лв..
Защо при тези ясни индикации никой не се е погрижил да опази имуществото на компанията е въпрос, който всеки естествен човек би си задал. Но тези, които би трябвало да дават отговорите - те усърдно ги отбягват.
В същото време в общественото пространство непрестанно се появяват информации, че самите "братя " живеят като аристократи, обитавайки "приветливи " географски ширини с измъкнатите от тях (според мълвата) над 50 млн. лв.. Да напомним, че още преди две години синдикът на сдружението Албена Ванчева сподели пред в. „ Банкеръ “, че страната не е положила никакви старания да опази имането му. А тъкмо дългите и протяжни процедури за оповестяване на една компания в неплатежоспособност дават опция огромна част от активите й да бъдат разграбвани. Тогава Ванчева дефинира това дело като "изключително комплицирано “ заради изявено обществения му темперамент. Нещо повече - тя беше извънредно недоволна от обстоятелството, че официално страната си заплаща масрафа за безхаберието си (разбирай вземанията на НАП), само че в последна сметка плащаме всички ние като данъкоплатци.
Още по-неразбираем остана и фактът
че никой не желае да се ангажира
Накрая към този момент идва реда на ползвателите на инак законовите „ промоции “, които ще могат да изкупят терена на смехотворна цена.
И без значение от това, че в изискванията за търга категорично е записано, че „ според член 717г от Търговски закон, нямат право да вземат участие в наддаването и да бъдат купувачи нито директно, нито посредством подставено или обвързвано с тях лице длъжникът, неговият представител, синдикът, както и лицата, посочени в член 185 от Закона за отговорностите и договорите “, сигурно това надали би попречило с апетитния парцел да се уреди някое подставено лице или различен от изброените в закона. А когато му пристигна времето, всичко да се върне при „ верните хора “.
Тази игра не е нещо извънредно за нашите географски ширини...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ