Наследих пустееща къща на село. От любов към предците си я превърнах в приказен дом (снимки)
Повечето от нас са израснали на село, където са прекарали безчет безгрижни детски лета. Лятото при баба и дядо на село е паметен спомен, който ще ни топли цялостен живот.
За страдание, в последните години множеството села опустяха. Бабите и дядовците ни добродушно си отиват, а след тях потоп – къщите им пустеят и се разрушават ден след ден. А с тях се разрушава и значима част от нашия живот.
В последно време обаче се вижда и друга прелестна наклонност – от ден на ден хора да се връщат на село, изтощени от напрегнатия градски живот, и да реновират старите къщи.
Такъв е казусът с Мая Алексиева. Нейна обява във фейсбук, в който дамата раззказва и демонстрира по какъв начин е модернизирала остарялата къща на предците си стана „ вирусна “ и предивика възторга на хиляди българи.
Жената разкрива, че в началото е мислела да наеме компания, която да „ вдигне “ опустялата къща, само че поради почитание към предците си размислила и решила сама да се заеме с сложната задача.
Ето завладляващата история на Мая, разказана от нея самата:
„ Това е моята селска къщурка.
Когато я наследих дворът пустееше в бурени и тръни,таванът капеше, стените опушени ме гледаха тъжно и въпреки всичко някак любопитно и щастливо в очакване.
След прадедите ми употребили този парцел от раждането до гибелта си, аз бях четвърто потомство на която се падаше щастието да стане притежател. Всичко вътре се разрушаваше и беше за промяна!
Първоначално взех решение да я съборя и да наема компания за построяването на дървена къщурка но… Моето сърце и почитание към предците ми не разреши!
Заех се да “реставрирам ”-ремонтирам къщата което беше извънредно мъчно за мен и заради обстоятелството че къщата е над селото и пътя е неприятен!
Майсторите, които наемах, от време на време ме гледаха със подигравка че като жена си мечтая по какъв начин тъкмо ще наподобява къщата, те просто не имаха вяра че ще съумея!Преминах по много сложен път само че нито за момент не съм помисляла да се откажа! Не скърбя!
Чувствам се щастлива и благодаря на моите прадеди, имам вяра че ми помагаха от горе… “
Браво на тази почтена жена. Къщата е станала приказно красива и се надяваме от ден на ден хора да последват нейния образец.
*Забележка – Заглавието е на редакцията.
