Повечето хора, които никога не са били в Китай, а

Повечето хора, които в никакъв случай не са били в Китай, а се доверяват единствено на новините, препечатани от западните медии, мъчно могат да повярват, че нищо неприятно няма да се случи на чужденец, освен това европеец, в случай че отиде там самичък. Колкото и човек да им изяснява и демонстрира фотоси, мъчно могат да бъдат уверени в противоположното, в най-хубавия случай ще кажат: " Е, вие сте били там по стратегия, разумно е да ви покажат единствено най-хубавите неща! " Подобни мнения, несъмнено, доближават до китайците, които са намерили най-хубавия метод да опровергаят казаното. А точно - включиха страни в лист за безвизов режим и по този начин улесняват всеки искащ да се убеди или разубеди в правотата си да отиде, с цел да може да приказва от първо лице.
През първите месеци на годината имах шанса още веднъж да бъда поканена от Китайския интернационален пресцентър да пребивавам и работя в страната. В края на април ми пристигнаха на посетители двама другари от България и си направихме следния опит: те ще тръгнат няколко дни преди мен и ще посетят две-три провинции, а най-после ще ме чакат в четвърта. 
По принцип в Китай билетите се купуват онлайн, само че за задачата е нужно да си вкараш данните от паспорта. Тъй като наближаваше Първи май, множеството локални също бяха решили да пътуват, заради което системата приемаше единствено китайски документи, чужденците трябваше на място да си купят, в случай че инцидентно бяха останали места. Те пътуваха с бърз трен, за мен беше забавно да видя пътническия. Това беше първото предизвикателство, което сполучливо преодоляхме.


Основният проблем обаче си остава езикът

В огромните градове като Пекин и Шанхай е доста по-лесно да срещнете някого, който да приказва британски, въпреки по-вероятно е да владее съветски, само че най-малко е непознат език. За по-лесно постоянно може да се употребява приложението за превод на телефона. Но... не е същото ситуацията в по-малките обитаеми места, където даже на жп гарата всички табели и инструкции са на китайски! Вероятността да попаднете на някого, който да схваща различен език, е доста дребна, само че хубавото е, че всеки е доброжелателен и има огромно предпочитание да помогне, като търси разнородни способи да го направи - с жестове, настойчиво говорейки на китайски, с вярата, че все някоя дума ще се разбере, а някои персонално ще ви съпроводят ненапълно.
В този миг настъпва 


суматохата и насажданият от Западната агитация боязън

" Знам ли къде в действителност ме води този човек? " И в главата ти стартират да се въртят мислите, че няма на кого да се обадим, даже не сме питали за номера на полицията, а по какъв начин ще разбираем какво се случва? И единственият вид е... да пишете на приятелите си, също чужденци, в Пекин. Макар и те да не могат да създадат нищо оттова, най-малко могат да дадат скъп съвет като: " Включи си местоположението, ние ще те следим в действително време къде си " или " Снимай водача на таксито/човека, който те съпровожда, и ни изпрати фотографията ". И в този миг човек си дава сметка, че когато се намира на хиляди километри от вкъщи и фамилията си, най-ценното нещо са другарите.


Пазаренето

Всичко свършва добре, когато се спазариш добре. В дребните селища нормално няма закрепена цена на такситата, изключително в случай че водачите употребяват персоналния си автомобил. На телефона си нормално демонстрират една цена, преди да се качите, налага се още в този миг да се попазарите малко, щом се споразумеете, запомнете сумата, тъй като най-после има възможност да видите други цифри. Тогава стартира ново спорене, само че като усетят неотстъпчивостта ви, ти отстъпват.
И по този начин, предстоеше да се срещнем с българските ми другари на доста посещаван туристически обект. Денят беше Първи май. Толкова хора на едно място не бях виждала. Трябваше да се открием измежду стотици хора. Но успяхме. Защото в последна сметка се оказа, че колкото и човек да не знае езика, колкото и да попадне измежду гъсто голям брой, колкото и да се опасява -


в Китай е невероятно да се изгубиш

И тъкмо това прави Поднебесната империя толкоз привлекателна - тя е необятна, неразбираема за нас, само че страховете, с които сме привикнали, се изпаряват. И най-после се усещаме безсмъртни, тъй като сме били измежду хора, които са се отнасяли толкоз добре с нас, на никого не му е хрумнало да ни обира, виждайки, че сме заблудени чужденци. Трупаме ненаситно и на драго сърце толкоз красиви и незабравими мемоари И се прибираме по родните места, не запомнили за всякаква нерешителност, до момента в който не ни излъжат още на първия ъгъл.