Вкусен тест – колко въглехидрати трябва да ядем дневно?
Повечето диети ви карат да вярвате, че въглехидратите са зложелател, когато се пробвате да поддържате здравословно тегло. Но съгласно генетици крекерите може би държат ключа към това какъв брой от тази хранителна група можем да ядем.
Тялото на всеки човек разгражда храната малко по-различно. Това изяснява за какво здравословният метод на живот на един може да провокира безпорядък в тялото на различен, споделя доктор Шарон Моaлем, който е доктор и неврогенетик. В новата си книга, наречена ДНК рестартиране, той изяснява по какъв начин да приспособите диетата си според от самостоятелния си генетичен градеж, в това число по какъв начин да се употребяват крекери, с цел да се пресметна какъв брой обработва въглехидрати храносмилателната система.
Пред Мейл Онлайн той изяснява, че хората попадат в три категории ползване на въглехидрати: цялостно, умерено или лимитирано. За провеждането на теста използвайте елементарен безвкусен крекер. Ако имате нетърпимост към глутен, използвайте парче обелен необработен картоф, което да е с размера на монета от 10 стотинки.
Отхапете от крекера и включете таймера, когато започнете да дъвчете (уверете се, че парчето е напоено с задоволително слюнка). Отбележете времето, когато крекерът стартира да придобива сладостен усет вместо нормалния. Ако дъвчете 30 секунди без усетът да се промени, отбележете това. Направете теста още два пъти, съберете времената и разделете на три, с цел да изчислите междинното време.
Тези, които усещат сладостта в интервала сред 0 и 14 секунди, попадат в категорията цялостно ползване. На тях се предлага да ядат 250 грама въглехидрати дневно (въз основа на целесъобразен банкет на 2000 калории дневно). Резултатът сред 15 и 30 секунди демонстрира умерена категория и значи да се одобряват по 175 грама въглехидрати на ден. Продължилите над 30 секунди попадат в категорията на лимитираните и могат да одобряват 125 грама на ден.
Книгата на доктор Моалем се основава на концепцията, че гените, които наследяваме от родителите си, дефинират оптималната ни диета. При някои хора ензимът амилаза, създаван в панкреаса и слюнчените жлези за мелене на въглехидратите, е по-ефективен, в сравнение с при други. Хора, чиито предшественици са яли повече нишесте, като да вземем за пример зърнени храни, може да имат повече копия от гена AMY1 и ще могат да се оправят по-лесно с въглехидратите спрямо хората, чиито предшественици са яли повече месо.
Като цяло в диетата на средностатистическия човек би трябвало да се съдържат не повече от 30 на 100 въглехидрати. Теорията на доктор Моалем опонира на рекомендациите за понижаване на въглехидратите на доста известни диети като Аткинс, Саут Бийч и Дюкан.
Диетологът Сиан Портър споделя, че въглехидратите са огромна група и хората би трябвало да знаят, че не всички са идентични. В храненето ни е значим и типът, а не просто количеството им. Трябва да понижим количеството на захарта в диетата си и да консумираме ястия, съдържащи нишестени въглехидрати. Има съществени доказателства, че фибрите, съдържащи се в пълнозърнестите версии на нишестените въглехидрати да вземем за пример, са положителни за здравето.
