Подвoдницата, която преди 50 г. избегна съдбата на “Титан“
Повече от осемдесет часа откакто подводницата “Титан “ загуби контакт със света, се появиха известия, че тя е претърпяла пагубна имплозия, убивайки всички на борда.
И до момента в който светът скърби за трагичната загуба на пет живота и разисква всички неточности, позволени от компанията OceanGate, припомняедна историяот преди петдесет години, когато друга подводница потъна в океана и докара до 76-часова интернационална избавителна интервенция.
В ранните часове на 29 август 1973 година Роджър Чапман и Роджър Малинсън поставят трансатлантически телефонен кабел на морското дъно на към 240 км югозападно от Корк в Южна Ирландия, споделя Amusing Planet.
Работата включва втурване на дребна подводница, наречена Pisces III, на дълбочина от 488 метра. Тяе изтощителна заради тясното пространство, дългите осемчасови смении неприятната видимост.
„ Беше като да караш по автомагистралата в гъста мъгла и да се опитваш да следваш бялата линия – трябваше да си необикновено съсредоточен. Единият водач държи ръководството на подводницата в едната си ръка и манипулатора (механична ръка) в другата, след което разменяхме местата си “, споделя Малинсън. „ Също по този начин беше неловко. Трябваше да коленичим с глави до коленете. ”
Този ден е още по-изморителен за Малинсън, тъй като преди малко е прекарал 26 безсънни часа в ремонт на строшен манипулатор на подводницата.
За шанс, инженерът взема решение да смени кислородния контейнер с цялостен, макар че в този в подводницата имадостатъчно О2, с цел да издържи осемчасово гмуркане. По-късно това решение ще се окаже животоспасяващо.
Малко след 9 часа сутринта подводницата се завръща от пътуването до дъното на океана и е на повърхността, чакайки да бъде извадена от водата и прибрана в кораба, когато буксирното въже се оплита в люка в задната част и го изтръгва.
Pisces III се прекатурва и пада назад в океана с отворен люк, през който стартира да влиза вода. За благополучие, наводнената задница е водонепроницаема сфера, в която е ситуиран моторът и е обособена от кабината с Чапман и Малинсън.
Притисната от морската вода, подводницата стартира да потъва. На 53 метра дълбочина внезапно стопира, арестувана от въжето за изтегляне, която обаче се къса след секунди.
Пилотите неотложно изключват всички електрически системи, което ги оставя в цялостна мрачевина. Те съумяват да пуснат и оловна баластна тежест с тегло над 180 кг, с цел да създадат плавателния съд по-лек.
„ Изключихме дълбокомера на 152 м, защото можеше да се спука. Успяхме да намерим и забрадка, която да сложим в устата си, с цел да не си отхапем езиците “, споделя Малинсън.
Дванадесет минути след потъването подводницата удря дъното на океана на 480 метра дълбочина. Въпреки жестокия удар при скорост от към 65 км/ч, няма потърпевши. В подводницата е цялостна мрачевина, само че благодарение на фенерче водачите реализират контакт с повърхността.
Пълният контейнер с О2, който Малинсън сменя предходния ден, има потенциал да издържи почти 72 часа, само че 8 от тях са към този момент употребявани при гмуркането, оставяйки им О2 за 64 часа.
Пилотите прекарват първите няколко часа в диагностика на подводницата, която е съвсем обърната. Проверяват всички водонепроницаеми порти за течове и се приготвят за идването на избавителния екипаж.
Разбирайки значимостта на запазването на кислорода, те умишлено минимизират физическото натоварване, като се въздържат даже от говорене.
Търсейки леговище от нездравословния въздух, който се спуска надолу, те се нареждат допустимо най-високо, като имат разполагаем извънредно лимитирано пространство.
На повърхността стартира подготовката на избавителната задача. Корабът Vickers Venturer, който тогава е в Северно море, получава заповед да се върне в най-близкото пристанище с подводницата Pisces II на борда. Докарана е и друга подводница - Pisces V.
Проучвателният транспортен съд на Кралския флот HMS Hecate идва, с цел да окаже помощ със специфични въжета, а Военноморските сили на Съединените щати оферират друга подводница, наречена Controlled Underwater Recovery Vehicle (CURV-III).
Повече от четиридесет часа, откакто подводницата потъва, Vickers Voyager доближава до мястото на случая и неотложно пуска под вода Pisces II с прикрепена връзка. Повдигащото въже обаче се откъсва от манипулатора и подводницата би трябвало да се върне на повърхността за ремонт.
Тогава е пусната Pisces V, която обаче не съумява да откри Pisces III и се връща на повърхността, откакто мощността й свършва. Тя е пусната под водаотново, този път сполучливо локализирайки засегнатата подводница. Опитът за закрепване на въже обаче не съумява.
На Pisces V е подредено да остане с авариралата подводница, като е изработен нов опит да се изпрати Pisces II – още веднъж несполучлив. След среднощ на Pisces V изплува на повърхността, оставяйки под водата екипажа на Pisces III.
Чапман и Малинсън нямат задоволително О2 и литиев хидроксид, с цел да пречистят въглеродния диоксид от влошаващата се атмосфера в подводницата. Те имат единствено един сандвич със сирене и лютеница и една кутия лимонада, само че никой няма предпочитание да яде.
На 1 септември Pisces II още веднъж е пусната на вода с комутатор и ново полипропиленово въже за изтегляне. Този път тя сполучливо прикрепва превключвателя към бедстващата Pisces III. Няколко часа по-късно CURV III също слиза под вода и прокарва друго въже.
Повдигането на Pisces III минава с доста разтърсвания. То стопира два пъти, като отнемаблизо два часа и половина, преди подводницата да излезе на повърхността. Водолазите се пробват да отворят люка, с цел да пуснат чист въздух, само че откриват, че е задръстен.
След близо 30 минути битка, той е отворен и от него излизат двамата водачи -уморени и мъчещи се да се изправят, само че живи. Те прекарват затворени в подводницата общо 84 часа и 30 минути.
Тя има О2 единствено за 72 часа, само че те устоят още 12.5 часа. Последвалите оценки демонстрираха, че са им оставалисамо още 12 минути О2.
Вдъхновен от опита си, Чапман основава компанията за подводници Rumic, която проектира и конструира апарата LR5 за избавяне на подводници. През 2000 година той би трябвало да се включи в спасяването на съветската подводница Курск, само че по политически аргументи това не се случва.
Друга подводница на Rumic - Scorpio-45, е употребена за спасяването на съветската дълбоководна избавителна машина AS-28 през 2005 година През 2006 година Чапман продава Rumic на James Fisher and Sons. Той умира от рак през 2020 година, на 74 години.
Малинсън продължава да работи с подводници до 1978 година По-късно той се занимава интензивно с възобновяване на парни мотори. Все още живее в Лейк Дисткрикт.
И до момента в който светът скърби за трагичната загуба на пет живота и разисква всички неточности, позволени от компанията OceanGate, припомняедна историяот преди петдесет години, когато друга подводница потъна в океана и докара до 76-часова интернационална избавителна интервенция.
В ранните часове на 29 август 1973 година Роджър Чапман и Роджър Малинсън поставят трансатлантически телефонен кабел на морското дъно на към 240 км югозападно от Корк в Южна Ирландия, споделя Amusing Planet.
Работата включва втурване на дребна подводница, наречена Pisces III, на дълбочина от 488 метра. Тяе изтощителна заради тясното пространство, дългите осемчасови смении неприятната видимост.
„ Беше като да караш по автомагистралата в гъста мъгла и да се опитваш да следваш бялата линия – трябваше да си необикновено съсредоточен. Единият водач държи ръководството на подводницата в едната си ръка и манипулатора (механична ръка) в другата, след което разменяхме местата си “, споделя Малинсън. „ Също по този начин беше неловко. Трябваше да коленичим с глави до коленете. ”
Този ден е още по-изморителен за Малинсън, тъй като преди малко е прекарал 26 безсънни часа в ремонт на строшен манипулатор на подводницата.
За шанс, инженерът взема решение да смени кислородния контейнер с цялостен, макар че в този в подводницата имадостатъчно О2, с цел да издържи осемчасово гмуркане. По-късно това решение ще се окаже животоспасяващо.
Малко след 9 часа сутринта подводницата се завръща от пътуването до дъното на океана и е на повърхността, чакайки да бъде извадена от водата и прибрана в кораба, когато буксирното въже се оплита в люка в задната част и го изтръгва.
Pisces III се прекатурва и пада назад в океана с отворен люк, през който стартира да влиза вода. За благополучие, наводнената задница е водонепроницаема сфера, в която е ситуиран моторът и е обособена от кабината с Чапман и Малинсън.
Притисната от морската вода, подводницата стартира да потъва. На 53 метра дълбочина внезапно стопира, арестувана от въжето за изтегляне, която обаче се къса след секунди.
Пилотите неотложно изключват всички електрически системи, което ги оставя в цялостна мрачевина. Те съумяват да пуснат и оловна баластна тежест с тегло над 180 кг, с цел да създадат плавателния съд по-лек.
„ Изключихме дълбокомера на 152 м, защото можеше да се спука. Успяхме да намерим и забрадка, която да сложим в устата си, с цел да не си отхапем езиците “, споделя Малинсън.
Дванадесет минути след потъването подводницата удря дъното на океана на 480 метра дълбочина. Въпреки жестокия удар при скорост от към 65 км/ч, няма потърпевши. В подводницата е цялостна мрачевина, само че благодарение на фенерче водачите реализират контакт с повърхността.
Пълният контейнер с О2, който Малинсън сменя предходния ден, има потенциал да издържи почти 72 часа, само че 8 от тях са към този момент употребявани при гмуркането, оставяйки им О2 за 64 часа.
Пилотите прекарват първите няколко часа в диагностика на подводницата, която е съвсем обърната. Проверяват всички водонепроницаеми порти за течове и се приготвят за идването на избавителния екипаж.
Разбирайки значимостта на запазването на кислорода, те умишлено минимизират физическото натоварване, като се въздържат даже от говорене.
Търсейки леговище от нездравословния въздух, който се спуска надолу, те се нареждат допустимо най-високо, като имат разполагаем извънредно лимитирано пространство.
На повърхността стартира подготовката на избавителната задача. Корабът Vickers Venturer, който тогава е в Северно море, получава заповед да се върне в най-близкото пристанище с подводницата Pisces II на борда. Докарана е и друга подводница - Pisces V.
Проучвателният транспортен съд на Кралския флот HMS Hecate идва, с цел да окаже помощ със специфични въжета, а Военноморските сили на Съединените щати оферират друга подводница, наречена Controlled Underwater Recovery Vehicle (CURV-III).
Повече от четиридесет часа, откакто подводницата потъва, Vickers Voyager доближава до мястото на случая и неотложно пуска под вода Pisces II с прикрепена връзка. Повдигащото въже обаче се откъсва от манипулатора и подводницата би трябвало да се върне на повърхността за ремонт.
Тогава е пусната Pisces V, която обаче не съумява да откри Pisces III и се връща на повърхността, откакто мощността й свършва. Тя е пусната под водаотново, този път сполучливо локализирайки засегнатата подводница. Опитът за закрепване на въже обаче не съумява.
На Pisces V е подредено да остане с авариралата подводница, като е изработен нов опит да се изпрати Pisces II – още веднъж несполучлив. След среднощ на Pisces V изплува на повърхността, оставяйки под водата екипажа на Pisces III.
Чапман и Малинсън нямат задоволително О2 и литиев хидроксид, с цел да пречистят въглеродния диоксид от влошаващата се атмосфера в подводницата. Те имат единствено един сандвич със сирене и лютеница и една кутия лимонада, само че никой няма предпочитание да яде.
На 1 септември Pisces II още веднъж е пусната на вода с комутатор и ново полипропиленово въже за изтегляне. Този път тя сполучливо прикрепва превключвателя към бедстващата Pisces III. Няколко часа по-късно CURV III също слиза под вода и прокарва друго въже.
Повдигането на Pisces III минава с доста разтърсвания. То стопира два пъти, като отнемаблизо два часа и половина, преди подводницата да излезе на повърхността. Водолазите се пробват да отворят люка, с цел да пуснат чист въздух, само че откриват, че е задръстен.
След близо 30 минути битка, той е отворен и от него излизат двамата водачи -уморени и мъчещи се да се изправят, само че живи. Те прекарват затворени в подводницата общо 84 часа и 30 минути.
Тя има О2 единствено за 72 часа, само че те устоят още 12.5 часа. Последвалите оценки демонстрираха, че са им оставалисамо още 12 минути О2.
Вдъхновен от опита си, Чапман основава компанията за подводници Rumic, която проектира и конструира апарата LR5 за избавяне на подводници. През 2000 година той би трябвало да се включи в спасяването на съветската подводница Курск, само че по политически аргументи това не се случва.
Друга подводница на Rumic - Scorpio-45, е употребена за спасяването на съветската дълбоководна избавителна машина AS-28 през 2005 година През 2006 година Чапман продава Rumic на James Fisher and Sons. Той умира от рак през 2020 година, на 74 години.
Малинсън продължава да работи с подводници до 1978 година По-късно той се занимава интензивно с възобновяване на парни мотори. Все още живее в Лейк Дисткрикт.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ