Повече от 1/3 от българите или 37 на сто не

Повече от 1/3 от българите или 37 на 100 не знаят какво съставлява изкуственият разсъдък. Четирима от 10 души показват негативно отношение към потреблението му. Младите са най-позитивно настроени, а с повишаване на възрастта негативните отговори се усилват. Това демонстрират данните от изследване на изследователския център " Тренд " по поръчка на " 24 часа ". Допитването е извършено сред 10 и 16 юни измежду 1008 души пълнолетно население посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице ".
Близо 1/5 от българите споделят мнението, че изкуственият разсъдък би трябвало да бъде неразрешен, тъй като основава заплаха за живота на хората.
За близо две трети новините и изявленията, свързани с изкуствен интелект, не съставляват интерес, демонстрират данните от изследването.
Най-приемлива за обществото е използването на изкуствен интелект в сфери като връзка с клиенти (колцентрове) и софтуерния бранш. Самоуправляващите се транспортни средства и използването на изкуствен интелект в медицината будят най-голямо съмнение.
Мнозинството от българите не би се доверило на използването на изкуствен интелект и в области като обучение, финансови услуги, счетоводство и публицистика.
Близо половината от популацията или 45 на 100 счита, че изкуственият разсъдък ще докара до загуба на работни места, а единствено 4% - че ще сътвори нови. 
37 на 100 се тормозят, че изкуственият разсъдък може да ги заплаши директно, като размени човешкия труд в сферата, в която работят. 
Най-ниските равнища на терзание се записват измежду хората до 30 година
Тревогите дават отражение върху желанието за регулация. Само 8% поддържат концепцията изкуственият разсъдък да бъде оставен да се развива свободно, тъй като ще бъде от помощ за хората. Близо една пета или 19 на 100 считат, че изкуственият разсъдък би трябвало да бъде неразрешен, а други 57% - че би трябвало да бъде контролиран, с цел да не основава заплаха за хората.