Войната в Украйна прати до рекорд инфлацията в еврозоната
Потребителските цени в еврозоната се покачиха с рекордните 5.8% през февруари, наблягайки опасенията, че войната в Украйна ще тласне нагоре разноските за живот и ще усили натиска върху Европейската централна банка преди съвещанието ѝ идната седмица, написа Financial Times.
Експресната прогноза за годишната инфлация в еврозоната за февруари се увеличи от 5.1% през януари. Тя се оказа и над междинните прогнози от 5.4% на икономисти, интервюирани от Reuters. Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос дефинира инфлацията за февруари като „ негативна изненада “, като предвижда, че войната в Украйна ще увеличи в допълнение цените и ще удари растежа.
Скокът на разноските за живот в еврозоната до равнище, доста над задачата за инфлация на ЕЦБ от 2%, сложи централната банка в мъчно състояние. Ситуацията основава напрежение сред чиновници, които упорстват за по-строга парична политика в отговор на инфлацията, и тези, които желаят отсрочване на тези дейности, тъй че първо да се оцени икономическото влияние на съветската инвазия в Украйна.
По-силното нарастване на цените на силата и храните през февруари бе съпроводено от по-високи скокове в цената на услугите и създадените артикули, заяви Евростат в сряда. Цените на силата се покачиха с рекордните 31.7% през предишния месец, до момента в който тези на непреработените храни – с 6.1%.
Като се изключат по-волатилните цени на силата, храните, алкохола и тютюна, главната инфлация пораства от 2.3% през януари до 2.7% през февруари. Най-високата национална годишна инфлация е била в Литва от 13.9%, до момента в който Франция е с най-ниска от 4.1%.
На месечна база потребителските цени се покачиха с невижданите 0.9%, което демонстрира, че инфлационният напън се ускорява бързо измежду 19-те членки.
Йоахим Нагел, началник на централната банка на Германия, повтори апела си към ЕЦБ да задържи отдръпването на тласъците, като приключи чистите покупки на активи и увеличи лихвените проценти тази година.
Ако ценовата непоклатимост го изисква, управителният съвет би трябвало да поправя курса на паричната си политика “, сподели той в годишния отчет на Бундесбанк в сряда. „ Трябва да насочваме погледа си към нормализирането на нашата парична политика. “
Икономистите предвиждат, че инфлацията в еврозоната ще се повиши над 6% през март, защото рецесията в Украйна предизвиква обилни разстройства на енергийните и стоковите пазари.
Мелани Дебоно, старши европейски икономист в Pantheon Macroeconomics, сподели, че ЕЦБ няма да има избор, „ с изключение на да приключи количествените облекчения по-бързо, в сравнение с възнамерява сега “. Нейната предвижда е, че чистите покупки на облигации ще спрат през октомври и ще увеличи лихвите през декември.
Няколко членове на управителния съвет на ЕЦБ обаче споделиха тази седмица, че капацитетът войната в Украйна да удари растежа и доверието би трябвало да забави всяко стягане на паричната политика, макар че е евентуално това също да докара до по-високи цени на силата и други.
Ръководителите на португалската и гръцката централни банки предизвестиха, че рецесията в Украйна рискува да потопи еврозоната в интервал на стагфлация – токсична комбинация от стагниращ напредък и инфлационен напън на предлагането.
Фабио Панета, член на изпълнителния ръб на ЕЦБ, коентира: „ Трябва да се стремим да придружим възобновяване с леки дейности, като подхващаме умерени и деликатни стъпки, до момента в който последствията от актуалната рецесия се обясняват “.
Елга Барч, началник на макроизследванията в BlackRock Investment Institute, сподели, че без „ ужасяващите събития в Украйна “ ЕЦБ евентуално би алармирала за проекти за повишение на лихвените проценти до края на годината на срещата идната седмица.
Но в този момент евентуално ще желаят да запазят опцията отворена, с цел да прокарат това през идната година. “
Държавните облигации се покачиха тази седмица, защото вложителите се обзалагат, че икономическите последствия от съветската инвазия в Украйна ще подбуден централните банки да покачват лихвените проценти по-бавно, в сравнение с се очакваше преди. Доходността на немските 10-годишни облигации падна под нулата за първи път от месец.
Катарина Утермьол, старши икономист в Allianz, сподели, че по-нататъшното усилване на западните наказания против Русия, в това число върху вноса на сила, може да тласне стопанската система на еврозоната към криза (две поредни тримесечия на негативен растеж) и да докара до междинна инфлация от 6% за цялата година.
Тази композиция от стесняване на растежа и висока инфлация би предиздвикала ЕЦБ да „ отсрочи напълно своите проекти за нормализиране на политиката през 2022 година “, предвижда Утермьол.
Експресната прогноза за годишната инфлация в еврозоната за февруари се увеличи от 5.1% през януари. Тя се оказа и над междинните прогнози от 5.4% на икономисти, интервюирани от Reuters. Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос дефинира инфлацията за февруари като „ негативна изненада “, като предвижда, че войната в Украйна ще увеличи в допълнение цените и ще удари растежа.
Скокът на разноските за живот в еврозоната до равнище, доста над задачата за инфлация на ЕЦБ от 2%, сложи централната банка в мъчно състояние. Ситуацията основава напрежение сред чиновници, които упорстват за по-строга парична политика в отговор на инфлацията, и тези, които желаят отсрочване на тези дейности, тъй че първо да се оцени икономическото влияние на съветската инвазия в Украйна.
По-силното нарастване на цените на силата и храните през февруари бе съпроводено от по-високи скокове в цената на услугите и създадените артикули, заяви Евростат в сряда. Цените на силата се покачиха с рекордните 31.7% през предишния месец, до момента в който тези на непреработените храни – с 6.1%.
Като се изключат по-волатилните цени на силата, храните, алкохола и тютюна, главната инфлация пораства от 2.3% през януари до 2.7% през февруари. Най-високата национална годишна инфлация е била в Литва от 13.9%, до момента в който Франция е с най-ниска от 4.1%.
На месечна база потребителските цени се покачиха с невижданите 0.9%, което демонстрира, че инфлационният напън се ускорява бързо измежду 19-те членки.
Йоахим Нагел, началник на централната банка на Германия, повтори апела си към ЕЦБ да задържи отдръпването на тласъците, като приключи чистите покупки на активи и увеличи лихвените проценти тази година.
Ако ценовата непоклатимост го изисква, управителният съвет би трябвало да поправя курса на паричната си политика “, сподели той в годишния отчет на Бундесбанк в сряда. „ Трябва да насочваме погледа си към нормализирането на нашата парична политика. “
Икономистите предвиждат, че инфлацията в еврозоната ще се повиши над 6% през март, защото рецесията в Украйна предизвиква обилни разстройства на енергийните и стоковите пазари.
Мелани Дебоно, старши европейски икономист в Pantheon Macroeconomics, сподели, че ЕЦБ няма да има избор, „ с изключение на да приключи количествените облекчения по-бързо, в сравнение с възнамерява сега “. Нейната предвижда е, че чистите покупки на облигации ще спрат през октомври и ще увеличи лихвите през декември.
Няколко членове на управителния съвет на ЕЦБ обаче споделиха тази седмица, че капацитетът войната в Украйна да удари растежа и доверието би трябвало да забави всяко стягане на паричната политика, макар че е евентуално това също да докара до по-високи цени на силата и други.
Ръководителите на португалската и гръцката централни банки предизвестиха, че рецесията в Украйна рискува да потопи еврозоната в интервал на стагфлация – токсична комбинация от стагниращ напредък и инфлационен напън на предлагането.
Фабио Панета, член на изпълнителния ръб на ЕЦБ, коентира: „ Трябва да се стремим да придружим възобновяване с леки дейности, като подхващаме умерени и деликатни стъпки, до момента в който последствията от актуалната рецесия се обясняват “.
Елга Барч, началник на макроизследванията в BlackRock Investment Institute, сподели, че без „ ужасяващите събития в Украйна “ ЕЦБ евентуално би алармирала за проекти за повишение на лихвените проценти до края на годината на срещата идната седмица.
Но в този момент евентуално ще желаят да запазят опцията отворена, с цел да прокарат това през идната година. “
Държавните облигации се покачиха тази седмица, защото вложителите се обзалагат, че икономическите последствия от съветската инвазия в Украйна ще подбуден централните банки да покачват лихвените проценти по-бавно, в сравнение с се очакваше преди. Доходността на немските 10-годишни облигации падна под нулата за първи път от месец.
Катарина Утермьол, старши икономист в Allianz, сподели, че по-нататъшното усилване на западните наказания против Русия, в това число върху вноса на сила, може да тласне стопанската система на еврозоната към криза (две поредни тримесечия на негативен растеж) и да докара до междинна инфлация от 6% за цялата година.
Тази композиция от стесняване на растежа и висока инфлация би предиздвикала ЕЦБ да „ отсрочи напълно своите проекти за нормализиране на политиката през 2022 година “, предвижда Утермьол.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ