Българите планират повече разходи и са назад в "зелените" потребителски тенденции
Потребителите в България имат най-осезаемо чувство за растеж в цените през миналата година и имат намерение да харчат повече през актуалната Нагласите към кръговата стопанска система са извънредно позитивни на всички места, само че българите в доста по-малка степен са осведомени за нея и ползват практиките й в всекидневието си Стремежът за понижаване на отпадъците, преработване и по-дълга приложимост стоките ще движи кръговото ползване Потребителските платформи за използвани артикули набират скорост, само че обичайните ритейлъри също ще играят значима роля на пазара
Българите са измежду най-песимистично настроените към положението на страната си и към събитията в персоналния си живот, само че все пак са в топ 3 на потребителите в Европа, които имат намерение да харчат повече през тази година. Това демонстрират данните от изследването " Обсерватория " на френската финансова група BNP Paribas Personal Finance, което изследва потребителските настройки в 17 страни на континента. България взе участие в него от 2017 година
Склонността към по-засилено ползване не е изненадваща на фона на растящата инфлация. При това анализаторите от БНП Париба Лични финанси означават, че проучването е извършено през ноември 2021 година, а от този момент инфлационните трендове в стопанската система както на, по този начин и са още по-ясно изразени. Така, на въпрос дали през идващите 12 месеца имат намерение да харчат повече, 52% от участвалите в допитването българи дават позитивен отговор, до момента в който година по-рано този дял е бил 42%. Това отрежда на страната челно място след Словакия (83%) и Румъния (59%), при приблизително 41% за европейците.
Българите са и потребителите, които в най-голяма степен имат чувството за значителен растеж на цените през последните 12 месеца. Общо 96% от потребителите в страната ни показват, че, като 80% приказват за " доста нарастване " - най-голям дял измежду хората в Европа. Кръговото ползване набира скорост, България към този момент изостава Тазгодишното издание на " Обсерватория " е фокусирано върху растящата значителност на така наречен кръгово ползване за стопанските системи в Европа. В по-голямата си част и европейците като цяло (64%), и българите в частност (52%) споделят, че са осведомени с концепцията за кръгова стопанска система. Нагласите към кръговата стопанска система също са извънредно положителни, демонстрира изследването. Според резултатите от него, 85% от хората в Европа и 86% от тези в България показват, че я възприемат по позитивен метод - потребителите считат, че кръговата стопанска система разрешава да се опазват околната среда и естествените запаси, да се създават новаторски артикули и индустриални процеси, както и да се основават нови работни места.
Реклама
Същевременно обаче ножицата се разтваря значително, когато става дума за развиването на кръговата стопанска система в обособените страни и чувството на хората до каква степен са осведомени по тематиката. Например, до момента в който приблизително за Европа 36% от хората регистрират, че тези нови модели правене на бизнес и на потребителско държание са добре развити в личната им страна, в България такова мнение споделят едвам 6% от интервюираните. На въпроса дали се считат добре осведомени за методите, по които могат да понижат отпадъците, да рециклират или да дадат втори живот на употребявани предмети, позитивно дават отговор 59% от европейците, по отношение на 37% от българите.
Двигателите на смяната в ритейла Стремежът за понижаване на отпадъците, преработването им и удължаването на живота на продуктите е една от главните трендовете, които създателите на " Обсерватория " виждат като мотор на кръговото ползване в развитите страни в идващите години. Тя е известна и като 3R - Reduce, Reuse, Recycle (или " Намаляване, повторна приложимост, преработване " ). В тази връзка проучването регистрира, че 81% от хората в Европа ремонтират, подаряват или препродават уреди, които не употребяват. В България делът също е огромен - 73%.
За смяната в потребителското държание приказва и основният анализатор от Forrester Сухарита Кодали в презентацията си в границите на проведената от " Капитал " конференция, която се организира на 2 юни в Sofia Tech Park. Тя цитира данни от изследване на McKinsey, съгласно което от началото на пандемията от COVID-19 през 2020 година 38% от потребителите поставят повече старания да рециклират. Същевременно 26% от хората избират да купуват по-малко, само че по-качествени артикули, които ще имат по-дълъг живот. А 21% от представителите на така наречен потомство Z декларират желанията си да пазарят артикули втора ръка в бъдеще.
Източник: Shutterstock
Растящият блян хората все по-често да търсят уреди с по-дълъг живот и/или такива, които могат да бъдат ремонтирани, е различен значителен тренд, който съгласно анализаторите от BNP Paribas Personal Finance ще движи кръговото ползване - хората все по-често ще търсят уреди с по-дълъг живот и/или такива, които могат да бъдат ремонтирани. През предходната година Франция стана първата страна в Европа, въвела за някои категории артикули така наречен " показател на поправимост ", който дава информация доколко те могат да бъдат ремонтирани. В " Обсерватория " тази година създателите изследват и това до каква степен потребителите отдават или биха отдали значимост на сходен показател. А резултатите демонстрират, че забележителна част от потребителите - приблизително 86% в Европа и 85% в България - показват, че съществуването на подобен показател би било значителен фактор при избора на даден артикул, като над две трети от хората (70%) споделят, че биха платили за такива артикули.
Реклама
Третата основна наклонност, която анализаторите обрисуват като значима движеща мощ за кръговото ползване, е така наречен напредък на потребителя-предприемач. Става дума за това, че хората ще вземат участие все по-активно на пазара в ролята на продавачи или купувачи на използвани артикули. Водещ претекст за покупката на артикули втора ръка е желанието да се спестят пари - показват по 52% и от европейците, и от българите. Известна разлика обаче се вижда при останалите аргументи - на второ място за европейците е убеждението, че това е добра процедура за запазване на ресурсите и околната среда (36%), до момента в който при българите втората най-често представена причина е опцията по този метод да купуват повече и да имат достъп до артикули, които другояче не биха могли да си разрешат (36%).
Оптимизирането на персоналните финанси е измежду водещите аргументи, заради които хората вземат решение да продадат артикули, от които към този момент нямат потребност или не употребяват все още. Стремежът за приемане на спомагателен приход обаче се показва също толкоз постоянно, колкото и желанието за освобождение на място вкъщи - 39%. Данните от " Обсерватория " демонстрират, че през последните 12 месеца близо две трети от европейците (62%) и над половината от българите (56%) са продавали използвани артикули. А междинният месечен приход от такива продажби е 48 евро за потребителите в България, по отношение на 77 евро приблизително за хората в Европа. Двойствената роля на интернет платформите Резултатите от изследването " Обсерватория " обрисуват и още една забавна наклонност - и европейците като цяло, и българите в частност избират да купуват използвани артикули от профилирани в това търговци на дребно и непосредствено от марки, само че когато желаят да продадат свои движимости, най-често избират така наречен потребителски платформи (consumer2consumer C2C), предопределени за продан сред физически лица. Данните сочат още, че макар растящата известност на C2C платформите, 57% от хората в Европа чакат точно ритейлърите да движат кръговата стопанска система, като в България делът е още по-висок - 72%. От БНП Париба Лични финанси изясняват това с по-осезаемото чувство за сигурност, което хората имат, когато пазарят от търговец спрямо пазаруването от друго физическо лице.
За известно повишаване на напрежението сред обособените играчи на ритейл пазара приказва и Сухарита Кодали. По думите й, в случай че допреди 20-25 години главната част от продажбите на дребно се е случвала през така наречен обичайни дистрибутори - основно мултибранд търговци и в по-малка степен някои марки, които са продавали непосредствено на потребителите - то в този момент така наречен маркетплейс платформи играят все по-важна роля. Според представено от Кодали изследване на Forrester от 2021 година измежду мениджъри, ангажирани с цифровите продажби на марките им, над половината от тях (59%) са удовлетворени от наличието си на маркетплейс платформа, а 87% регистрират добавена стойност от това. Същевременно обаче респондентите асоциират този вид платформи и с много проблеми, измежду които наличието на продавачи със противоречива известност (87%), продажби на имитации (70%), по-трудно приемане на данни за потребителите (68%), спор с другите канали за продажба на даден бранд (67%) и други
Пандемията укрепи е-търговията, само че възходът не е гарантиранЕлектронната търговия в световен мащаб е повишена с 45.9% през 2020 година, поради пандемията от COVID-19, само че с последователното нормализиране на обстановката този плевел ритъм на напредък се забавя, въпреки и да остава двуцифрен и през 2021 година - с 15.8%. Това демонстрират данни на организация Kantar, показани от районния й ръководещ шеф за Югоизточна Европа Марчела Абрашева по време на конференцията. Същевременно делът на онлайн продажбите по отношение на общите продажби на бързооборотни артикули (FMCG) в международен мащаб също пораства - от 4.8% през 2019 година, до 7.2% през 2021 година Наблюденията на организацията обаче демонстрират, че с успокояването на обстановката на здравния фронт, потребителите се завръщат към извършването на покупки във физически обекти.Това се илюстрира и от съпоставяне на данните за потребителските настройки в България, измерени от Kantar през 2020 година и през 2022 година " Ковид факторът към този момент го няма или най-малко резултатът му отслабва, показва Абрашева. Така, в случай че през 2020 година 22% от хората са очаквали в идващите 3 месеца да усилят извършването на покупки си онлайн, то през 2022 година делът към този момент е 9%. Добрата вест за играчите в областта на онлайн търговията идва от това, че макар този спад, към момента към 20% от потребителите споделят, че през последния месец са купили нещо онлайн за първи път (спрямо 24% през 2022 г.). Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Компании 3 Политика 1 Политика 2 Политика 3 Политика 1 Политика 2 Компании 3 Право Реклама Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Мария Иванова
Българите са измежду най-песимистично настроените към положението на страната си и към събитията в персоналния си живот, само че все пак са в топ 3 на потребителите в Европа, които имат намерение да харчат повече през тази година. Това демонстрират данните от изследването " Обсерватория " на френската финансова група BNP Paribas Personal Finance, което изследва потребителските настройки в 17 страни на континента. България взе участие в него от 2017 година
Склонността към по-засилено ползване не е изненадваща на фона на растящата инфлация. При това анализаторите от БНП Париба Лични финанси означават, че проучването е извършено през ноември 2021 година, а от този момент инфлационните трендове в стопанската система както на, по този начин и са още по-ясно изразени. Така, на въпрос дали през идващите 12 месеца имат намерение да харчат повече, 52% от участвалите в допитването българи дават позитивен отговор, до момента в който година по-рано този дял е бил 42%. Това отрежда на страната челно място след Словакия (83%) и Румъния (59%), при приблизително 41% за европейците.
Българите са и потребителите, които в най-голяма степен имат чувството за значителен растеж на цените през последните 12 месеца. Общо 96% от потребителите в страната ни показват, че, като 80% приказват за " доста нарастване " - най-голям дял измежду хората в Европа. Кръговото ползване набира скорост, България към този момент изостава Тазгодишното издание на " Обсерватория " е фокусирано върху растящата значителност на така наречен кръгово ползване за стопанските системи в Европа. В по-голямата си част и европейците като цяло (64%), и българите в частност (52%) споделят, че са осведомени с концепцията за кръгова стопанска система. Нагласите към кръговата стопанска система също са извънредно положителни, демонстрира изследването. Според резултатите от него, 85% от хората в Европа и 86% от тези в България показват, че я възприемат по позитивен метод - потребителите считат, че кръговата стопанска система разрешава да се опазват околната среда и естествените запаси, да се създават новаторски артикули и индустриални процеси, както и да се основават нови работни места.
Реклама
Същевременно обаче ножицата се разтваря значително, когато става дума за развиването на кръговата стопанска система в обособените страни и чувството на хората до каква степен са осведомени по тематиката. Например, до момента в който приблизително за Европа 36% от хората регистрират, че тези нови модели правене на бизнес и на потребителско държание са добре развити в личната им страна, в България такова мнение споделят едвам 6% от интервюираните. На въпроса дали се считат добре осведомени за методите, по които могат да понижат отпадъците, да рециклират или да дадат втори живот на употребявани предмети, позитивно дават отговор 59% от европейците, по отношение на 37% от българите.
Двигателите на смяната в ритейла Стремежът за понижаване на отпадъците, преработването им и удължаването на живота на продуктите е една от главните трендовете, които създателите на " Обсерватория " виждат като мотор на кръговото ползване в развитите страни в идващите години. Тя е известна и като 3R - Reduce, Reuse, Recycle (или " Намаляване, повторна приложимост, преработване " ). В тази връзка проучването регистрира, че 81% от хората в Европа ремонтират, подаряват или препродават уреди, които не употребяват. В България делът също е огромен - 73%.
За смяната в потребителското държание приказва и основният анализатор от Forrester Сухарита Кодали в презентацията си в границите на проведената от " Капитал " конференция, която се организира на 2 юни в Sofia Tech Park. Тя цитира данни от изследване на McKinsey, съгласно което от началото на пандемията от COVID-19 през 2020 година 38% от потребителите поставят повече старания да рециклират. Същевременно 26% от хората избират да купуват по-малко, само че по-качествени артикули, които ще имат по-дълъг живот. А 21% от представителите на така наречен потомство Z декларират желанията си да пазарят артикули втора ръка в бъдеще.
Източник: Shutterstock
Растящият блян хората все по-често да търсят уреди с по-дълъг живот и/или такива, които могат да бъдат ремонтирани, е различен значителен тренд, който съгласно анализаторите от BNP Paribas Personal Finance ще движи кръговото ползване - хората все по-често ще търсят уреди с по-дълъг живот и/или такива, които могат да бъдат ремонтирани. През предходната година Франция стана първата страна в Европа, въвела за някои категории артикули така наречен " показател на поправимост ", който дава информация доколко те могат да бъдат ремонтирани. В " Обсерватория " тази година създателите изследват и това до каква степен потребителите отдават или биха отдали значимост на сходен показател. А резултатите демонстрират, че забележителна част от потребителите - приблизително 86% в Европа и 85% в България - показват, че съществуването на подобен показател би било значителен фактор при избора на даден артикул, като над две трети от хората (70%) споделят, че биха платили за такива артикули.
Реклама
Третата основна наклонност, която анализаторите обрисуват като значима движеща мощ за кръговото ползване, е така наречен напредък на потребителя-предприемач. Става дума за това, че хората ще вземат участие все по-активно на пазара в ролята на продавачи или купувачи на използвани артикули. Водещ претекст за покупката на артикули втора ръка е желанието да се спестят пари - показват по 52% и от европейците, и от българите. Известна разлика обаче се вижда при останалите аргументи - на второ място за европейците е убеждението, че това е добра процедура за запазване на ресурсите и околната среда (36%), до момента в който при българите втората най-често представена причина е опцията по този метод да купуват повече и да имат достъп до артикули, които другояче не биха могли да си разрешат (36%).
Оптимизирането на персоналните финанси е измежду водещите аргументи, заради които хората вземат решение да продадат артикули, от които към този момент нямат потребност или не употребяват все още. Стремежът за приемане на спомагателен приход обаче се показва също толкоз постоянно, колкото и желанието за освобождение на място вкъщи - 39%. Данните от " Обсерватория " демонстрират, че през последните 12 месеца близо две трети от европейците (62%) и над половината от българите (56%) са продавали използвани артикули. А междинният месечен приход от такива продажби е 48 евро за потребителите в България, по отношение на 77 евро приблизително за хората в Европа. Двойствената роля на интернет платформите Резултатите от изследването " Обсерватория " обрисуват и още една забавна наклонност - и европейците като цяло, и българите в частност избират да купуват използвани артикули от профилирани в това търговци на дребно и непосредствено от марки, само че когато желаят да продадат свои движимости, най-често избират така наречен потребителски платформи (consumer2consumer C2C), предопределени за продан сред физически лица. Данните сочат още, че макар растящата известност на C2C платформите, 57% от хората в Европа чакат точно ритейлърите да движат кръговата стопанска система, като в България делът е още по-висок - 72%. От БНП Париба Лични финанси изясняват това с по-осезаемото чувство за сигурност, което хората имат, когато пазарят от търговец спрямо пазаруването от друго физическо лице.
За известно повишаване на напрежението сред обособените играчи на ритейл пазара приказва и Сухарита Кодали. По думите й, в случай че допреди 20-25 години главната част от продажбите на дребно се е случвала през така наречен обичайни дистрибутори - основно мултибранд търговци и в по-малка степен някои марки, които са продавали непосредствено на потребителите - то в този момент така наречен маркетплейс платформи играят все по-важна роля. Според представено от Кодали изследване на Forrester от 2021 година измежду мениджъри, ангажирани с цифровите продажби на марките им, над половината от тях (59%) са удовлетворени от наличието си на маркетплейс платформа, а 87% регистрират добавена стойност от това. Същевременно обаче респондентите асоциират този вид платформи и с много проблеми, измежду които наличието на продавачи със противоречива известност (87%), продажби на имитации (70%), по-трудно приемане на данни за потребителите (68%), спор с другите канали за продажба на даден бранд (67%) и други
Пандемията укрепи е-търговията, само че възходът не е гарантиранЕлектронната търговия в световен мащаб е повишена с 45.9% през 2020 година, поради пандемията от COVID-19, само че с последователното нормализиране на обстановката този плевел ритъм на напредък се забавя, въпреки и да остава двуцифрен и през 2021 година - с 15.8%. Това демонстрират данни на организация Kantar, показани от районния й ръководещ шеф за Югоизточна Европа Марчела Абрашева по време на конференцията. Същевременно делът на онлайн продажбите по отношение на общите продажби на бързооборотни артикули (FMCG) в международен мащаб също пораства - от 4.8% през 2019 година, до 7.2% през 2021 година Наблюденията на организацията обаче демонстрират, че с успокояването на обстановката на здравния фронт, потребителите се завръщат към извършването на покупки във физически обекти.Това се илюстрира и от съпоставяне на данните за потребителските настройки в България, измерени от Kantar през 2020 година и през 2022 година " Ковид факторът към този момент го няма или най-малко резултатът му отслабва, показва Абрашева. Така, в случай че през 2020 година 22% от хората са очаквали в идващите 3 месеца да усилят извършването на покупки си онлайн, то през 2022 година делът към този момент е 9%. Добрата вест за играчите в областта на онлайн търговията идва от това, че макар този спад, към момента към 20% от потребителите споделят, че през последния месец са купили нещо онлайн за първи път (спрямо 24% през 2022 г.). Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Компании 3 Политика 1 Политика 2 Политика 3 Политика 1 Политика 2 Компании 3 Право Реклама Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Мария Иванова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ