Посветихме живота на децата, а сега сме напълно сами
Посветихме целия си живот на децата, само че на остарели години останахме сами.
Със брачна половинка ми се познаваме от деца, а когато навърших 18 се оженихме. Винаги сме имали усложнение с парите. Когато забременях, брачният партньор ми прекъсна следването, с цел да работи.
След като финансовото ни положение малко се усъвършенства, забременях за повторно. Знаехме, че ще ни е мъчно, само че взехме решение да родя детето. Беше ми доста мъчно, тъй като нямаше кой да ми оказва помощ, бях напълно сама, а брачният партньор ми работеше денонощно, с цел да ни устоя.
Когато бях на 30 години, родих третото си дете. Опитахме се да създадем най-хубавото за тях. Децата пораснаха и се ожениха. Всички сътвориха свои фамилии. Купихме апартамент на две от тях, а дребната ни щерка, учи в чужбина и също ни струваше доста. Цялата ни младост мина в грижа за тях.
През цялото време теглихме заеми поради децата. Съпругът ми ги изплащаше, а аз бях непрекъснато заета с развъждането им.
Вече остаряхме. Съпругът ми се разболя, а децата ни даже не пристигнаха да го видят. Голямата щерка се оправдава, че е непрекъснато заета с децата, само че познати я видели с другари в кафене. Синът сподели, че непрекъснато е на работа, макар че разгласява фотоси от Египет в обществените мрежи, а дребната щерка е в чужбина и не може да пристигна.
Вижте още: Според снаха ми съм доста неприятна баба
Сама се грижа за брачна половинка си, тъй като доста го обичам. Осъзнах, че сме напълно сами и че с изключение на нас двамата си нямаме никого и би трябвало да мислим един за различен. Много е мъчително, когато посветиш целия си живот на децата, а на остарели години те даже не се сещат за теб.
