Постоянството е по-ценно от гениалността
Постоянството не е безспорното изискване за реализиране на триумф, само че несъмнено е доста значимо. То се отплаща и носи прерогативи, които обаче постоянно подценяваме.
Не е зле тези от вас, които желаят да напреднат в развиването си тази година, да вземат поради всички изгоди, които носи постоянното и усърдно справяне със служебните отговорности:
Постоянството поражда неизменност
Когато човек е в придвижване, той си остава в придвижване, в случай че на пътя му не се изпречи концепцията за маратон в Netflix. Творческият разум е като машина – несъразмерният труд го претрупва, а неналичието на подобен води до образуването на наслойка. Поддържайте го във форма с умерено количество работа, тъй че да не хване паяжини.
Ако демонстрирате неизменност, в никакъв случай няма да ви се постанова да „ рестартирате ”. „ Опитвам се да вляза в темп ” – това са последните думи на доста хора, чиито графици са толкоз променливи, колкото и времето на открито. Постоянното развиване поддържа работния дух и ентусиазма и усилва напъните, които вие и екипът ви влагате в плановете си – когато всички виждат резултатите от общото неизменност, никой не би желал да е повода за неуспех.
Постоянството е по-важно от поставените цели
Когато Скот Адамс разгласи, че „ задачите са за загубеняците ”, обществените медии побесняха. Това, което той искаше да каже е, че процесът на реализиране на задачите е по-голям от самите цели. Може да желаете да станете прочут публицист или пък напряко да започнете да пишете по 1000 думи дневно, без значение от компликациите, пред които сте изправени. Може да си поставяте безчет периоди, в който да свършите нещо, или напряко да започнете да полагате по малко старания всеки ден.
Постоянството е жизненоважно за креативното мислене
Писането не просто предава хрумвания, то ги основава. Същото може да се каже и за креативния труд. Брус Лий е споделил: „ Ако прекарвате прекалено много време в размишления върху нещо, съществува заплаха в никакъв случай да не го постигнете ”. Обратното рядко е правилно, защото трудът изисква мисъл. Постоянството ви води в свят, където положителните хрумвания сами ви откриват.
С непрекъснатия труд идва и непрекъснатото ентусиазъм. Идеите не са кофа, която да се страхувате да не остане празна. Трудът поражда положение на духа, в което новите хрумвания са неизчерпаеми. Когато работите върху нещо, което ви е прелестно, стените сякаш падат и видимо безсъдържателните мигове разпалват вдъхновението ви. Трябва да се уверите, че си давате нужното пространство – огънят гори, когато има място да диша.
Постоянството отстрани натиска от нуждата да сте брилянтни
Носещи задължение, по-тежко даже от това на Атлас, изобретателните персони постоянно попадат в клопката на рутината, която изисква от тях да са безупречни във всяко едно отношение. Очакванията са голям товар – освен тези на близките („ Гледай чакането да си струва… ”), само че и тези, които имаме към самите себе си.
Колкото по-рядко творите, толкоз повече хората ще тръпнат в очакване да видят следващото ви новаторско и удивително създание. Постоянството ви оказва помощ да се отървете от този товар. Колкото повече създавате, толкоз повече от творението си ще би трябвало да изхвърлите. Както е споделил Хемингуей: „ За всеки 90 страници с нелепости пиша по една страница-шедьовър, а след това се пробвам да се отърва от нелепостите. ” Надявам се, че творите задоволително, с цел да имате материал, който да пратите в кофата, тъй като даже гениалните персони не са ваксинирани против несполуки.
