Постихте ли, постихте ли? Повечето, като ви знам, и насън

Постихте ли, постихте ли?
Повечето, като ви знам, и насън сте блажили! Легнеш да спиш - и сънуваш голи Снежанки! Е това постене ли е? Нищо и половина! По време на пости човек би трябвало да се освободи от всевъзможни пристрастености и не голи снежанки да гони насън и нескрито, ами да си показва примерно родилните страдания на Божата майка.
Ама не сме подобен народ - и освен на този исторически стадий, който се пада 30 години след атеистическия строй.
Да вземем примерно националната ария “Замъчи се Божа майка ” - това е артикул на достоверна християнска традиция от времето, когато християнството (с езически примеси естествено) фактически е било част от бита и културата на българина.
“Замъчи се Божа майка от Игнажден до Божичък ” - тези кахърни стихове се пеят бодро и примесени с веселяшки напеви като “ой Коладе, мой Коладе, ле ”.
Мъчи се Божата майка като неверен демон, ние пеем и хоро играем, иху-аху, тропа-троп, ой, Коладе ле!
Така сме си ние - мъчи се Божата майка, но от това, че тя се мъчи, тебе не те боли по-малко като се заципиш, нали по този начин! Иначе сме състрадателни и милозливи, обичаме емоционално-безсмислени постове във фейсбук.
А прочее, мискини с мискини и маскари палави, има чисто удобен смисъл от постенето, тъй като след дълго самоограничение тържеството на плътта е доста по-интензивно и освобождаващо. Медицински факт!
Говоря за въздържанието от сексуален живот, само че и с другите удоволствия е по този начин.
Като пукаш уиски с Редбул всеки ден, ни уискито ти е вкусно, ни Редбула - всичко ти е терсене и единствено засукани псевдофилософски чекии са ти в главата. Питайте някой, дето го работи това всеки ден (уискито с Редбула), дали му е хубаво, дали му е вкусно, дали всяка заран се разсънва въодушевен и жаден за живот, дали има изобщо някакъв сексуален живот и в случай че има - каква наслада му доставя?
Ама както и да е - който постил - постил.
Ако сътрудника ти каже, че пости в най-строг режим, пък ти наподобява отекъл и махмурляв, ти пък му повярвай!
Я си показа на Йосиф какво му е било - не е спал с жена си, пък тя бременна. И му се явява някакъв архангел Гавраил, пък му вика: но жена ти не е такава, тя е непорочна и ще роди Божи наследник. Колко сили и безрезервна религия би трябвало да имаш, с цел да приемеш това пояснение!
И синът на Йосиф и Мария фактически става Божи делегат и Богочовек - без значение по какъв начин възприемаме библейския роман, факт е, че върху тоя човек и неговото обучение стъпва цялата наша просвета и цивилизация. Дет се вика - нашата Клета и Непорочна Майка България е станала сериозна страна, като сме се завъртели тука към Гърция да прихванем просвета, книжовност, християнство, пък и на Русия да ги занесем.
Вече кой по какъв начин го употребява това и по какъв начин си прави сметката е различен въпрос. Фактът си е реалност - тука е християнска цивилизация, без значение от другия факт - че множеството глави човешки добитък доста не отбират от християнска нравственос и просвета, ами я караме малко като Бойко Борисов - с някаква суеверна народняшка визия за християнството, измислени цитати от Библията, червен конец на китката и храчене в пазвата като равносилен жест на прекръстването.
Но стига толкоз сме умували, че както не сте постили, по този начин ви остава още маса работа - както се пее в националната ария - като се помъчила Божата майка, родила Го Сина и тръгнала да търси кой да Го кръсти. Питала св. Васил, покумила го, поканила го, но той споделил: я не дръзвам, я не можа от Йована Кръстителя. Че тогава отишла при Йован, покумила го, поканила го и той кръстил младия Бог.
А ние ще има да се кумим и каним цялостен месец, до момента в който си оправим сметките със светиите!
 
Автор: Г-н Балев, ПРАС-ПРЕС