Как да спрем да се притесняваме
Постигането на вътрешен мир е най-важният детайл в основаването на щастливия живот. Това е положението, когато имаме чувството за надзор и изясненост. Въпреки, че не постоянно се усещаме по този начин, всеки един от нас е кадърен да реализира възприятие на вътрешен мир и естетика. През деня ни нахлуват хиляди мисли. Мислим за работа, за обичаните хора, за това какво ще купим, също така се тормозим за разнообразни хора и обстановки. Голяма част от тези грижи ангажират времето ни и ни пречат да почувстваме насладата и вътрешния мир сега. Един от методите да успокоим съзнанието си, е като проверим и променим вътрешния си разговор. Това, което самите си споделяме, оказва по-голямо въздействие на вътрешния ни мир от това, което другите ни споделят. Когото и да попитате – един първокачествен спортист или началник на компания, те ще ви отговорят, че триумфът в живота им е обвързван с метода, по който мислят и беседват със себе си.
Ако мислим най-много за това, къде сме сбъркали или можем да сгрешим, започваме да губим вяра и даже да се съмняваме в себе си. Вътрешния ни разговор може да се раздели на фрази като: „ Никога няма да мога да се оправя с тази обстановка “ или „ Не знам какво да върша “ или още по-лошо „ Не мисля, че нещо може да реши този проблем “. Тези мисли могат да ни внушат възприятието, че сме победени, и да ни накарат да повтаряме същата тревожна скица на държание. Промяната във вътрешния ни разговор ще докара до смяна и в държанието ни. Когато си приказваме по-окуражаващо, започваме да се усещаме по-добре, което ни зарежда с нужната сила да продължим да преследваме задачите си и да опитаме нови неща. По-склонни сме да прощаваме грешките и сме по-нежни с другите. За да променим вътрешния си разговор, се изисква процедура, само че и няколко елементарни инструкции биха били от изгода. Първата стъпка е да определите вида разговор, който самите вие водите. Ако се вгледате деликатно в себе си, ще се учудите от това, което ще откриете. Повечето от нас в никакъв случай не биха разрешили жестоко и унизително отношение, все пак нямаме нищо срещу да се подлагаме на лична рецензия, когато изпитваме боязън или подозрения. Наблюдавайте известно време по какъв начин говорите със себе си. Може даже да си водите дневник. Обърнете внимание по какъв начин посрещате деня и по какъв начин описвате събитията. Вслушайте се в думите, които изричате, когато вършиме неточности. Дали казвате „ Това беше неуместно, не мога да допускам, че го направих “ или си казвате „ Е, най-хубавото, което мога да направя, е да си взема урок от това “? Също толкоз значимо е да отбележите по какъв начин се идентифицирате. Може би си мислите, че организацията не е най-силната ви линия, и си казвате: „ Аз не съм добър уредник. Нито татко ми е бил, нито дядо ми “. Помислете си по какъв начин ще повлияе сходна констатация върху ентусиазма ви за реализиране на поставените цели. Може би към този момент в действителност не планирате нещата добре, само че до момента в който се характеризирате по този метод, няма да имате самочувствието да постигате триумф. Дори няма да забележите по кое време сте почнали да организирате времето си по-добре.
Следващата стъпка е да променяте отрицателния си разговор всякога, когато си дадете сметка за него. Щом осъзнаете, че ставате сериозни към себе си, незабавно променете думите си в позитивна посока. Признайте грешките си и намерете метод да се самоусъвършенствате. Опитайте се да станете най-големия обожател на самия себе си. Всеки път, когато променяте разговора си, ще откривате, че вашето самоуважение пораства. Ще пожелаете да извършите втори опит там, където първия път сте се провалили. Освен това е доста значимо да измененията метода, по който възприемате диалозите с другите. Да речем, че преди малко сте имали проблеми при общуването с ваш сътрудник или родственик. Ако си кажете „ Този човек ме тормози “, ще поощрите негативните страсти. Ако вместо това размислите: „ Сигурно нещо тормози този човек, с цел да ми приказва по този начин “, може да се успокоите.
Една дребна смяна във вътрешния разговор може да промени метода, по който възприемате обстановката. Докато украсяваме влошените си персонални взаимоотношения, ще се усещаме като безпомощни жертви. Ако приемем обаче, че другият човек просто е имал неприятен ден и в грубото му държание няма нищо персонално към нас, ще открием, че самите ние сме склонни да появим състрадание и схващане.
Другият метод да запазим вътрешния си мир е да спрем да се тормозим за обстановки, които не можем да променим или направляваме. Често желаем да променим предишното, държанието на другите или времето. Дори когато се надигнем пред обстановка, която не можем да променим, постоянно продължаваме да вършим опити и да се тормозим. Единият метод да се откажете от този табиет е да запишете нещата, които ви потискат, след това да прегледате листата и да решите кое може да се промени и кое не. Целта е да предприемем някакво деяние, когато е допустимо, и да намерим метод да разсеем останалите си грижи. Мнозина от нас са склонни да се тормозят и за бъдещето. Може да сме загрижени дали нашите нови познати ще ни харесат или не, дали ще се оправим с идния изпит, дали ще загубим обичаните си хора и ще можем да понесем болката. Често се плашим, тъй като си мислим дали нещо няма да се обърка, вместо да си представим, че обстановката ще се развие както желаеме. Интересно е, че постоянно нещата не са толкоз сериозни, колкото наподобяват в мислите ни. Спомнете си за интервал в живота си, когато непрестанно сте се тормозили за нещо, а по-късно сте осъзнали, че терзанията ви са били напразни. Или пък сте се справили със обстановката надалеч по-добре, в сравнение с сте очаквали.
Другият източник на вашите проблеми е прекомерната ви угриженост за близките. Ние постоянно се тормозим за хората, които обичаме, тъй като не желаеме да ги нараним. Понякога нарушаваме личните си правила, с цел да им помогнем даже когато те самите не желаят да си оказват помощ. Това ни натоварва в случай че не сме задоволително деликатни. Както всички ние по този начин и хората, които обичаме, са изцяло виновни за себе си. Ако прекалим с грижите за тях, те могат да се окажат лишени от опцията да се грижат сами за себе си и ще изгубят смелостта да се изправят пред провокациите на живота. Това не значи, че не можем да учим другите и да им оказваме помощ. Но в случай че сме прекомерно загрижени и постоянно спасяваме хората, на които държим, те няма да се оправят със личните си компликации и няма да развият самоуважението и увереността, от които се нуждаят.
Ако имате дни, в които съзнанието ви е ангажирано с грижи, може би ще ви е от изгода да се разсеете по някакъв здравословен метод. Можете да се разноските, да гледате занимателен филм, да се видите с другари или да послушате музика. Ако за известно време ангажирате съзнанието си с нещо друго, това ще отстрани грижите ви и ще ви помогне да погледнете на обстановката от нов ъгъл. Много е значимо да се научим да се отърсваме от грижите и проблемите си. В противоположен случай ще съсредоточим вниманието си върху нещата, от които се опасяваме, вместо върху позитивните си цели.
Инфо: http://psiholozi.com
