Могат ли наистина да ви убият, ако сте „издирван жив или мъртъв“
Постерът с лик на някои твърд нарушител и надпис с огромни букви „ Издирван жив или мъртъв “ – художествена небивалица ли е тази класическа холивудска тропа или се базира на действителни събития. И в случай че да, в действителност ли е било позволено да убиеш търсения?
Репродукция на постера на Били Хлапето
Но това не изчерпва историята. Само тъй като на един постер написа нещо, не ознавачава, че можем просто да гръмнем някого в главата без последици. Ето да вземем за пример, скандалното убийството на Джеси Джеймс от другарчетата му по активност, братята Чарли и Робърт Форд.
Губернаторът на Мисури, Томас Критенден, уговаря от няколко железопътни компании премия от $5000 ($131 000 днес) за залавянето на Джеси Джеймс или брат му Франк.
Постерът за Джеси и Франк
В последна сметка Чарли и Робърт се схващат скрито с губернатора да предадат своя другар Джеси. Сутринта на 3 април 1882 те са на закуска с Джеймс. След това тримата влизат във всекидневната и когато Джеси се обръща с тил, с цел да почисти някаква фотография, Робърт Форд го прострелва в тила.
Видите ли, Джеймс е бил невъоръжен сега на гибелта си, а също по този начин по никакъв метод не е оказал опозиция и не се е опитал да избяга. Той изобщо не е знаел какво се случва. А с цел да се оправдае убийството на подобен човек, за който се опитваме да вземем премия, той би трябвало да окаже някаква опозиция като най-добре да заплаши живота ни. Така че може да го убием единствено при самоотбрана, както по принцип и всеки различен човек на улицата, които ни нападне. Както и при още едно състояние. Дълго време в другояче кратичката история на Съединени американски щати е било легално да убиеш нарушител, в случай че се пробва да избяга, даже и с това да не заплашва живота на никого. Логиката зад това е, че самото гонене би могло да е рисково по непредвидени способи, а също по този начин карало нарушителите да не бягат от боязън за живота си.
Разбира се, в случай че в близост няма никой да види, няма да има и никой да каже, че сте умъртвили нарушителя без изискванията това да бъде разрешено да са изпълнени. Също по този начин, в тези времена, когато най-бързото транспортно средство след влака е конят, да прекарваш рисков човек на дълги дистанции е било рисковано – въпреки всичко най-вероятно след малко правосъдно съвещание го чака въжето, тъй че той няма какво да губи. Доста по-лесно е да го гръмнеш скрито и след това да излъжеш за събитията за гибелта му.
Теди Рузвелт, 1904
В този ред на мисли, крадецът на лодки Майкъл Финиган един път благодари на Теди Рузвелт за това, че не го убива, даже при изискване, че се излага на сериозен риск. Историята в резюме е, че Майкъл дружно с още няколко другарчета посред зима открадват лодка от Теди. Вместо да ги остави, Рузвелт построява небрежно нова лодка, с която наблюдава крадците и ги залавя. Цялото гонене продължава няколкостотин километра като част от него е по земята, тъй като поради студа реката тук-там е замръзнала. След като ги залавя Теди би трябвало да будува 40 часа с цел да ги охранява, до момента в който се връщат назад. Той ги ескортира самичък и тъй като се тормози, че в случай че ги завърже, ще замръзнат, не ги връзва по никакъв метод.
Обратно към братята Форд, които убиха Джеси Джеймс. Те въпреки всичко се отървават, тъй като губернаторът ги помилва – нещо, което се приема със смесени усеща от обществото. Скоростта, с която се случва правосъдния развой и помилването, кара хората да си мислят, че губернаторът в действителност е знаел, че Джеси ще бъде убит. Което пък наподобява подозрително, тъй като в случай че Робърт Форд е знаел, че ще бъде съден при по този начин състояло се ликвидиране, просто щеше да го извърши по същия метод, само че по-късно да си измисли история, която го оправдава.
В голяма част от случаите неприятните били търсени от чиновници на реда, а не от инцидентни жители. Въпреки че това им е работата, те въпреки всичко ще получат премията. Самата премия пък, сходно на случая с губернатор Томас Критенден и железопътните компании, най-често идвала частни лица или компании, които имали необикновен интерес в това някой съответен нарушител да бъде хванат по-бързо. Рядко сумата се плащала от страната. Хората, които имало частен интерес да бъдат открити, също по този начин било по-вероятно да бъдат търсени „ живи или мъртви “ – значимото е индивидът да не пакости повече, пък по какъв начин тъкмо ще стане това, няма такова значение. Ако парите идват от страната, условието по-често е нарушителят да бъде показан жив. Това обаче са ангажименти, от които зависи дали ще бъде изплатена премията, а не по какъв начин може, до каква степен може и дали изобщо може или не нарушител да се убие.
Трябва да се означи и, че в случай че граждански жител помогне на човек от управляващите да залови търсен, цялата или по-голяма част от премията нормално се взимала от вастите, даже те да са свършили дребна част от работата. Братята Форд, да вземем за пример, взимат едвам % от премията за Джеси, до момента в който останалото отива в маршал Хенри Крег и шериф Джеймс Тимбърлейк.
