Постъпката на Слави Трифонов е ирационална. Това заяви пред БНР

" Постъпката на Слави Трифонов е ирационална ".

Това съобщи пред БНР проф. Александър Маринов, ръководител на Стратегическия съвет при президента. Той разяснява, че препоръчаните министри в проектокабинета на Има Такъв Народ не са специалисти, а хора с положителни биографии и впечатляващи дипломи:

" Това е лист, формиран, с цел да впечатли някого, само че описът не ръководи, а ръководи екипът от хора. Проблемът е, че не видяхме политики ".

Неговото мнение е, че няма непреодолими спънки да се сформира парламентарно болшинство и държавно управление, което да работи за главните правила на смяната, които са признати от болшинството от българите.

Александър Малинов уточни, че огромното озадачение идва от това, че предлагането на Трифонов не е било обърнато към естествените му поддръжници и това ги е обидило:

" Тази постъпка слага хората от Има Такъв Народ според от партиите, против които толкоз гневно говореха (ГЕРБ и Движение за права и свободи - б.р.) и това говорене им донесе триумф. В това е глупостта ".

Според ръководителя на Стратегическия съвет при президента не е вярна констатацията на Бойко Борисов, че Румен Радев доста държи да ръководи колкото може по-дълго със служебно държавно управление:

" Не може да се ръководи дълго със длъжностен кабинет, каква би могла да бъде задачата. Ако вземете и идните президентски избори - напълно не са еднопосочни позитивните последствия от това, че по-дълго ще ръководи служебно държавно управление ".

Проф. Маринов дефинира като рискована и не добра за страната обстановка, при която е несполучлив опитът за лъчение на държавно управление от 46-ия парламент и президентът би трябвало да назначи втори длъжностен кабинет, макар че това е въпрос на наложителна конституционна процедура.

" Ако Народното събрание излъчи настоящето служебно държавно управление като определено, би трябвало да се реализира политическо съглашение, да има стратегия, която да е глобена от тези, които са го излъчили ", разяснява той.

По думите му и теоретично, а и на практика е допустимо да се стигне до хипотезата, когато президентът няма право да разпусне Народното събрание, да продължи работата на служебното държавно управление, което би трябвало да провежда избори и за Народно заседание, и за държавен глава.