Културата оцелява в отделния човек и в общността, от която е част
Последното леговище на културата, грамотността, словото, знанието остава в обособения човек и в микро общностите, от които е част. Да отнесем отговорността за това към институции, учебно заведение, страна е безсмислено. За да поддържаме равнището на просвета в себе си, с цел да го възпитаваме в децата си, в учениците си, в непознатите даже, единственото, на което можем да разчитаме, сме самите ние.
“Там оцелява културата - у някой запалянко, вманиачен идеалист, у един будител, у един мечтател, който жертва нещо в името на нещо друго, за което има вяра, че е по-голямо от него и е скъпо за повече хора. ”
До такива заключения стигнах в последните години и от ден на ден дефинирам културата като идея на моето персонално микро общество, а не на някаква общонационална полезност. Не искам да скапвам празника си с огорчени разсъждения за това, в какво положение е тя, кой по какъв начин се грижи, или не, за нея. Тонове неградивна рецензия не коства и едно билетче за детски куклен спектакъл. Всичкото това разискване, мрънкане, вайкане из обществените мрежи разпилява силата ни, омерзява душите ни, уморява ни.
“Културата не се нуждае от институция, с цел да съществува. Тя не може да бъде обхваната, измерена и изтеглена, по тази причина апелите към министерства, политици " да създадат нещо " са безсмислени. Културата е наше дело, наш принос и артикул. Тя е нещо персонално. ”
Истинският културен деятел, индивидът на изкуството прави, каквото умее, желае и каквото вътрешно го провокира. Администрация, финансиране, материална база - те може да са от помощ, само че от време на време тази помощ може да се окаже отровна, по тази причина тези хора умишленo я заобикалят, с цел да не се тормозят с писане на доклади, проверки и впрочем ангария.
Затова не се удивлявам, когато режисьорката на детска театрална натрупа си прави декорите сама, не се удивлявам, че родители заплащат за костюми в групите по танци, не се удивлявам, че учителите вадят пари от джоба си за билет за музея на екскурзията. В това е културата, будителството. Тези дребни жестове, тези хора и общността, която ги поддържа, износват културата на нашите деца. И те би трябвало да бъдат подкрепяни. С възторг, с добра дума, с разпоредителност, даже единствено с наличие и овации.
Сигурна съм, че на всички места към вас има самодейни театрални школи, танцови и музикални извънкласни групи, групи по роботика, програмиране и занимателна математика. Все в някое читалище се провежда зрелище, все в някоя библиотека се провежда литературно четене. Вероятно във вашия градски парк свири духов оркестър или в някое заведение се показва галерия, която няма да види изложба. Ако намирате тези дела за смислени, подкрепете ги!
Заведете децата си на детски сценичен фестивал, на фолклорния фестивал на площада, на галерия на техни съученици в коридора в учебно заведение. Вие ги научете, вие им покажете. Демонстрирайте с персонален образец по какъв начин се стои в зала, по кое време и по какъв начин се ръкопляска, за какво по време на балетно зрелище не се вика " отлично ". Не чакайте на институция, не се оплаквайте в обществените мрежи, не разчитайте на различен, с изключение на на себе си и на общността, която стои зад тези събития и дела.
“Научете децата си да поддържат съучениците си, които се изявяват на сцена, в съревнование. Да вървят на концертите, изложбите им, на изявите на учителите си с други деца. Заведете учениците си в музея, на спектакъл, на еднодневна екскурзия с просветителна цел. ”
Вярно, мъчно е. Представлението, изложбата няма да са съвършени, може да са жалки и трагични. Да, музеите са вехти, атракциите - изхабени и остарели. Не е като вървене в мол, когато можем и ние да свършим някоя работа, не е като с таблета вкъщи. Но не можете да си визиите какви чудеса се случват от тази поддръжка, по какъв начин човек се въодушевява, оживява, възобновява, когато усеща интерес към това, което прави.
“С годините се убедих, че човек би трябвало да пести силите, силата и времето си за смислени неща. Че не може да се пробва да трансформира света и че неговото мнение в световната интернет говорилня не значи безусловно нищо. Никой не е толкоз значим за света. Но е значим за фамилията, приятелите си и за хората, които ценят мнението му, търсят го и разчитат на него. ”
Там давам цялата си сила. И знам, че с персоналния си образец човек може да прави смяна. Първо за децата си, само че в по-широк смисъл - за приятелите си, за квартала си, за родителите от класове, детски градини, извънкласни занимания, за учителите на децата си. Като е това, което е, заставайки почтено пред всички и твори, провежда, инициира. Ако не умее - като поддържа това, което намира за свястно. Като просто участва и по този начин споделя: " Тук съм, виждам те, трудът ти не е безрезултатен, ти не си безрезултатен ".
24 май не е гръмки изречения, в които никой не има вяра и няколко тона думи, които се изговарят с възторг, а след това се не помнят. 24 май - Ден на славянската книжовност и просвета е празник на грамотността, културата, словото, знанието, науката, които се сплотяват посредством езика. И в този празник не трябва да ни обзема възприятие на неизбежност, неуспех, съсипия, а воля да се поддържаме, възторг да присъстваме, потребност още веднъж да се свържем в общественост. Културна общественост.
“Там оцелява културата - у някой запалянко, вманиачен идеалист, у един будител, у един мечтател, който жертва нещо в името на нещо друго, за което има вяра, че е по-голямо от него и е скъпо за повече хора. ”
До такива заключения стигнах в последните години и от ден на ден дефинирам културата като идея на моето персонално микро общество, а не на някаква общонационална полезност. Не искам да скапвам празника си с огорчени разсъждения за това, в какво положение е тя, кой по какъв начин се грижи, или не, за нея. Тонове неградивна рецензия не коства и едно билетче за детски куклен спектакъл. Всичкото това разискване, мрънкане, вайкане из обществените мрежи разпилява силата ни, омерзява душите ни, уморява ни.
“Културата не се нуждае от институция, с цел да съществува. Тя не може да бъде обхваната, измерена и изтеглена, по тази причина апелите към министерства, политици " да създадат нещо " са безсмислени. Културата е наше дело, наш принос и артикул. Тя е нещо персонално. ”
Истинският културен деятел, индивидът на изкуството прави, каквото умее, желае и каквото вътрешно го провокира. Администрация, финансиране, материална база - те може да са от помощ, само че от време на време тази помощ може да се окаже отровна, по тази причина тези хора умишленo я заобикалят, с цел да не се тормозят с писане на доклади, проверки и впрочем ангария.
Затова не се удивлявам, когато режисьорката на детска театрална натрупа си прави декорите сама, не се удивлявам, че родители заплащат за костюми в групите по танци, не се удивлявам, че учителите вадят пари от джоба си за билет за музея на екскурзията. В това е културата, будителството. Тези дребни жестове, тези хора и общността, която ги поддържа, износват културата на нашите деца. И те би трябвало да бъдат подкрепяни. С възторг, с добра дума, с разпоредителност, даже единствено с наличие и овации.
Сигурна съм, че на всички места към вас има самодейни театрални школи, танцови и музикални извънкласни групи, групи по роботика, програмиране и занимателна математика. Все в някое читалище се провежда зрелище, все в някоя библиотека се провежда литературно четене. Вероятно във вашия градски парк свири духов оркестър или в някое заведение се показва галерия, която няма да види изложба. Ако намирате тези дела за смислени, подкрепете ги!
Заведете децата си на детски сценичен фестивал, на фолклорния фестивал на площада, на галерия на техни съученици в коридора в учебно заведение. Вие ги научете, вие им покажете. Демонстрирайте с персонален образец по какъв начин се стои в зала, по кое време и по какъв начин се ръкопляска, за какво по време на балетно зрелище не се вика " отлично ". Не чакайте на институция, не се оплаквайте в обществените мрежи, не разчитайте на различен, с изключение на на себе си и на общността, която стои зад тези събития и дела.
“Научете децата си да поддържат съучениците си, които се изявяват на сцена, в съревнование. Да вървят на концертите, изложбите им, на изявите на учителите си с други деца. Заведете учениците си в музея, на спектакъл, на еднодневна екскурзия с просветителна цел. ”
Вярно, мъчно е. Представлението, изложбата няма да са съвършени, може да са жалки и трагични. Да, музеите са вехти, атракциите - изхабени и остарели. Не е като вървене в мол, когато можем и ние да свършим някоя работа, не е като с таблета вкъщи. Но не можете да си визиите какви чудеса се случват от тази поддръжка, по какъв начин човек се въодушевява, оживява, възобновява, когато усеща интерес към това, което прави.
“С годините се убедих, че човек би трябвало да пести силите, силата и времето си за смислени неща. Че не може да се пробва да трансформира света и че неговото мнение в световната интернет говорилня не значи безусловно нищо. Никой не е толкоз значим за света. Но е значим за фамилията, приятелите си и за хората, които ценят мнението му, търсят го и разчитат на него. ”
Там давам цялата си сила. И знам, че с персоналния си образец човек може да прави смяна. Първо за децата си, само че в по-широк смисъл - за приятелите си, за квартала си, за родителите от класове, детски градини, извънкласни занимания, за учителите на децата си. Като е това, което е, заставайки почтено пред всички и твори, провежда, инициира. Ако не умее - като поддържа това, което намира за свястно. Като просто участва и по този начин споделя: " Тук съм, виждам те, трудът ти не е безрезултатен, ти не си безрезултатен ".
24 май не е гръмки изречения, в които никой не има вяра и няколко тона думи, които се изговарят с възторг, а след това се не помнят. 24 май - Ден на славянската книжовност и просвета е празник на грамотността, културата, словото, знанието, науката, които се сплотяват посредством езика. И в този празник не трябва да ни обзема възприятие на неизбежност, неуспех, съсипия, а воля да се поддържаме, възторг да присъстваме, потребност още веднъж да се свържем в общественост. Културна общественост.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ