Защо България е земя на оптимистите?
Последният филм на режисьора Стефан Командарев стартира с смешка.
„ Бях в такси, разговаряйки с водача, когато той ме попита: „ Знаете ли за какво България е Земята на оптимистите? “, споделя Командарев, който към момента се смее на случая. „ Тя е земя на оптимистите, тъй като всички песимисти и реалисти към този момент са напуснали “, дава отговор му водачът.
Така стартира материалът на организация France Presse, представен от БГНЕС, отдаден на известния български режисьор.
Балканската страна е изгубила една пета или повече от популацията си след рухването на комунизма, макар че стана член на Европейски Съюз преди едно десетилетие, написа организацията.
„ Бяхме девет милиона, когато падна стената, а в този момент сме към пет милиона. А не е имало война “, споделя Командарев в изявление.
По публични данни популацията на България е покрай седемте милиона – статистика, която съгласно режисьора може да бъде оспорена, защото не се взимат поради милионите българи, които прекарват по-голяма част от годината, работейки в чужбина.
Каквито и да са точните цифри, специалистите са съгласни, че българското население може да се трансформира в най-бързо свиващото се в света.
Така Командарев взема решение да опише историите на изчезващите българи, показани посредством софийски водачи на таксита и техните пасажери.
В рамките на едно денонощие „ Посоки “ – или „ Такси София “, както филмът е прочут в някои страни, наблюдава орисите на учители, предприемачи и даже духовник, каращ такси, с цел да свързва двата края.
„ В момента има трима свещеници, които карат такси в София “, споделя Командарев. „ Всеки, който е изгубил работата си или получава малко, като учители, академични преподаватели, кара такси през нощта. Тези хора виждат действителния живот на улицата, освен този живот, който виждаме по тв приемника “, добавя той.
Шофьорът на такси, разказал на Командарев горчивата смешка, е бил професор по нуклеарна физика към Българската академия на науките, преди да загуби работата си по време на „ безкрайния преход “ към пазарната стопанска система, който продължава в България към този момент 27 години, написа „ Франс прес “.
„ Чакахме като че ли няколко живота, с цел да може невидимата ръка на пазара да оправи всичко “, споделя режисьорът, постигнал интернационален триумф със „ Светът е огромен и избавление дебне отвред “. „ Междувременно ние загубихме обществената и просветителната си системи. Не съм носталгично надъхан към комунизма – бях толкоз благополучен, когато падна, само че ние успяхме да унищожим неща, които трябваше да запазим “, добавя той.
По думите му най-бедната страна в Европейски Съюз е минала от „ тоталитаризъм към краен капитализъм “.
„ Впечатлението, с което човек остава от медиите, е, че всичко върви ужасно. „ Ние сме в Европейски Съюз! “, само че действителността е, че хората стават все по-бедни, образованието запада, а възрастните хора живеят в ужасни условия “, показва Командарев.
Той упорства, че описанията на измъчените от прехода хора в неговия филм са достоверни, освен за България, само че и за няколко други страни от Източна Европа.
Филмовата библия Variety разказва лентата му като „ интелигентна, бърза “ моментна фотография на изоставените българи и хвали нейната „ трогателна акуратност и проблясъци на подигравателен комизъм “, сравнявайки я с кино лентата на Джим Джармуш „ Нощ над Земята “.
Командарев не за първи път разнищва неволите на родината си. Той преглежда обезлюдяването на селата в своя документален филм от 2010 година „ Градът на дамите баданте “, който споделя за една общественост, в която всички дами отпътуват за Италия, с цел да гледат там възрастни хора.
Последната му лента „ Съдилището “ преглежда щекотливата тематика за миграционната рецесия от гледната точка на някогашен пограничен чиновник, който стартира да прекарва сирийски бежанци през турската граница, на която България към този момент е построила ограда.
С сходна обществена ангажираност 51-годишният Командарев признава, че е получавал оферти самият той да влезе в политиката. „ Бях питан няколко пъти, само че постоянно отказвах. Моите филми са моята мощ. Преди 10 години бях доста по-оптимистично надъхан, в сравнение с в този момент “, споделя той.
Командарев се усеща обезнадежден и от това, което той назовава „ липса на обновяване “ по върховете. „ Тези, които образуваха комунистическия хайлайф, или техните фамилии, към момента са на власт и имат огромна икономическа мощ. Те направиха 180-градусов завой и в този момент поддържат пазара “, споделя режисьорът и добавя, че все пак „ те са си същите хора “.
„ Бях в такси, разговаряйки с водача, когато той ме попита: „ Знаете ли за какво България е Земята на оптимистите? “, споделя Командарев, който към момента се смее на случая. „ Тя е земя на оптимистите, тъй като всички песимисти и реалисти към този момент са напуснали “, дава отговор му водачът.
Така стартира материалът на организация France Presse, представен от БГНЕС, отдаден на известния български режисьор.
Балканската страна е изгубила една пета или повече от популацията си след рухването на комунизма, макар че стана член на Европейски Съюз преди едно десетилетие, написа организацията.
„ Бяхме девет милиона, когато падна стената, а в този момент сме към пет милиона. А не е имало война “, споделя Командарев в изявление.
По публични данни популацията на България е покрай седемте милиона – статистика, която съгласно режисьора може да бъде оспорена, защото не се взимат поради милионите българи, които прекарват по-голяма част от годината, работейки в чужбина.
Каквито и да са точните цифри, специалистите са съгласни, че българското население може да се трансформира в най-бързо свиващото се в света.
Така Командарев взема решение да опише историите на изчезващите българи, показани посредством софийски водачи на таксита и техните пасажери.
В рамките на едно денонощие „ Посоки “ – или „ Такси София “, както филмът е прочут в някои страни, наблюдава орисите на учители, предприемачи и даже духовник, каращ такси, с цел да свързва двата края.
„ В момента има трима свещеници, които карат такси в София “, споделя Командарев. „ Всеки, който е изгубил работата си или получава малко, като учители, академични преподаватели, кара такси през нощта. Тези хора виждат действителния живот на улицата, освен този живот, който виждаме по тв приемника “, добавя той.
Шофьорът на такси, разказал на Командарев горчивата смешка, е бил професор по нуклеарна физика към Българската академия на науките, преди да загуби работата си по време на „ безкрайния преход “ към пазарната стопанска система, който продължава в България към този момент 27 години, написа „ Франс прес “.
„ Чакахме като че ли няколко живота, с цел да може невидимата ръка на пазара да оправи всичко “, споделя режисьорът, постигнал интернационален триумф със „ Светът е огромен и избавление дебне отвред “. „ Междувременно ние загубихме обществената и просветителната си системи. Не съм носталгично надъхан към комунизма – бях толкоз благополучен, когато падна, само че ние успяхме да унищожим неща, които трябваше да запазим “, добавя той.
По думите му най-бедната страна в Европейски Съюз е минала от „ тоталитаризъм към краен капитализъм “.
„ Впечатлението, с което човек остава от медиите, е, че всичко върви ужасно. „ Ние сме в Европейски Съюз! “, само че действителността е, че хората стават все по-бедни, образованието запада, а възрастните хора живеят в ужасни условия “, показва Командарев.
Той упорства, че описанията на измъчените от прехода хора в неговия филм са достоверни, освен за България, само че и за няколко други страни от Източна Европа.
Филмовата библия Variety разказва лентата му като „ интелигентна, бърза “ моментна фотография на изоставените българи и хвали нейната „ трогателна акуратност и проблясъци на подигравателен комизъм “, сравнявайки я с кино лентата на Джим Джармуш „ Нощ над Земята “.
Командарев не за първи път разнищва неволите на родината си. Той преглежда обезлюдяването на селата в своя документален филм от 2010 година „ Градът на дамите баданте “, който споделя за една общественост, в която всички дами отпътуват за Италия, с цел да гледат там възрастни хора.
Последната му лента „ Съдилището “ преглежда щекотливата тематика за миграционната рецесия от гледната точка на някогашен пограничен чиновник, който стартира да прекарва сирийски бежанци през турската граница, на която България към този момент е построила ограда.
С сходна обществена ангажираност 51-годишният Командарев признава, че е получавал оферти самият той да влезе в политиката. „ Бях питан няколко пъти, само че постоянно отказвах. Моите филми са моята мощ. Преди 10 години бях доста по-оптимистично надъхан, в сравнение с в този момент “, споделя той.
Командарев се усеща обезнадежден и от това, което той назовава „ липса на обновяване “ по върховете. „ Тези, които образуваха комунистическия хайлайф, или техните фамилии, към момента са на власт и имат огромна икономическа мощ. Те направиха 180-градусов завой и в този момент поддържат пазара “, споделя режисьорът и добавя, че все пак „ те са си същите хора “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ