Последният ден от живота на Пиер Паоло Пазолини – 2

Последният ден от живота на Пиер Паоло Пазолини – 2 ноември 1975 година. На пръв взор най-обикновен ден – Пазолини инсталира последния си филм, дава изявленията, преглежда пресата, обмисля книгата си, вечеря с другари, обядва с майка си и най-хубавата си другарка, а късно вечерта отива при момчетата на гарата, откъдето не се връща в никакъв случай. Възвишеното и скандалното, смешното и жестокото са преплетени в делника му по този начин, както са вплетени и в изкуството му.Уилем Дефо, който наподобява много на Пазолини, е по едно и също време плашещ и покъртителен в безмълвното си страдалчество на екрана – човек, чийто живот е непрекъсната, обезверена битка против света и демоните вътре в него. Някои от фрагментите във кино лентата са изключително въздействащи в този смисъл – по какъв начин в разтворените вестници пред себе си Пазолини вижда единствено мултиплицираните облици на свирепост и принуждение, с които са цялостни новините, или по какъв начин, обикаляйки към гарата, във всяко инцидентно момче вижда отпечатан облика на своя сексуален блян, сходен на ангелите на Караваджо.

Сцената със гибелта на Пазолини е ненужно подробна и потискаща и остави у мен тягостно усещане. Известно е, че режисьорът е погубен с изключителна свирепост и при условия, неизяснени и до през днешния ден. Във кино лентата си Абел Ферара отделя доста време на тези фрагменти и на последващия призрачен сън в фамилията и измежду околните му. На фона на документалния сюжет – съвсем всички реплики във кино лентата са взети от дневниците и интервютата на Пазолини – сходно вглеждане в края на създателя е излишно. Просто демоните му са го отнесли там, където той в никакъв случай не се е страхувал да стигне.