За афганистанките коронавирусът е по-милостив от мъжа вкъщи
Порядките на източния свят и изискванията на карантина са композиция, която не стопира да нагнетява напрежение измежду дамите в Афганистан. От две седмици, откогато страната е под цялостна обсада, западният град Херат се е трансформирал в сцена на домашното принуждение. Зад стените на домовете си доста дами като че ли са изчезнали от света. Там те стават жертви на всекидневен тормоз. От 2009 година домашното принуждение е криминализирано, само че управляващите мълчат за случаите на похищения.
Мълчат и телефоните на жертвите, когато експерти пробват да се свържат с тях.
Това е най-големият боязън за Марзия Акбари. Тя е на 25 и е част от група психолози и лекари в помощ на дами, жертви на принуждение. Ежедневието ѝ се състои в това още със събуждането си да звъни на дамите, потърсили нейната протекция. Напоследък огромна част от позвъняванията остават без отговор.
По този мотив Акбари прави тъмно съмнение: " Уплашена съм за всички тях. Твърде евентуално е дамите от Херат да не съумеят да се заразят с ковид... само че да им се случи нещо доста по-лощо ".
Епидемията от принуждение против жителките на Афганистан не е от през днешния ден. Организация на обединените нации пресмята, че повече от 50% от дамите там са били унизени от брачните си сътрудници. В Херат, добавя Акбари, съвсем всяка жена се намира в сходно състояние. И наистина
градът нерядко застава отпред на класацията по брой на самоубийства и битов тормоз.
Още една спънка е закриването на консултативните медицински центрове и обособяването им в клиники за лекуване на лица с ковид. Не по-различен е казусът с Акбари. Преди блокадата, тя и сътрудниците ѝ са ръководели поделение за съвещания в локална болница. Рисковано за дамите е било даже визитата на това място. Затова те са лъгали съпрузите и фамилиите си, че отиват на " профилактичен обзор ". По думите на психоложката и този нищожен прогрес е бил загубен в резултат на карантината.
" Сградата, в която се грижехме за менталното здраве на дамите, преди месец бе превърната в изолационен център за пациенти с COVID-19. А не можем да си позволим да преместим центъра, защото дамите идваха тук точно поради местоположението. В противоположен случай околните ще узнаят, че тези хора търсят не здравна помощ, а консултация. "
Психоложката продължава описа си с обстоятелството, че преди използването на ограниченията е работила с към 50 случая, като е поддържала непрекъснат контакт с всеки от потърсилите помощ. Днес с доста старания може да се свърже едвам с 25 дами.
Специалистката в помощ на дамите обръща внимание и на това, че в Херат има единствено една неправителствена организация, чийто сектор са жертвите на домашно принуждение. Но и преди епидемията е тегнела стигма над дамите, напуснали дома си в търсене на избавление. Нерядко те са обект на персонално възмездие както от страна на съпрузите си, по този начин и от страна на фамилиите си. Разводът към момента е табу.
Има още...
Мълчат и телефоните на жертвите, когато експерти пробват да се свържат с тях.
Това е най-големият боязън за Марзия Акбари. Тя е на 25 и е част от група психолози и лекари в помощ на дами, жертви на принуждение. Ежедневието ѝ се състои в това още със събуждането си да звъни на дамите, потърсили нейната протекция. Напоследък огромна част от позвъняванията остават без отговор.
По този мотив Акбари прави тъмно съмнение: " Уплашена съм за всички тях. Твърде евентуално е дамите от Херат да не съумеят да се заразят с ковид... само че да им се случи нещо доста по-лощо ".
Епидемията от принуждение против жителките на Афганистан не е от през днешния ден. Организация на обединените нации пресмята, че повече от 50% от дамите там са били унизени от брачните си сътрудници. В Херат, добавя Акбари, съвсем всяка жена се намира в сходно състояние. И наистина
градът нерядко застава отпред на класацията по брой на самоубийства и битов тормоз.
Още една спънка е закриването на консултативните медицински центрове и обособяването им в клиники за лекуване на лица с ковид. Не по-различен е казусът с Акбари. Преди блокадата, тя и сътрудниците ѝ са ръководели поделение за съвещания в локална болница. Рисковано за дамите е било даже визитата на това място. Затова те са лъгали съпрузите и фамилиите си, че отиват на " профилактичен обзор ". По думите на психоложката и този нищожен прогрес е бил загубен в резултат на карантината.
" Сградата, в която се грижехме за менталното здраве на дамите, преди месец бе превърната в изолационен център за пациенти с COVID-19. А не можем да си позволим да преместим центъра, защото дамите идваха тук точно поради местоположението. В противоположен случай околните ще узнаят, че тези хора търсят не здравна помощ, а консултация. "
Психоложката продължава описа си с обстоятелството, че преди използването на ограниченията е работила с към 50 случая, като е поддържала непрекъснат контакт с всеки от потърсилите помощ. Днес с доста старания може да се свърже едвам с 25 дами.
Специалистката в помощ на дамите обръща внимание и на това, че в Херат има единствено една неправителствена организация, чийто сектор са жертвите на домашно принуждение. Но и преди епидемията е тегнела стигма над дамите, напуснали дома си в търсене на избавление. Нерядко те са обект на персонално възмездие както от страна на съпрузите си, по този начин и от страна на фамилиите си. Разводът към момента е табу.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ