Защо онези, които гневът кара да се изчервяват, са по-малко опасни от тези, които пребледняват | Рене ДЕКАРТ
(Portrait of René Descartes, circa 1647-1649, Jan Baptist Weenix, The Centraal Museum)
Страстите на душата - Гняв
Външните белези на тази пристрастеност са разнообразни според от другите темпераменти на лицата и разнообразието на другите пристрастености, които влизат в нейния състав или я съпътствуват. Така ние виждаме едни да пребледняват или да треперят, щом изпаднат в яд, а други да се изчервяват или даже да плачат. Обикновено се счита, че би трябвало да се боим повече от гнева на ония, които пребледняват, в сравнение с от гнева на тези, които се изчервяват. Причината за това е, че когато хората не имат намерение и не могат да си отмъстят иначе с изключение на посредством израза на лицето си и с думи, те използуват цялата топлота и мощ, с която разполагат още в самото начало на вълнението си, и заради това се изчервяват. Освен това от време на време съжалението и жалостта, които изпитват към себе си, когато не могат да си отмъстят по различен метод, ги кара да плачат. Напротив, тези, които пазят силите си и вземат решение да подхващат по-голямо възмездие, изпадат в тъга при мисълта, че са принудени да сторят това от постъпката, която ги разгневява. Освен това от време на време те изпитват и прочут боязън пред злините, които взетото от тях решение може да повлече, и по тази причина изначало пребледняват, изстиват и се разтреперват. Но по-късно, щом пристъпят към осъществяване на отмъщението си, те се разгорещяват толкоз повече, колкото по-хладни са били първоначално, както да вземем за пример виждаме, че тресчици, които стартират със мраз, се оказват нормално най-силни.
Има два типа гняв; на първия най-вече се поддават най-хубавите хора
Това ни демонстрира, че могат да се разграничат два типа яд: първият се демонстрира доста бързо и получава доста явен външен израз, само че все пак няма огромни последствия и може елементарно да се укроти; другият изначало не че се демонстрира така мощно, само че по тази причина пък повече разяжда сърцето и има рискови последствия. На първия тип най-вече се поддават извънредно положителните и любвеобилните хора. Защото този яд не произлиза от дълбока ненавист, само че от бързо обхванало ги омерзение. За самите тях то идва изненадващо, тъй като са били склонни да си фантазират, че всички неща би трябвало да стават по метод, считан от тях за най-хубав, а ненадейно се оказва иначе. Това ги удивлява и наскърбява, постоянно даже без станалото да ги визира персонално, тъй като те изпитват огромна обвързаност към ония, които обичат, и се интересуват за тях по същия метод, както за самите себе си. Така че това, което за други би било единствено мотив за отвращение, за тях става мотив за яд. И тъй като тяхната податливост да обичат е причина в сърцето им да има доста топлота и кръв, по тази причина ненадейно обхваналото ги омерзение изпраща в сърцето злъчка в такова количество, че това не може първоначално да не провокира една мощна страст. Тази страст е обаче напълно краткотрайна, защото силата на изненадата не се резервира, и незабавно щом виждат, че разсърдилият ги мотив не е трябвало да ги развълнува толкоз, те се разкайват за това.
Слабите и низките души се отдават най-вече на втория тип яд
Другият тип яд, в който доминират омразата и тъгата, не се разкрива първоначално така очевидно с изключение на може би с това, че провокира пребледняване. Неговата мощ обаче нараства лека-полека с раздвижването на горещото предпочитание за отплата, възбудено в кръвта, която, смесена със злъчката, идваща към сърцето от долната част на черния дроб и далака, поражда в сърцето извънредно внезапна и парлива топлота. И както точно най-благородните души са най-признателни, по този начин най-горделивите, най-низките и най-окаяните изпадат най-вече във властта на тоя тип яд. Това е по този начин, тъй като обидите им наподобяват толкоз по-големи, колкото гордостта им ги кара да имат по-високо мнение за себе си и също колкото по-високо те ценят богатствата, които заграбват, а ги ценят толкоз повече, колкото по-слаба и по-низка е душата им, тъй като тия богатства зависят от другите хора.
Благородството е лек против крайностите на гнева
Впрочем, въпреки че тази пристрастеност е потребна, тъй като ни дава мощ да отхвърлим обидите, въпреки всичко няма друга пристрастеност, крайностите на която да би трябвало да заобикаляме по-усърдно. Внасяйки ужас в съдната ни дарба, тия крайности постоянно ни карат да вършим неточности, за които след това се разкайваме, а даже от време на време ни пречат да отхвърлим обидите, както бихме могли да създадем, в случай че бяхме по-малко разчувствани. Но защото нищо не възбужда гнева дотам, както гордостта, считам, че благородството е най-хубавият лек, който може да се откри против неговите крайности. Благородството ни кара да тачим прекомерно малко тези богатства, които могат да ни бъдат отнети, и, в противен случай, да ценим високо свободата и цялостното владичество над себе си, което изгубваме, щом някой е в положение да ни обиди. То ни кара да изпитваме единствено пренебрежение или най-вече отвращение към обидите, от които другите нормално се засягат.
Избрано от: Страстите на душата, Рене Декарт, изд. „ Наука и изкуство ”
Изображение: Portrait of René Descartes, circa 1647-1649, Jan Baptist Weenix, The Centraal Museum, Utrecht, Netherlands, commons.wikimedia.org
