Единствено от страстите зависят всяко добро и зло в този живот ♥ Рене ДЕКАРТ
(Portrait of René Descartes, circa 1647-1649, Jan Baptist Weenix, The Centraal Museum, Utrecht, Netherlands)
~ Единствено от пристрастеностите зависят всяко положително и зло в този живот
Душата може да има свои лични удоволствия. Що се касае обаче до тези, които са общи за нея и тялото, те напълно зависят от пристрастеностите. Затова точно ония, които най-вече се вълнуват от пристрастеностите, са в положение да вкусят най-вече от сладостта на тоя живот. Вярно е, че в него те могат да изпитат и най-вече горчивини, щом не знаят добре да използуват пристрастеностите или пък нямат благополучие. Но мъдростта е потребна основно тъй като ни учи да станем господари над тях дотам и да ги движим и ръководим така ловко, че да създадем изцяло търпими тъгите, които те предизвикват, и даже да умеем от всички да извличаме наслада.
~ По какво познаваме силата и слабостта на душите и каква е бедата на по-слабите
Обаче таман по триумфа, с който приключва тази битка, всеки може да познае силата или слабостта на своята душа. Защото тези, чиято воля по природа може най-лесно да победи пристрастеностите и спре съпровождащите ги придвижвания на тялото, имат без подозрение най-силните души. Но има и други, които не могат да изпитат силата си, тъй като в никакъв случай не принуждават волята си да се бори със личните й оръжия, а единствено с такива, които едни пристрастености й доставят, с цел да се съпротивява на други. Това, което назовавам лични оръжия на волята, са твърдите и избрани съждения по отношение на познанието на положителното и злото, съгласно с които душата взема решение да управлява дейностите на своя живот. От всички души най-слаби са тези, чиято воля не се взема решение по този метод да следва избрани отзиви, а се оставя непрестанно да бъде увличана от пристрастеностите на момента. Противопоставяйки се постоянно една на друга, те тласкат волята ту в една, ту в друга посока и като я принуждават да се бори против самата себе си, довеждат душата до най-окаяното положение, в каквото тя може да изпадне. Така става да вземем за пример, когато страхът показва гибелта като най-голямо зло, което може да се избегне единствено с бягство, а упоритостта от своя страна показва позора от това бягство като зло, по-голямо и от гибелта. Така тези две пристрастености раздвижват по друг метод волята, която, подчинявайки се ту на едната, ту на другата, непрекъснато се опълчва на самата себе си и по този начин прави душата робска и нещастна.
~ Силата на душата не е задоволителна без познанието на истината
Наистина напълно малко хора са така слаби и нерешителни, че да желаят единствено това, което им диктува пристрастеността. По-голямата част имат избрани отзиви, съгласно с които управляват някои от своите дейности. И макар че тези отзиви постоянно се оказват неправилни и дори учредени върху някои пристрастености, от които преди този момент волята се е оставила да бъде победена или съблазнена, въпреки всичко, тъй като тя продължава да се преценява с тях даже и когато пристрастеността, която ги е провокирала, отсъствува, те могат да се преглеждат като нейни лични оръжия и да се счита, че душите са по-силни или по-слаби съгласно това, до каква степен могат повече или по-малко да следват тези отзиви и да се съпротивяват на моментните пристрастености, които са противоположни на тях. Обаче въпреки всичко има огромна разлика сред решенията, произлизащи от някое неправилно мнение, и тези, които се опират единствено върху познанието на истината. Защото оня, който следва последните, е сигурен, че в никакъв случай няма да изпитва страдание или разкаяния, каквито постоянно ще изпитва този, който е следвал първите, когато разкрие техния фалш.
~ Едно всеобщо лечебно средство против пристрастеностите
Онова, което съм в положение да предложа като всеобщо и най-лесно използвано лечебно средство против всички крайности на пристрастеностите, се състои в следното: когато човек почувства кръвта си така разчувствана, това би трябвало да му послужи за предизвестие да си спомни, че всичко, което се явява на въображението, е склонно да мами душата и да кара доводите, представящи обекта на пристрастеността в позитивна светлина, да й наподобяват доста по-силни, в сравнение с са в реалност, а тези, които я убеждават в противоположното - много по-слаби. А когато пристрастеността сама демонстрира, че осъществяването на обвързваните с нея действия търпи известно отсрочване, би трябвало да се въздържаме да вземаме сега каквото и да било решение и да развлечем съзнанието си с други мисли, до момента в който времето и покоя изцяло уталожат вълнението в кръвта. И най-после, когато тя подканя към дейности, за които е належащо неотложно да вземем решение, волята би трябвало да се насочи основно към разглеждане и следване на тези доводи, които са противни на изтъкваните от пристрастеността, даже и да наподобяват по-малко мощни. Така да вземем за пример, когато ненадейно сме нападнати от някой зложелател, събитията не ни разрешават да употребим каквото и да било време за обсъждане. Но коства ми се, че тези, които са привикнали да размишляват върху своите действия, могат постоянно когато се почувствуват обхванати от боязън, да създадат опит да отклонят мисълта си от заплахата, като си показват доводи, пред тип на които има доста по-голяма сигурност и чест в съпротивата, в сравнение с в бягството; и, в противен случай, щом почувствуват, че желанието за отплата и гневът ги подтикват да се хвърлят необмислено против ония, които ги атакуват, те ще си спомнят, че е неблагоразумно да умират, когато могат без срам да се спасят, и в случай че силите са напълно неравни, по-добре е човек да отстъпи с чест или да изиска благосклонност, в сравнение с неразумно да се изложи на очевидна гибел.
От: „ Страстите на душата ”, Рене Декарт, изд. Наука и изкуство
Изображение: Portrait of René Descartes, circa 1647-1649, Jan Baptist Weenix, The Centraal Museum, Utrecht, Netherlands, commons.wikimedia.org
