Пуснете времето, което вече не може да се върне
Поразително е какъв брой отпадъци може да натрупаме…
В събота сутринта бях на службата в Успенската черква на Василевския остров в Санкт Петербург и едвам сдържах сълзите си. Върнах се вкъщи, изсипах наличието на всички шкафове и чекмеджета на земята, прибрах в големи торби всичко, което не употребяваме непрекъснато, всичко, което пазим за спомен или на правилото „ ще ни потрябва в идващия живот ”(тук са нещата: „ ще вляза в тях като отслабна ”, „ някой ми го подари, жалост ми е да го изхвърля ”, „ дано да поседят още малко ” и пр.)
Поразително…колко отпадъци може да натрупа едно тричленно семейство за една година дори при осъзнато ползване. Когато пристигнахме в този град цялото ни имущество се събираше в 20 кутии от Икеа.
Семейният съвет реши фамилните спестявания да отидат за легло, което размени остарелия неуместен диван. В съботната вечер златните ръце на мъжа ми го сглобиха…
В неделя вечерта беше толкоз празно, че в жилището ни можеше да се играе футбол.
Измих всичко, което можеше да се мие – в това число и ушите на котките. Изхвърлих всичко, което не беше заковано или закрепено. Препрах 3 пъти останалите облекла, седнах в полупразната чиста стая и си помислих: „ Най-сетне… “.
Няма да пристигна нищо ново, в случай че не се откажеш от остарялото – уверено, вечно, окончателно, махайки го от живота во веки веков, все едно че не го е имало въобще. В този закон няма полвинчати ограничения и взаимни отстъпки. Няма „ е, дано постои още малко ” и „ ами в случай че протрябва ”.
Прочистване – това е изтриването на всички следи, цялостно нулиране на претрупаната памет – никакви елементи, никакви инцидентни движимости.
Наистина ли искаш новото? Освободи пространство.
Очакваш нов живот? Сбогувай се със остарелия.
Пусни и не се хващай нито за предмети, нито за страсти, нито за мемоари.
Сила дава връзката с корените и опитът, те не изискват механични натрупвания. Даже противоположното, потъвайки във движимостите, ние сякаш прехвърляме отговорността за тази връзка със личната ни памет върху неодушевените вехтории, които си мислим, че съхраняват нещо значимо за нас и някак ни служат…
Но те единствено заемат място.
Не ви карам да изхвърляте фамилни икони и скъпоценности, в случай че ги имате. Но такива реликви са малко и се съхраняват по различен метод. Повечето от нас натрупат безмислено пукнатата обичана мамина чашка за кафе, ританките на детето, тениската на някогашния, аварийни тенджерки и рокли с три номера по-малки, купени на ликвидация.
Първото, което би трябвало да пуснете в живота си, в случай че чакате промени е придвижването на въздуха. И този вятър сигурно ще донесе новото, значимото е да освободите място за него.
Пуснете своите покойници, пуснете тези, които са си тръгнали, пуснете времето, което към този момент не може да се върне.
Отворете шкафовете и прозорците.
Сменете старите дивани с комфортни легла.
Не дръжте нови движимости в шкафовете за по-добри дни. Обличайте красивите рокли, поднесете вечерята в сервиза „ за посетители “, обичайте себе си, грижете се за себе си и за околните си през днешния ден. Не на следващия ден.
Пролетта е идеално време за презареждане.
Започнете с пространството.
Инфо: https://spisanie8.bg
