Загубили сме почти 70% от животинските видове на планетата от 1970 г. насам
Популациите на диви животни – бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби – са отбелязали пагубен спад в числеността си, намалявайки приблизително с 69% от 1970 година насам, сочи. Той излиза на всеки две години с настоящи данни за положението на дивата природа, както и за рисковете и заканите, пред които е изправена. Днес отчетът дефинира тропическите региони като най-застрашените места на Земята.
Учените от WWF и Лондонското зоологическо общество наблюдават съвсем 32 000 популации от 5 230 типа. Проучванията демонстрират, че биоразнообразието изчезва с друга скорост на другите места по света, като най-поразителен е спадът от 94% в тропическите региони на Латинска Америка и Карибския басейн. Експертите от WWF са обезпокоени, защото тези географски региони са измежду най-богатите на биоразнообразие в света. Изключително сериозна е също и обстановката в Африка и Азиатско-Тихоокеанския район, където популациите на гръбначни животни са се свили със надлежно 66% и 55%.
„ Днес сме изправени пред две тежки изключителни обстановки, провокирани от индивида: изменението на климата и загубата на биологично многообразие. И двете заплашват нашето богатство, както и това на бъдещите генерации. Половината от международната стопанска система и милиарди хора са директно подвластни от природата. Предприемането на незабавни дейности за прекъсване на по-нататъшната загуба на биоразнообразие и възобновяване на жизненоважни екосистеми е по-наложително отвсякога “, разяснява Марко Ламбертини, общоприет шеф на WWF International.
Под максимален напън са сложени сладководните типове, намалели с цели 83%, повече от която и да е друга група от типове. Според отчета това се дължи най-много на загубата на местообитания, както и на преградите пред маршрутите на мигриращите типове риби. Тежка е обстановката с Амазонския речен делфин, чиято популация в резервата за стабилно развиване „ Мамирауа “ в Бразилия е спаднала с 2/3 единствено за две десетилетия. Източната равнинна горила е намаляла с цели 80% за четвърт век в националния парк „ Каузи-Биега “ в Демократична република Конго, а броят на новородените Австралийски морски лъвове спада непрестанно от 1977 година насам.
Докладът сочи, че главните мотори за намаляването на популациите на диви животни по света са: загубата на местообитания, свръхексплоатацията на земята, незаконният дърводобив, въвеждането на инвазивни типове, замърсяването, изменението на климата и заболяванията. Тези фактори въздействат и на природата у нас.
Каква е обстановката в България?
В рамките на пет години инспекциите у нас са записали 2818 потърпевши диви животни, сочи първото по рода си изследване за мащаба на закононарушенията против дивата природа в България, направено от WWF въз основа на публична информация, получена от отрасловите институции. Според данните множеството от тях са птици (2089), следвани от бозайници (307) и влечуги (244). Притеснително е още и че има данни за убити екземпляри от предпазения тип кафява мечка, че бракониерството на диви кози се трансформира в опасност за опазването на типа и че хиляди птици стават жертва на човешка интервенция.
„ Кафявите мечки са все по-склонни да трансформират териториалния си обсег поради отрицателно човешко въздействие. Лесният достъп до източници на храна, дължащи се на неправилното изхвърляне на боклуци в селата, е прелъстителен за тях. Веднъж доближили се до обитаемо място, мечките биват класифицирани като „ проблематични “. Това усилва капацитета за спор сред човек и мечка, както и риска от бракониерство, “ споделя Веселина Кавръкова, изпълнителен шеф на WWF България.
Не по-малко притеснителна е и обстановката с сериозно застрашените Дунавски динозаври – есетрите. Оцелели през последните 200 милиона години, през днешния ден те са изправени пред редица закани като: бракониерство за противозаконна търговия на месо и хайвер; създаване на язовири, насипи и водноелектрически централи, блокиращи миграционните им направления, рандеман на пясък и трошляк от речното корито, което води до заличаване на местата им за мятане на хайвер. В дълготраен проект всичко това заплашва да докара до изгубването на последните размножаващи се в естествена среда есетрови популации в Европа.
Учените от WWF и Лондонското зоологическо общество наблюдават съвсем 32 000 популации от 5 230 типа. Проучванията демонстрират, че биоразнообразието изчезва с друга скорост на другите места по света, като най-поразителен е спадът от 94% в тропическите региони на Латинска Америка и Карибския басейн. Експертите от WWF са обезпокоени, защото тези географски региони са измежду най-богатите на биоразнообразие в света. Изключително сериозна е също и обстановката в Африка и Азиатско-Тихоокеанския район, където популациите на гръбначни животни са се свили със надлежно 66% и 55%.
„ Днес сме изправени пред две тежки изключителни обстановки, провокирани от индивида: изменението на климата и загубата на биологично многообразие. И двете заплашват нашето богатство, както и това на бъдещите генерации. Половината от международната стопанска система и милиарди хора са директно подвластни от природата. Предприемането на незабавни дейности за прекъсване на по-нататъшната загуба на биоразнообразие и възобновяване на жизненоважни екосистеми е по-наложително отвсякога “, разяснява Марко Ламбертини, общоприет шеф на WWF International.
Под максимален напън са сложени сладководните типове, намалели с цели 83%, повече от която и да е друга група от типове. Според отчета това се дължи най-много на загубата на местообитания, както и на преградите пред маршрутите на мигриращите типове риби. Тежка е обстановката с Амазонския речен делфин, чиято популация в резервата за стабилно развиване „ Мамирауа “ в Бразилия е спаднала с 2/3 единствено за две десетилетия. Източната равнинна горила е намаляла с цели 80% за четвърт век в националния парк „ Каузи-Биега “ в Демократична република Конго, а броят на новородените Австралийски морски лъвове спада непрестанно от 1977 година насам.
Докладът сочи, че главните мотори за намаляването на популациите на диви животни по света са: загубата на местообитания, свръхексплоатацията на земята, незаконният дърводобив, въвеждането на инвазивни типове, замърсяването, изменението на климата и заболяванията. Тези фактори въздействат и на природата у нас.
Каква е обстановката в България?
В рамките на пет години инспекциите у нас са записали 2818 потърпевши диви животни, сочи първото по рода си изследване за мащаба на закононарушенията против дивата природа в България, направено от WWF въз основа на публична информация, получена от отрасловите институции. Според данните множеството от тях са птици (2089), следвани от бозайници (307) и влечуги (244). Притеснително е още и че има данни за убити екземпляри от предпазения тип кафява мечка, че бракониерството на диви кози се трансформира в опасност за опазването на типа и че хиляди птици стават жертва на човешка интервенция.
„ Кафявите мечки са все по-склонни да трансформират териториалния си обсег поради отрицателно човешко въздействие. Лесният достъп до източници на храна, дължащи се на неправилното изхвърляне на боклуци в селата, е прелъстителен за тях. Веднъж доближили се до обитаемо място, мечките биват класифицирани като „ проблематични “. Това усилва капацитета за спор сред човек и мечка, както и риска от бракониерство, “ споделя Веселина Кавръкова, изпълнителен шеф на WWF България.
Не по-малко притеснителна е и обстановката с сериозно застрашените Дунавски динозаври – есетрите. Оцелели през последните 200 милиона години, през днешния ден те са изправени пред редица закани като: бракониерство за противозаконна търговия на месо и хайвер; създаване на язовири, насипи и водноелектрически централи, блокиращи миграционните им направления, рандеман на пясък и трошляк от речното корито, което води до заличаване на местата им за мятане на хайвер. В дълготраен проект всичко това заплашва да докара до изгубването на последните размножаващи се в естествена среда есетрови популации в Европа.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ