Попитайте типичния аудиофил, защо винилните грамофонни плочи отново са на

Попитайте типичния аудиофил, за какво винилните грамофонни плочи още веднъж са на респект и ще чуете нормалния рефрен: „Разбира се, че ще се завърнат. Те съдържат доста по-точна репродукция на оригинала и звучат несравнимо по-добре от цифровия файл„. Това обаче не е изцяло правилно. Към сегашен ден елементарният консуматор не се интересува от прецизната акуратност и качество на музиката. Пък и мнозина вероятно помнят тези огромни касетки с ленти от същото време, които не предлагаха по никакъв начин положително качество, само че отново бяха обичани от всички. Кое тогава прави виниловите плочи толкоз известни през днешния ден? Излиза, че те са ценени не просто поради по-високото качество на звука.

От една страна имаме потреблението на винилови грамофонни плочи като композиция от реакциите на другите човешки сетива. За да си пуснете музика по Spotify, би трябвало просто да кликнете няколко пъти по стъкления екран на смарт телефона и да потвърдите избора си. Плочата, обаче, носи доста повече страсти на нейния собственик. Не тук не приказваме просто за звука. Можете да задържите диска в ръцете си, да се любувате на опаковката, допълнена с висококачествено изображение на албума на изпълнителя. Можете да усетите релефа на плочата, тежестта ѝ. Открай време по този начин се е показвал респектът към записваната музика. Албумите се записват в студията аналогово – диамантено острие набраздява въртящия се диск на грамофона. Затова е значимо и да ги пазите. Виниловите плочи са уязвими като всеки един материал – те се скапват, оставени на слънце. Дори и леките надрасквания ги вършат безполезни. Затова те изпитват и вашето възприятие за отговорност, дали сте подготвени да ги опазите, с цел да съхраните качеството на музиката. Любопитно е, че по света има колекционери, събиращи плочи за милиони долари.

Особената чупливост на плочата е довела до и специфичното ѝ слагане на грамофона, с цел да стартира музиката. След като откриете записа измежду голямата си сбирка, би трябвало деликатно да го извадите от няколкото пласта опаковки. След това го поставяте на грамофона, следейки по какъв начин плочата леко щраква на въртящото се вретено, с цел да влезе на мястото си. Трябва да сте почистили всичко (все отново прахта е вашият враг) със специфичен препарат. Дори забърсването на иглата с мека четка издава непостижим тон във високоговорителите. Едва когато всичко е почистено, можете да завъртите плочата. Поставяте иглата постепенно и музиката започва…

Може да не ви се има вяра, само че страстите с грамофонни плочи са дали скъпи уроци на производителите на електроника. Интуитивната реакция на вибрационните мотори на iPhone-ите, когато кликате тях, има доста общо. Както и записващите музика студия, Apple също е схванала, че потребителите търсят устройства, които да подтикват всичките им сетива. Така са проектирани концепциите за Force Touch и Haptic Touch за отчитане местоположението на пръста по екрана и лъчение на осцилация на мястото. Във всеки случай обичайните способи на стартиране на музика в никакъв случай няма да бъдат надминати от електронната медия. Наистина, в интернет можете да откриете десетки милиони песни и да си ги пуснете когато и да е. Винилът обаче е нещо радикално друго като прекарване. Пък и е прелестно, когато се опълчим против новите технологии.