Държавата май да купува пшеница
Попълването на зърнения запас може да мине в графата „ отпаднала нужда ", сподели зам.- министър Христанов
Преговаряме да се включим в конкуренцията с Констанца за експорт на жито от Украйна през порт Бургас–юг
Държавата май се отхвърли да купува зърно, за което бяха планувани 1,1 милиарда лв. от бюджета. Попълването на зърнения запас може да мине в графата „ отпаднала необходимост”, оповестява пред Синор.бг заместник-министърът на земеделието Иван Христанов. „ Когато обявихме решението за зърнената намеса /б.ред. през март/, целият свят се питаше дали Путин няма да пусне атомни бомби заради оповестения от него ултиматум към държавите-членки. Целият свят беше извънредно внимателен, а Еврокомисията предприе съществени ограничения, свързани с обезпечаване на продоволствената сигурност в държавите-членки ", напомни Христанов. Тогава българското държавно управление реши да попълни запаса със 750 хиляди тона хлебна пшеница и 325 хиляди тона слънчоглед през стоковата борса. Идеята беше да имаме ресурси, в случай че новата годишна продукция бъде инфектирана с радиация и се наложи да бъде унищожена. В земеделското министерство бе основана работна група за изкупуването на пшеница с присъединяване на Държавния запас, ДАНС и Национална агенция за приходите. Още през април по сметката на ведомството от министерството на финасите постъпиха 1,1 милиарда лева Последно се очакваше да се произнесе Агенцията по вписванията за увеличение на капитала на определената за изкупуване на количествата държавна компания „ Врана”, с цел да започва процедурата. Зърнопроизводителите обаче бяха недоволни от ниската цена, която се оферираше - 570 лева за звук пшеница и 1400 лева за звук слънчоглед, когато котировките на интернационалните тържища бяха доста по-високи.
„ Никога не сме гледали на изкупуването като намеса за напън върху цените, а като метод да осигурим продоволствието на страната – при еветуален риск от война”, сподели Христанов. И разясни, че на фона на сегашната реалност, когато „ страната ни разполага с още 1,2 млн. т зърно в запаса, а до новата годишна продукция остава по-малко от месец, съществено обмисляме вземането на решение за по този начин наречената „ отпаднала необходимост”.
В същото време държавното управление, посредством Министерството на превоза, води договаряния с украинската страна, с цел да се включи България в конкуренцията с Констанца за експорт на зърно от Украйна през пристанището Бургас – юг, заяви още зам. министър Христанов. Запитването към агроведомството е дали има организация да реализира контрола върху износа на това зърно.
Участието на страната ни в експорта на украинско жито бе коментирано на срещата в Киев сред премиера Кирил Петков и президента Володимир Зеленски.
Украйна обезверено се пробва да изнася огромните си количества зърно по суша, реки и релси.
Правителството обаче се натъква на логистични проблеми - от липса на влакови композиции и камиони до товарни вагони, употребяващи по-широки релси от прилежащите страни - трудности, за чието превъзмогване може да са нужни години и милиарди $, написа "Ройтерс ".
В същото време Европа прави всичко допустимо да се отпушат транспортни канали за импорт на украинско зърно към Европа.
След визитата на Петков в Киев се разясняваше Варна да стане хъб за украинското жито.
Като неосъществимо дефинира това желание Костадин Костадинов, ръководител на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
„ Ние първо нямаме нужната инфраструктура. Говорим за зърно, което е за реекспорт. То би трябвало да бъде докарано по някакъв метод до Варна и след това да се изнесе. Ние нямаме железопътна връзка с Украйна. Ако зърното се кара с камиони, става дума за хиляди камиони, които ще се наредят на границата и пристанище Варна. Освен това пристанище Констанца е преди нас. А там има построени големи потенциали и благоприятни условия. Пристанище Констанца е 10 пъти по-голямо от варненското “, изясни Костадинов. И уточни, че защото в Констанца могат да влизат доста по-големи кораби, надлежно и обслужването е по-евтино.
Сега очевидно фокусът се е преместил в Бургас.
„ Водим договаряния, тъй че Бургас да стане стане входяща точка на зърно от Украйна. Министерството на превоза създава няколко разновидността – и по река, и по море. Ако страната ни успее с договарянията, този експорт ще контролира и цената на зърното, която в този момент варира всеки ден”, съобщи зам.-министър Христанов. Той уточни, че износът на българско зърно е деен. Миналия петък са били натоварени два кораба за Алжир, единият от които е с 60 хиляди тона.
В средата на април пък България бе измежду спечелите на интернационален търг за импорт на хлебна пшеница в Египет. Тогава Главната организация за доставяне със първични материали (GASC) в страната закупи 350 хиляди тона от зърнената просвета, създадена във Франция, България и Русия. Цената на пшеницата скочи с цели 44% по отношение на последния извършен търг от GASC преди близо 2 месеца, достигайки 486,17 $ за звук C&F. На търга най-евтина се оказа съветската пшеница - 460 $ за звук C&F с доставка сред 1 и 15 юни. Следва създадената в България с цени от 449,5 $ за звук FOB и 30,5 $ на звук транспортни разноски, или 480 $ за звук C&F, като ще бъдат доставени 60 хиляди тона сред 20 и 31 май. Най-скъпа бе френската - 494,25 $ за звук C&F.
Зърното стана оръжиекато петрола и газа
Зърното се трансформира в оръжие във войната сред Русия и Украйна. На фона на злокобните предизвестия за предстоящ международен апетит, Владимир Путин обвърза отпушването на търговията с пшеница с унищожаване на глобите от Запада. В телефонен диалог с немския канцлер Олаф Шолц и френския президент Еманюил Макрон президентът на Русия е декларирал, че е подготвен да разиска възобновяването на износа на жито от черноморските пристанища, в това число и украинско. Това обаче може да се случи в случай че бъдат свалени глобите.
Темата е била повдигната от Макрон и Шолц, които настояли Москва да смъкна блокадата на одеското пристанище, с цел да може корабите със зърно да отплават от него. Путин също по този начин уведомил френския президент и немския канцлер, че Русия е подготвена да усили износа си на торове и селскостопански артикули, в случай че глобите против нея бъдат отстранени.
Според Путин аргументите за усложненията с доставките на храни са резултат от "погрешната икономическа и финансова политика на западните страни и от въведените от тях наказания ", се споделя в известието на Кремъл.
Зеленски също повдигна тематиката за пшеницата в ежедневните си обръщения към международните водачи, в които упорства за повече помощ за страната му. Във вторник той съобщи, че съветската обсада на украинските морски пристанища пречи на Киев да изнесе 22 милиона тона зърно. А резултатът е опасност от апетит и може да сътвори нова миграционна рецесия. Зеленски упреква Москва, че "умишлено основава този проблем, тъй че цяла Европа да се бори и Украйна да не печели милиарди долари от износа си ".
Mocĸвa нaпocлeдъĸ пoe ĸoнтpoлa нaд cвeтoвния изнoc нa пшeницa, пишe бpитaнcĸoтo издaниe Тhе Тіmеѕ. В същото време Pycия oбвинявa Зaпaда, чe cъздaвa "фaлшивa " зъpнeнa ĸpизa oĸoлo Уĸpaйнa. Πo мнeниe нa aвтopa нa aнaлизa, Pycия щe ycпee дa извърши yĸaзaниeтo нa pycĸия пpeзидeнт Bлaдимиp Πyтин зa yвeличaвaнe нa ceлcĸocтoпaнcĸия изнoc нa cтpaнaтa c 50% дo 2024 гoдинa.
"Haй-гoлямaтa пoбeдa нa pycĸия лидep тaзи гoдинa, зa ĸoятo мoжe дa ce гoвopи c yвepeнocт, e "пшeницaтa ", cмятa aвтopът нa aнaлизa. Πo дaнни нa aнaлитичнaтa ĸoмпaния зa ceлcĸocтoпaнcĸитe пaзapи АgFlоw, пpeз пocлeдния мeceц, ĸoгaтo изнocът нa пшeницa oт Уĸpaйнa e пaднaл c 32% в cpaвнeниe c aпpил 2021 година, pycĸият изнoc e нapacнaл c 18%.
Pycия, ĸoятo e нaй-гoлeмият изнocитeл нa пшeницa в cвeтa, би ce paдвaлa дa зaпълни възниĸнaлия дeфицит нa cвeтoвния пaзap нa зъpнo, ĸaтo пpoдaвa нe caмo пoвeчe, нo и нa пo-виcoĸa цeнa, пишe Тhе Тіmеѕ.
Pycия и Уĸpaйнa имaт мнoгo oбщи eĸcпopтни пapтньopи, ocнoвнo в Ceвepнa Aфpиĸa и Близĸия изтoĸ. Изпpaвeни пpeд вepoятнocттa зa нeдocтиг нa xpaнa, мнoгo oт тeзи cтpaни ceгa ce oбpъщaт зa пoмoщ ĸъм Pycия, зa дa зaпълнят нeдocтигa. Eгипeт, Иpaн и Typция ce oĸaзaxa нaй-гoлeмитe ĸyпyвaчи нa зъpнo oт Pycия, ĸaтo pycĸият изнoc зa тeзи cтpaни e cĸoчил cъoтвeтнo c 500%, 481% и 381%.
Издaниeтo cмятa, чe пpeз тoзи ceзoн pycĸият бюджeт вeчe e пoлyчил 1,9 милиapдa дoлapa пpиxoди oт дaнъци въpxy изнoca нa пшeницa, написа money.bg.
Държавата май се отхвърли да купува зърно, за което бяха планувани 1,1 милиарда лв. от бюджета. Попълването на зърнения запас може да мине в графата „ отпаднала необходимост”, оповестява пред Синор.бг заместник-министърът на земеделието Иван Христанов. „ Когато обявихме решението за зърнената намеса /б.ред. през март/, целият свят се питаше дали Путин няма да пусне атомни бомби заради оповестения от него ултиматум към държавите-членки. Целият свят беше извънредно внимателен, а Еврокомисията предприе съществени ограничения, свързани с обезпечаване на продоволствената сигурност в държавите-членки ", напомни Христанов. Тогава българското държавно управление реши да попълни запаса със 750 хиляди тона хлебна пшеница и 325 хиляди тона слънчоглед през стоковата борса. Идеята беше да имаме ресурси, в случай че новата годишна продукция бъде инфектирана с радиация и се наложи да бъде унищожена. В земеделското министерство бе основана работна група за изкупуването на пшеница с присъединяване на Държавния запас, ДАНС и Национална агенция за приходите. Още през април по сметката на ведомството от министерството на финасите постъпиха 1,1 милиарда лева Последно се очакваше да се произнесе Агенцията по вписванията за увеличение на капитала на определената за изкупуване на количествата държавна компания „ Врана”, с цел да започва процедурата. Зърнопроизводителите обаче бяха недоволни от ниската цена, която се оферираше - 570 лева за звук пшеница и 1400 лева за звук слънчоглед, когато котировките на интернационалните тържища бяха доста по-високи.
„ Никога не сме гледали на изкупуването като намеса за напън върху цените, а като метод да осигурим продоволствието на страната – при еветуален риск от война”, сподели Христанов. И разясни, че на фона на сегашната реалност, когато „ страната ни разполага с още 1,2 млн. т зърно в запаса, а до новата годишна продукция остава по-малко от месец, съществено обмисляме вземането на решение за по този начин наречената „ отпаднала необходимост”.
В същото време държавното управление, посредством Министерството на превоза, води договаряния с украинската страна, с цел да се включи България в конкуренцията с Констанца за експорт на зърно от Украйна през пристанището Бургас – юг, заяви още зам. министър Христанов. Запитването към агроведомството е дали има организация да реализира контрола върху износа на това зърно.
Участието на страната ни в експорта на украинско жито бе коментирано на срещата в Киев сред премиера Кирил Петков и президента Володимир Зеленски.
Украйна обезверено се пробва да изнася огромните си количества зърно по суша, реки и релси.
Правителството обаче се натъква на логистични проблеми - от липса на влакови композиции и камиони до товарни вагони, употребяващи по-широки релси от прилежащите страни - трудности, за чието превъзмогване може да са нужни години и милиарди $, написа "Ройтерс ".
В същото време Европа прави всичко допустимо да се отпушат транспортни канали за импорт на украинско зърно към Европа.
След визитата на Петков в Киев се разясняваше Варна да стане хъб за украинското жито.
Като неосъществимо дефинира това желание Костадин Костадинов, ръководител на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
„ Ние първо нямаме нужната инфраструктура. Говорим за зърно, което е за реекспорт. То би трябвало да бъде докарано по някакъв метод до Варна и след това да се изнесе. Ние нямаме железопътна връзка с Украйна. Ако зърното се кара с камиони, става дума за хиляди камиони, които ще се наредят на границата и пристанище Варна. Освен това пристанище Констанца е преди нас. А там има построени големи потенциали и благоприятни условия. Пристанище Констанца е 10 пъти по-голямо от варненското “, изясни Костадинов. И уточни, че защото в Констанца могат да влизат доста по-големи кораби, надлежно и обслужването е по-евтино.
Сега очевидно фокусът се е преместил в Бургас.
„ Водим договаряния, тъй че Бургас да стане стане входяща точка на зърно от Украйна. Министерството на превоза създава няколко разновидността – и по река, и по море. Ако страната ни успее с договарянията, този експорт ще контролира и цената на зърното, която в този момент варира всеки ден”, съобщи зам.-министър Христанов. Той уточни, че износът на българско зърно е деен. Миналия петък са били натоварени два кораба за Алжир, единият от които е с 60 хиляди тона.
В средата на април пък България бе измежду спечелите на интернационален търг за импорт на хлебна пшеница в Египет. Тогава Главната организация за доставяне със първични материали (GASC) в страната закупи 350 хиляди тона от зърнената просвета, създадена във Франция, България и Русия. Цената на пшеницата скочи с цели 44% по отношение на последния извършен търг от GASC преди близо 2 месеца, достигайки 486,17 $ за звук C&F. На търга най-евтина се оказа съветската пшеница - 460 $ за звук C&F с доставка сред 1 и 15 юни. Следва създадената в България с цени от 449,5 $ за звук FOB и 30,5 $ на звук транспортни разноски, или 480 $ за звук C&F, като ще бъдат доставени 60 хиляди тона сред 20 и 31 май. Най-скъпа бе френската - 494,25 $ за звук C&F.
Зърното стана оръжиекато петрола и газа
Темата е била повдигната от Макрон и Шолц, които настояли Москва да смъкна блокадата на одеското пристанище, с цел да може корабите със зърно да отплават от него. Путин също по този начин уведомил френския президент и немския канцлер, че Русия е подготвена да усили износа си на торове и селскостопански артикули, в случай че глобите против нея бъдат отстранени.
Според Путин аргументите за усложненията с доставките на храни са резултат от "погрешната икономическа и финансова политика на западните страни и от въведените от тях наказания ", се споделя в известието на Кремъл.
Зеленски също повдигна тематиката за пшеницата в ежедневните си обръщения към международните водачи, в които упорства за повече помощ за страната му. Във вторник той съобщи, че съветската обсада на украинските морски пристанища пречи на Киев да изнесе 22 милиона тона зърно. А резултатът е опасност от апетит и може да сътвори нова миграционна рецесия. Зеленски упреква Москва, че "умишлено основава този проблем, тъй че цяла Европа да се бори и Украйна да не печели милиарди долари от износа си ".
Mocĸвa нaпocлeдъĸ пoe ĸoнтpoлa нaд cвeтoвния изнoc нa пшeницa, пишe бpитaнcĸoтo издaниe Тhе Тіmеѕ. В същото време Pycия oбвинявa Зaпaда, чe cъздaвa "фaлшивa " зъpнeнa ĸpизa oĸoлo Уĸpaйнa. Πo мнeниe нa aвтopa нa aнaлизa, Pycия щe ycпee дa извърши yĸaзaниeтo нa pycĸия пpeзидeнт Bлaдимиp Πyтин зa yвeличaвaнe нa ceлcĸocтoпaнcĸия изнoc нa cтpaнaтa c 50% дo 2024 гoдинa.
"Haй-гoлямaтa пoбeдa нa pycĸия лидep тaзи гoдинa, зa ĸoятo мoжe дa ce гoвopи c yвepeнocт, e "пшeницaтa ", cмятa aвтopът нa aнaлизa. Πo дaнни нa aнaлитичнaтa ĸoмпaния зa ceлcĸocтoпaнcĸитe пaзapи АgFlоw, пpeз пocлeдния мeceц, ĸoгaтo изнocът нa пшeницa oт Уĸpaйнa e пaднaл c 32% в cpaвнeниe c aпpил 2021 година, pycĸият изнoc e нapacнaл c 18%.
Pycия, ĸoятo e нaй-гoлeмият изнocитeл нa пшeницa в cвeтa, би ce paдвaлa дa зaпълни възниĸнaлия дeфицит нa cвeтoвния пaзap нa зъpнo, ĸaтo пpoдaвa нe caмo пoвeчe, нo и нa пo-виcoĸa цeнa, пишe Тhе Тіmеѕ.
Pycия и Уĸpaйнa имaт мнoгo oбщи eĸcпopтни пapтньopи, ocнoвнo в Ceвepнa Aфpиĸa и Близĸия изтoĸ. Изпpaвeни пpeд вepoятнocттa зa нeдocтиг нa xpaнa, мнoгo oт тeзи cтpaни ceгa ce oбpъщaт зa пoмoщ ĸъм Pycия, зa дa зaпълнят нeдocтигa. Eгипeт, Иpaн и Typция ce oĸaзaxa нaй-гoлeмитe ĸyпyвaчи нa зъpнo oт Pycия, ĸaтo pycĸият изнoc зa тeзи cтpaни e cĸoчил cъoтвeтнo c 500%, 481% и 381%.
Издaниeтo cмятa, чe пpeз тoзи ceзoн pycĸият бюджeт вeчe e пoлyчил 1,9 милиapдa дoлapa пpиxoди oт дaнъци въpxy изнoca нa пшeницa, написа money.bg.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




