Понякога се чувстваш, сякаш не пасваш на това, което те

Понякога се чувстваш, като че ли не пасваш на това, което те заобикаля. Не се тревожи, не си самичък / а.

Като се огледа човек и вижда какво вършат другите: обличане на лъскави дрешки, вървене по празненства, пиянство на коктейли, вървене на шопинг за скъпи дизайнерски неща – ти се чувстваш мъчително друго от всичко това и от хората към теб. Не се чувстваш удобно в обществените взаимодействия… и може би си казваш „ аз не ставам “.

Е, не си сам/а в неумението да се впишеш в публичните упования. Хората обичат да задават въпроси като „ Кога ще се задомиш и по кое време ще родиш деца? “ или „ Ти по кое време ще си намериш естествена работа? “, само че в действителност на света има задоволително пространство за всевъзможни хора.

Начинът човек да е благополучен и сполучлив не е единствено един. Има милиони пътища и ние единствено би трябвало да намерим кой е нашият.

Ето четири тактики, които може би ще оказват помощ:

1. Да намериш личното си племе е по-важно от това да се впишеш

Наистина, в случай че би трябвало да се нагаждаш, с цел да паснеш измежду група другари, може би те не са най-хубавите другари за теб. Това не значи, че нещо с тях не е наред, просто те не са подобаващите за теб.

Вместо да се променяш, с цел да отговориш на упованията на другите, инвестирай сила в откриването на личното си племе: хората, които мислят като теб, имат сходни полезности с твоите и обичат да вършат нещата, които ти обичаш.

Да откриеш личното си племе е като да се прибереш вкъщи. Изведнъж няма да е належащо да се преструваш. Можеш да бъдеш себе си, а другите ще харесват това, което си ти.

Това може да стане онлайн в групи по ползи, на открито в света с подобаващите за теб занимания, с поддръжката на дела, които са близки до сърцето ти…

2. Да схванеш какво те прави щастлив/а е по-важно от това да се опитваш да отговориш на нечии непознати хрумвания за сполучлив живот

За злощастие доста от нас губим време в размишления какво „ би трябвало “ да вършим, вместо да разгадаем на сърцето си да ни води в посоката, която в действителност желаеме да следваме. Може да има мощен напън от страна на родителите, връстниците и обществото да учим нещо задоволително, да намерим положителната работа, да вършим пари, да печелим покачвания, да имаме къща, кола, семейство и деца.

Понякога се желае огромна храброст да спреш и да помислиш за пътя си и да решиш кои детайли от него да избереш за личния си живот. Ако дефинираме достиженията си до това да имаме горните неща, ограничаваме смисъла на триумфа за самите себе си. За теб триумфът може да е свободен следобяд всяка седмица, с цел да можеш да рисуваш или регулярно бягство измежду природата. За различен може да е необикновен кръг другари, които го харесват и където в действителност пасва.

Твоята концепция за триумф може да е да бъдеш личния си началник, да пътуваш или да се занимаваш с щедрост, или пък с запазване на околната среда. Ако не ограничаваме себе си до „ сензитивните “ варианти, сме свободни да открием работата и взаимоотношенията, които в действителност ни вършат щастливи.

3. Стреми се към логичен живот

Голяма част от нашия фокус към външните белези на триумфа като парите или шопинга може да идва от скрити страхове, че животът ни е неправилен.

Виктор Франкл, австрийски невролог и психиатър, оживял от Холокоста споделя, че

Когато хората не могат да открият дълбокото възприятие за смисъл, те се разсейват с удоволствия.

С елементарния въпрос „ това носи ли ми смисъл “ можем да стартираме да гледаме по друг метод на живота си, да избираме действия, поради удовлетворението, което ни носят, а не поради утвърждението на близките.

Вършенето на неща, които са смислени за нас самите обогатява живота ни и ни дава задоволство надалеч оттатък това, което би ни донесло постигането на непознатите упования. Възможно е да се правят смислени неща всекидневно и не е належащо това да са действия, които „ избавят планетата “. Може да вземем за пример да спазвате остаряла обичана фамилна традиция или нещо сходно. Важното е това, което вършиме да е свястно за вас.

4. Служи на личните си полезности, не на тези на хората към теб

Когато мислите за допустимите пътища като предписани от обществото, мислете на кого служат те. Намирането на „ подобаваща “ работа с постоянна месечна заплата наподобява, че служи на вас, само че в действителност значи да употребявате личните си гении, с цел да вършиме пари за различен. Купуването на дизайнерски облекла или съвременни коли може да наподобява като персонална твоя премия, само че в действителност е пълнене на джобовете на огромния бизнес.

Безбройно доста проучвания са потвърдили, че материализмът не ни прави щастливи. Не настоявам, че да имаш непрекъсната работа или да купуваш хубави неща е неверно. Само предлагам да подлагаш на инспекция всичко и да действаш въз основата на личните си стремежи, а не на публичните упования.

Когато избереш да вършиш нещата, които служат на теб, вместо на политиците, огромния бизнес, даже семейство и другари, тогава ще живееш по-автентично и ще откриеш дълбокото възприятие на принадлежност, което не може да бъде намерено, в случай че просто се опитваш да паснеш на ситуацията.