Пасивно-агресивното поведение в любовта |
Понякога не показваме непосредствено експанзията си, с цел да избегнем директна борба. В тези мигове ние задържаме гнева в себе си и го показваме по косвен метод. Този развой постоянно остава неосъзнат за самите нас.
Пасивно-агресивното държание всъщност " чупи " връзката сред сътрудниците, тъй като то е игра зад кулисите. То е форма на надзор и изтощение в това време. То е връзка на друго равнище, зад повърхността на привидното единодушие, и липса на комуникиран ясно проблем.
Пасивно-агресивното държание може да направи взаимоотношенията доста токсични, тъй като същинските мисли, претекстове и усеща на пасивно-агресивния сътрудник или на двамата остават скрити.
Много са видовете държание, през които сътрудниците могат да работят по пасивно-агресивен метод.
Едно от най-мъчителните проявления на пасивно-агресивното държание е дългото безмълвие, което се усеща от колегата, към който е ориентирано като наказване. Обикновено, когато той попита какво не е наред пасивно-агресивният сътрудник споделя, че всичко е наред, а в това време може да се усети по какъв начин въздухът " трепери " от напрежение.
Една от мъчителните страсти, които изпитваме когато ни санкционират с безмълвие е, че ние даже не знаем къде сме сбъркали. Ние сме лишени от правото ни на откритата връзка, която да ни насочи, кое наше държание е наранило или раздразнило колегата ни. И би трябвало да гадаем сами в мислите си какво би могло да е провокирало това държание на колегата ни.
Друга форма на пасивно-агресивно държание е когато нашите сътрудници се съгласяват да изпълнят нещо, за което ги молим, само че по-късно споделят, че са не запомнили или просто отсрочват за неопределен срок осъществяването на задачата.
Пасивно-агресивна връзка е и когато се съгласяваме да поемем даден ангажимент, само че по-късно дълго мърморим, че това не " нашето нещо ".
Понякога пасивно-агресивните сътрудници могат под формата на смешка да ни обиден, и когато ние кажем, че е обидно, те ни изясняват, че това е просто смешка и че нямаме възприятие за комизъм.
Често пасивно-агресивните партньори трудно вземат сами решения и видимо се съгласяват с нашия избор, само че след това му намират голям брой дефекти.
Обикновено зад това държание стои неумението на пасивно-агресивните хора да споделят непосредствено „ не “, само че в това време те саботират осъществяването на задачата като не я приключват или в случай че я завършат е без внимание към детайла, напълно официално.
Как и къде се заражда механизмът на пасивно-агресивното държание?
Семейството е първичната среда, която оформя метода, по който се учим да разпознаваме и да показваме страстите си.
Ако в миналото изразяването на експанзия ни е било неразрешено, имали сме прекомерно доста табута или сме били очевидци на опустошителна експанзия, ние не се научаваме да разпознаваме личните си страсти и да ги показваме намерено и по този метод да се отстояваме здравословно.
Ние се научаваме неистово да бягаме и да се крием от откритата борба.
Колкото и да е парадоксално, пасивно-агресивните сътрудници също желаят да се свържат прочувствено с сътрудниците си, само че им липсват уменията по тази причина. Пасивната експанзия е единствената тактика, с която те разполагат като запас и я ползват още веднъж и още веднъж.
До безконечност. Това е извънредно уморително, напрягащо и мъчително за отсрещния сътрудник. Той остава с възприятието, че непрекъснато се удря в желязна стена, когато би трябвало да се обсъдят значими тематики от живота на двойката.
Пасивно-агресивните сътрудници са склонни да замитат проблемите, вместо да ги разискват и вземат решение и вършат това ден след ден, седмица след седмица, година след година. Разчитат, че отлагайки решаването на съответните проблеми, в даден миг те ще се решат от единствено себе си с времето.
Пасивно-агресивните сътрудници нормално бъркат отворения и оправдателен разговор с колегата си с разгромяваща експанзия. Често самите те имат мъчителни мемоари от детството си, които пронизват като светкавици екрана на съзнанието им.
Пасивно-агресивните хора горят мостовете сред себе си и другите, тъй като не поддържат връзка достоверно и не показват своите същински усеща и мисли намерено. А ние имаме инстинктивно заложен в себе си компас по кое време обещано държание не е същинско.
Пасивно-агресивните сътрудници имат вяра, че като са общителни на повърхността и споделят „ да “ на всички наши молби, ще минимизират риска да бъдат отхвърлени и да ни разочароват.
По създание те копнеят да ни се харесат, само че тъкмо, употребявайки този вреден механизъм, с времето нещата се объркват и се заплитат от ден на ден и повече. Понякога толкоз плетеницата става толкоз нараняваща, че задушава всякаква форма на израстване във връзката.
Да бъдеш постоянно склонен и да казваш „ да “ на всичко няма по какъв начин да бъде откровено държание.
Всички ние имаме своите вътрешни съпротиви към избрани действия, тематики и избори.
Истинското свързване сред сътрудниците се " храни и диша " от близостта. Близост е, когато двамата сътрудници се разкриват последователно един пред различен, даже си разрешават риска да бъдат уязвими един пред различен, което изобщо не е елементарно, изключително, когато в предишното са били надълбоко наранени.
Един от методите да помогнем на колегата ни, който е пасивно-агресивен, е като се опитаме да валидираме неговите лични усеща, отразявайки вербално страстта, която той изпитва сега. Но това би трябвало да стане като споделяме нашите усеща и страсти в този миг (чувствам, че като че ли съм те разочаровал, обидил) като по този метод му помогнем самичък да разпознае страстта си.
Със сигурност директното обвиняване към сътрудниците ни, че са пасивно-агресивни няма по какъв начин да сработи. Това само ще ги накара да се затворят още повече в себе си и по този метод да попаднат в още по заплетените мрежи на пасивно-агресивната връзка.
Пасивната експанзия и любовта
Понякога желаеме да се свържем с колегата ни, само че просто не знаем по какъв начин. Самите ние живеем в сенките на едно мъчно минало, в което експанзията е била табу.
Понякога приказваме не всъщност, тъй като бъркаме разискването на проблеми с разрушителна експанзия.
Понякога желаеме да направляваме сътрудниците си, тъй като ни е боязън, че в случай че пуснем контрола те ще си тръгнат от нас и ще ни намерят по-добър сурогат.
Понякога е доста мъчно двама сътрудници (особено, в случай че и двамата имат пасивно-агресивни линии на поведение) сами да излязат от този обаян цикъл.
В такива случаи извънредно потребна и разрастваща може да бъде лечението на двойката. Понякога тя е единственият късмет двойката да остане дружно по метод, който развива и обогатява двамата сътрудници.
Представям си по какъв начин зад всички заплетени и омагьосани способи на свързване към момента някъде, въпреки и не по този начин ясно, тупти сърцето на една ранена в миналото обич.
И откровено имам вяра, че тя може да се появи на повърхността още веднъж.
Любов се вади с обич, самообладание, работа и неизменност. Понякога в името на любовта се постанова да скочим по-високо от себе си, умората и обидата си.
Диляна Велева е приключила магистърска степен по компетентност “Журналистика ” и магистърска степен по компетентност “Психология ” на Софийския университет “Свети Климент Охридски ”. От 2005 година е асистент-психолог в Института по логика на психиката на Българска академия на науките и в следствие в Института за проучване на популацията и индивида, Департамент " Психология ".
Пасивно-агресивното държание всъщност " чупи " връзката сред сътрудниците, тъй като то е игра зад кулисите. То е форма на надзор и изтощение в това време. То е връзка на друго равнище, зад повърхността на привидното единодушие, и липса на комуникиран ясно проблем.
Пасивно-агресивното държание може да направи взаимоотношенията доста токсични, тъй като същинските мисли, претекстове и усеща на пасивно-агресивния сътрудник или на двамата остават скрити.
Много са видовете държание, през които сътрудниците могат да работят по пасивно-агресивен метод.
Едно от най-мъчителните проявления на пасивно-агресивното държание е дългото безмълвие, което се усеща от колегата, към който е ориентирано като наказване. Обикновено, когато той попита какво не е наред пасивно-агресивният сътрудник споделя, че всичко е наред, а в това време може да се усети по какъв начин въздухът " трепери " от напрежение.
Една от мъчителните страсти, които изпитваме когато ни санкционират с безмълвие е, че ние даже не знаем къде сме сбъркали. Ние сме лишени от правото ни на откритата връзка, която да ни насочи, кое наше държание е наранило или раздразнило колегата ни. И би трябвало да гадаем сами в мислите си какво би могло да е провокирало това държание на колегата ни.
Друга форма на пасивно-агресивно държание е когато нашите сътрудници се съгласяват да изпълнят нещо, за което ги молим, само че по-късно споделят, че са не запомнили или просто отсрочват за неопределен срок осъществяването на задачата.
Пасивно-агресивна връзка е и когато се съгласяваме да поемем даден ангажимент, само че по-късно дълго мърморим, че това не " нашето нещо ".
Понякога пасивно-агресивните сътрудници могат под формата на смешка да ни обиден, и когато ние кажем, че е обидно, те ни изясняват, че това е просто смешка и че нямаме възприятие за комизъм.
Често пасивно-агресивните партньори трудно вземат сами решения и видимо се съгласяват с нашия избор, само че след това му намират голям брой дефекти.
Обикновено зад това държание стои неумението на пасивно-агресивните хора да споделят непосредствено „ не “, само че в това време те саботират осъществяването на задачата като не я приключват или в случай че я завършат е без внимание към детайла, напълно официално.
Как и къде се заражда механизмът на пасивно-агресивното държание?
Семейството е първичната среда, която оформя метода, по който се учим да разпознаваме и да показваме страстите си.
Ако в миналото изразяването на експанзия ни е било неразрешено, имали сме прекомерно доста табута или сме били очевидци на опустошителна експанзия, ние не се научаваме да разпознаваме личните си страсти и да ги показваме намерено и по този метод да се отстояваме здравословно.
Ние се научаваме неистово да бягаме и да се крием от откритата борба.
Колкото и да е парадоксално, пасивно-агресивните сътрудници също желаят да се свържат прочувствено с сътрудниците си, само че им липсват уменията по тази причина. Пасивната експанзия е единствената тактика, с която те разполагат като запас и я ползват още веднъж и още веднъж.
До безконечност. Това е извънредно уморително, напрягащо и мъчително за отсрещния сътрудник. Той остава с възприятието, че непрекъснато се удря в желязна стена, когато би трябвало да се обсъдят значими тематики от живота на двойката.
Пасивно-агресивните сътрудници са склонни да замитат проблемите, вместо да ги разискват и вземат решение и вършат това ден след ден, седмица след седмица, година след година. Разчитат, че отлагайки решаването на съответните проблеми, в даден миг те ще се решат от единствено себе си с времето.
Пасивно-агресивните сътрудници нормално бъркат отворения и оправдателен разговор с колегата си с разгромяваща експанзия. Често самите те имат мъчителни мемоари от детството си, които пронизват като светкавици екрана на съзнанието им.
Пасивно-агресивните хора горят мостовете сред себе си и другите, тъй като не поддържат връзка достоверно и не показват своите същински усеща и мисли намерено. А ние имаме инстинктивно заложен в себе си компас по кое време обещано държание не е същинско.
Пасивно-агресивните сътрудници имат вяра, че като са общителни на повърхността и споделят „ да “ на всички наши молби, ще минимизират риска да бъдат отхвърлени и да ни разочароват.
По създание те копнеят да ни се харесат, само че тъкмо, употребявайки този вреден механизъм, с времето нещата се объркват и се заплитат от ден на ден и повече. Понякога толкоз плетеницата става толкоз нараняваща, че задушава всякаква форма на израстване във връзката.
Да бъдеш постоянно склонен и да казваш „ да “ на всичко няма по какъв начин да бъде откровено държание.
Всички ние имаме своите вътрешни съпротиви към избрани действия, тематики и избори.
Истинското свързване сред сътрудниците се " храни и диша " от близостта. Близост е, когато двамата сътрудници се разкриват последователно един пред различен, даже си разрешават риска да бъдат уязвими един пред различен, което изобщо не е елементарно, изключително, когато в предишното са били надълбоко наранени.
Един от методите да помогнем на колегата ни, който е пасивно-агресивен, е като се опитаме да валидираме неговите лични усеща, отразявайки вербално страстта, която той изпитва сега. Но това би трябвало да стане като споделяме нашите усеща и страсти в този миг (чувствам, че като че ли съм те разочаровал, обидил) като по този метод му помогнем самичък да разпознае страстта си.
Със сигурност директното обвиняване към сътрудниците ни, че са пасивно-агресивни няма по какъв начин да сработи. Това само ще ги накара да се затворят още повече в себе си и по този метод да попаднат в още по заплетените мрежи на пасивно-агресивната връзка.
Пасивната експанзия и любовта
Понякога желаеме да се свържем с колегата ни, само че просто не знаем по какъв начин. Самите ние живеем в сенките на едно мъчно минало, в което експанзията е била табу.
Понякога приказваме не всъщност, тъй като бъркаме разискването на проблеми с разрушителна експанзия.
Понякога желаеме да направляваме сътрудниците си, тъй като ни е боязън, че в случай че пуснем контрола те ще си тръгнат от нас и ще ни намерят по-добър сурогат.
Понякога е доста мъчно двама сътрудници (особено, в случай че и двамата имат пасивно-агресивни линии на поведение) сами да излязат от този обаян цикъл.
В такива случаи извънредно потребна и разрастваща може да бъде лечението на двойката. Понякога тя е единственият късмет двойката да остане дружно по метод, който развива и обогатява двамата сътрудници.
Представям си по какъв начин зад всички заплетени и омагьосани способи на свързване към момента някъде, въпреки и не по този начин ясно, тупти сърцето на една ранена в миналото обич.
И откровено имам вяра, че тя може да се появи на повърхността още веднъж.
Любов се вади с обич, самообладание, работа и неизменност. Понякога в името на любовта се постанова да скочим по-високо от себе си, умората и обидата си.
Диляна Велева е приключила магистърска степен по компетентност “Журналистика ” и магистърска степен по компетентност “Психология ” на Софийския университет “Свети Климент Охридски ”. От 2005 година е асистент-психолог в Института по логика на психиката на Българска академия на науките и в следствие в Института за проучване на популацията и индивида, Департамент " Психология ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ