Понякога да си майка е като да си част от

Понякога да си майка е като да си част от племе. Оглеждаш се из магазина, до момента в който бебето в количката пищи, и срещаш погледа на друга майка. Тя се усмихва окуражително и леко свива плещи и знаеш, че те схваща. Тя е с теб в този пъклен миг, дава ти това парченце кураж, от което толкоз обезверено имаш потребност.

Понякога се облягаш обратно и с облекчение си напомняш, че има милиони други дами по света, които се усещат по този начин, както и ти се чувстваш, които минават през това, през което и ти минаваш. И това е магическо.

Понякога обаче… майчинството може да бъде в действителност самотно.

Понякога стоиш будна посреднощ, кърмиш бебето, мъжът ти хърка до теб, котката спи в краката ти и даже лудите ти, бездетни другари от дълго време спят, а ти се чувстваш като че ли си единственият човек на света, който е безсънен.

Понякога се поглеждаш в огледалото и не познаваш индивида, който те гледа оттова. Мазна, несресана коса, която има крещяща потребност от боядисване; тъмни кръгове под очите; бледа кожа, която не е виждала слънце като че ли от седмици. Дори отражението те кара да се чувстваш изгубена.

Понякога, когато разглеждаш Фейсбук, а бебето стои закачено за теб към този момент трети час, виждаш приятелите ти на отмора или в обичаният ти бар, или смеещи се на смешка, която единствено ти не разбираш.

Понякога, макар че си прекарала целия ден с друго човешко създание, залепено за гърдите си, имаш възприятието, че и в цялостна изолираност. Не си изричала естествени думи с естествения си глас на естествен възрастен човек и в действителност като че ли не си правила нищо продуктивно през целия ден.

Понякога, макар че стои единствено на другия завършек на дивана, брачният партньор ти като че ли е на милиони километри от теб.

Защото кой има силата за естествен диалог след през целия ден шъшкане, гушкане и усмиряване на нервно бебе? Да не приказваме за каквото и да е била интимност…

Понякога майчинството просто е самотно. И това е окей. Защото знаете ли какво? То е също по този начин и прелестно. Удивително, вълнуващо, невъобразимо, както и милиони други синоними на “страхотно ”.

Защото макар възприятието за изолираност и празнина в този момент, няма постоянно да бъде по този начин.

Някой ден бебето ще те огледа в очите и ще каже “мама ”, ще се засмее, а ти ще знаеш, че тъкмо по този начин е трябвало да бъде. Някой ден то ще се изправи сам-самичко, ще направи няколко несигурни крачки и ще се озове в прегръдките ти, а ти ще се чувстваш по-горда от всеки път. Това са моментите, които дефинират майчинството, не другите.

До всички майки, които имат възприятието, че светът ги е не запомнил: повярвайте ми, не е. Той към момента е тук и ви чака да се върнете към него. Това е просто интервал, другари. Труден, само че ще мине, както всички други интервали.

Междувременно, не забравяйте за племето си. Спомнете си за всички други майки по света, които се усещат тъкмо, както и вие се чувствате, минават през тъкмо това, през което и вие минавате.

Разбираме ви. И сме с вас!

Инфо: mamaninja.bg