Истинската история на поничките
Поничката съставлява тестено произведение с леко сплескана и кръгла форма, месено в дланта и пържено в дълбока лой до тъмно-златист цвят. Традиционно поничката преди пържене се цялостни с конфитюр или мармалад. На 14 септември пък означаваме деня на поничките с крем.
Все по-често се случва обаче поничките да се пълнят едвам откакто са изпържени - нормално се употребява мармалад асорти или конфитюр от рози, ликьорен крем, крем нишесте, шоколад, даже и извара. Готовата поничка нормално е глазирана или обилно посипана с пудра захар, може също по този начин да бъде намазана със сладко от портокалови корички или щедро полята с шоколад.
Идеалната полска поничка е пухкава и по едно и също време с това леко вдлъбната с съвършена кръгла форма, бронзова от горната страна и изпод, а светлата част посред дава гаранцията, че тестото е пържено в прясна лой.
Енергийната стойност на една поничка от 60 г е към 244 ккал, т.е 406 ккал на 100 година В реалност калоричността на поничката до известна степен ще зависи от количеството лой, всмукана от тестото (съотношението на калориите лой:въглехидрати на единица маса е 9:4).
Ето и малко история за поничките. Те били известни още в Древен Рим, където ги консумирали по време на честването на края на зимата и настъпването на пролетта. Първоначално поничките не били приготвяни в познатия ни през днешния ден сладостен вид. Сладката поничка най-вероятно е заимствана от арабската кухня. Първоначално в полската кухня поничките са били под формата на тесто, пълнени с бекон, употребявани най-много по време на карнавалите.
Поничките в сладкия си тип се появяват в Полша през XVI век. Кръглата форма навлиза през XVIII век, когато за печенето стартират да се употребяват квас и дрожди, с помощта на които тестото за понички става доста пухкаво.
Това е един от най-традиционните полски тестени десерти, за което свидетелства даже Миколай Рей в своето произведение Животът на един почтен човек.
Йенджей Китович напомня по какъв начин наподобяват сервираните ястия по време на ръководството на Август III:
Френски сладкиши, торти, пастети, бишкоти и други, а даже и понички - които се смятали за най-висше изкуство. С едновремешната поничка можело да ти бъде насинено окото, до момента в който днешната е толкоз пухкава, мекичка, лекичка, че стискайки я в ръка, тя се връща в в началото си положение, а вятърът би я духнал от чинията.
Възприето е, че който по време на мазния четвъртък не хапне поничка, няма да му върви. Мазния четвъртък – това е последният четвъртък преди Великия пост. От този ден стартира последната седмица на карнавала. В Полша, както и в католическите елементи на Германия, на този ден е разрешено чревоугодничеството.
Статистически видяно, на този ден всеки поляк изяжда по 2-5 понички, а всички поляци дружно изяждат съвсем 100 млн. понички. В предишното някои от готовите понички се пълнели с бадеми или с орехи. Вярвало се е, че който попадне на такава, ще има благополучие в живота си.
Къде по какъв начин назовават поничките
В Шльонск (област в Полша) поничките са известни под названието крепле. Това название е много остаряло. Според издадената през 1714 година във Франкфурт и Лайпциг шльонска хроника в отделения шльонски език както в разговорната, по този начин и в художествената тирада е съществувала думата крепел.
В немския език няма едно наименование на този сладкарски артикул, а думата Pfannkuchen може да значи както поничка, по този начин и палачинка.
Поничките в другите страни се разграничават от тези в Полша. Разликата произтича от потреблението на особено брашно и малко по-различния метод на пържене в мазнината. Например, пържат се от двете страни единствено за няколко секунди – по този метод мазнината не се просмуква. По същата технология се подготвят Berliner Pfannkuchen – не толкоз мазните немски понички.
Известни в Португалия като Bolas de Berlim, а във Франция - Boule de Berlin, във Финландия – Berliininmunkki.
Руските понички най-вече се приближават до полските. В Израел имаме - sufgania, които доста се приближават до немския вид. Унгарските пък farsangi fánk са без заряд и се сервират се поотделно.
В американската просвета поничките са известни като doughnuts /донъти/ и имат форма на пояс. Във Англия поничките са близки до полските такива.
Каквото и да приказваме, поничките с право са същинско наслаждение освен за чревоугодниците, а и за хората, които желаят понякога да нарушат разпоредбите на здравословното хранене, тъй като няма да се лъжем - мазни са, само че пък са толкоз вкусни.
