Английският крал праща пони в Чипровци
Пони, персонален подарък от британския крал пристигнало в Чипровци при започване на предишния век. Дотогава локалните не били виждали сходно малко конче и животното се трансформирало в същинска сензация в градчето близо до сръбската граница. То не било само-придружавал го специфичен лакей, който се грижел да е добре нахранено и напоено и имал задачата да го реши с гребен всеки ден. Животното и прикрепеният към него асистент пътували по море и били подарък за децата в семейство Минкини-един от най-известните килимарски родове в града.
По време на международно ревю в Лондон занаятчия Минкин, който спечелил златен орден, решил да подари килим от своите особено на британския крал. А в Бъкингамския замък толкоз го харесали, че върнали жеста с необичайния подарък. За зла орис, понито умряло единствено шест месеца след идването си в България от самотност. Местните не знаели, че то не може да живее в усамотение и не го изпратили в обора при магаретата и конете. Чипровските килими били избавление за жителите на града след въстанието през 1688 година, за което малко се знае у нас.
Турците срутват богатия град Чипровци и прилежащите села, убиват дами и деца, скрили се в близкия Лопушански манастир, чиито кости още се намират в църквата тъкмо като в Батак. Османската власт не разрешава живота в Чипровци. Католиците, които са в основата на въстанието, по този начин и в никакъв случай повече не се прибират в града. Оцелелите българи обаче си идват 50 години по-късно и на мястото му заварват същинска гора. За да имат прехранване, оглеждат животни и стартират да тъкат килими, които рисуват с естествени багрила. Килимарството се трансформира в главен занаят. Във всяка къща има по един или два стана. От Чипровци килимарството минава в Копиловци, Железна, Влашко село (Мартиново) и Главановци.
Тукашните килими се разграничават от създаваните в Пиротския край и Котел. Всяка майсторка оставя своя знак, като преднамерено бърка в структурата му, видяха групата туристи, пристигнали на екскурзия, проведена от Тъкачката има вяра, че шарките и цветовете по килима защищават от зло и носят положително и удача. Магията на чипровските килими е превзела и пътешествениците, посетили Чипровци през Възраждането. През 70-те години на XIX век огромният художник и журналист Феликс Каниц написа: „ Днес Чипровци е хубаво селце с триста къщи, известно с износа на килими. Щастието ме заведе в гостоприемната къща на един бакалин, дамата на който тъчеше килим с огромно майсторство. Това ми даде опция да се срещна по-отблизо с производството. В него най-ярко се откриват богатите креативен благоприятни условия на българите, съчетани с вродено възприятие за темп на линиите и цветовете... Човек може да се учудва по какъв начин се основават и то безцветни или други модели, както е признато в европейските заводи, тези игри на пъстрите геометрични линии, отиващи нагоре и надолу зигзаговидни форми...
Центърът на града с паметника на починалите във въстанието.
Тези килими бяха наградени на Виенското ревю с първа премия и са доста търсени като обичана салонна декорация, за пердета на порти, покривки на дивани и др.Търсенето им се повиши по този начин доста, че парижки, берлински, рейнски и австрийски компании – да вземем за пример международно известната компания „ Хаас”, спорят между тях кой да имитира тези превъзходни по тонове творби на изкуството, основани по обичаен път”.Чипровските килими се създават на отвесен стан - „ разбой”. Той се слага в „ собата” на ярко, а през летния сезон - под навеса. Материалът, от който се създават килимите, е вълна. В обработването на вълната и приготвянето й за тъкане вземат присъединяване всички, включително и мъжете. Първоначално вълната се преде на ръка, по-късно на чекрък. От гъстотата на нишките на основата зависи качеството на килима. Чипровските килими се създават с вълнена основа, която от началото на XX век е сменена с памук.
Неповторимото обаяние на чипровските килими се дължи на оцветяването на преждата с естествени багрила. Те придават мекост на тоновете, по-трайни са и са израз на възприятието за хубост и естетика на тъкачките. Жените сортират листата, корите, сърцевината на избрани дървета, цвета или корените на особено подбрани растения, които се обработват до приемането на боята. Така да вземем за пример от листата на дюлята се получава бледорозов цвят, от ореховата шума - кафяв, от сърцевината на руевото дърво – червен, от листата на прасковата –зелен, от индигото - наследник и така нататък
Времето, в което прекарва преждата в боята, е от голяма важност, дали тоновете ще са по-бледи или по-наситени и мощни. Този метод на боядисване дава опция да се показа един и същи звук в неговото гамово многообразие, при което се получава преливане на цветовете, гладко и изключително красиво. От втората половина на XIX век в Чипровци се появява и багренето с навлезлите тогава в приложимост бои с кезап (азотна киселина), кърмъз, тергия и други, които са по-наситени и експресивни. Днес обаче малко на брой възрастни дами поддържат килимарството към момента живо, а цената на квадратен метър надминава хиляда лв..
По време на международно ревю в Лондон занаятчия Минкин, който спечелил златен орден, решил да подари килим от своите особено на британския крал. А в Бъкингамския замък толкоз го харесали, че върнали жеста с необичайния подарък. За зла орис, понито умряло единствено шест месеца след идването си в България от самотност. Местните не знаели, че то не може да живее в усамотение и не го изпратили в обора при магаретата и конете. Чипровските килими били избавление за жителите на града след въстанието през 1688 година, за което малко се знае у нас.
Турците срутват богатия град Чипровци и прилежащите села, убиват дами и деца, скрили се в близкия Лопушански манастир, чиито кости още се намират в църквата тъкмо като в Батак. Османската власт не разрешава живота в Чипровци. Католиците, които са в основата на въстанието, по този начин и в никакъв случай повече не се прибират в града. Оцелелите българи обаче си идват 50 години по-късно и на мястото му заварват същинска гора. За да имат прехранване, оглеждат животни и стартират да тъкат килими, които рисуват с естествени багрила. Килимарството се трансформира в главен занаят. Във всяка къща има по един или два стана. От Чипровци килимарството минава в Копиловци, Железна, Влашко село (Мартиново) и Главановци.
Тукашните килими се разграничават от създаваните в Пиротския край и Котел. Всяка майсторка оставя своя знак, като преднамерено бърка в структурата му, видяха групата туристи, пристигнали на екскурзия, проведена от Тъкачката има вяра, че шарките и цветовете по килима защищават от зло и носят положително и удача. Магията на чипровските килими е превзела и пътешествениците, посетили Чипровци през Възраждането. През 70-те години на XIX век огромният художник и журналист Феликс Каниц написа: „ Днес Чипровци е хубаво селце с триста къщи, известно с износа на килими. Щастието ме заведе в гостоприемната къща на един бакалин, дамата на който тъчеше килим с огромно майсторство. Това ми даде опция да се срещна по-отблизо с производството. В него най-ярко се откриват богатите креативен благоприятни условия на българите, съчетани с вродено възприятие за темп на линиите и цветовете... Човек може да се учудва по какъв начин се основават и то безцветни или други модели, както е признато в европейските заводи, тези игри на пъстрите геометрични линии, отиващи нагоре и надолу зигзаговидни форми...
Центърът на града с паметника на починалите във въстанието.
Тези килими бяха наградени на Виенското ревю с първа премия и са доста търсени като обичана салонна декорация, за пердета на порти, покривки на дивани и др.Търсенето им се повиши по този начин доста, че парижки, берлински, рейнски и австрийски компании – да вземем за пример международно известната компания „ Хаас”, спорят между тях кой да имитира тези превъзходни по тонове творби на изкуството, основани по обичаен път”.Чипровските килими се създават на отвесен стан - „ разбой”. Той се слага в „ собата” на ярко, а през летния сезон - под навеса. Материалът, от който се създават килимите, е вълна. В обработването на вълната и приготвянето й за тъкане вземат присъединяване всички, включително и мъжете. Първоначално вълната се преде на ръка, по-късно на чекрък. От гъстотата на нишките на основата зависи качеството на килима. Чипровските килими се създават с вълнена основа, която от началото на XX век е сменена с памук.
Неповторимото обаяние на чипровските килими се дължи на оцветяването на преждата с естествени багрила. Те придават мекост на тоновете, по-трайни са и са израз на възприятието за хубост и естетика на тъкачките. Жените сортират листата, корите, сърцевината на избрани дървета, цвета или корените на особено подбрани растения, които се обработват до приемането на боята. Така да вземем за пример от листата на дюлята се получава бледорозов цвят, от ореховата шума - кафяв, от сърцевината на руевото дърво – червен, от листата на прасковата –зелен, от индигото - наследник и така нататък
Времето, в което прекарва преждата в боята, е от голяма важност, дали тоновете ще са по-бледи или по-наситени и мощни. Този метод на боядисване дава опция да се показа един и същи звук в неговото гамово многообразие, при което се получава преливане на цветовете, гладко и изключително красиво. От втората половина на XIX век в Чипровци се появява и багренето с навлезлите тогава в приложимост бои с кезап (азотна киселина), кърмъз, тергия и други, които са по-наситени и експресивни. Днес обаче малко на брой възрастни дами поддържат килимарството към момента живо, а цената на квадратен метър надминава хиляда лв..
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ