Поморийското езеро е естесвена свръхсолена лагуна, разположена на българското Черноморие,

Поморийското езеро е естесвена свръхсолена лагуна, ситуирана на българското Черноморие, северно от гр. Поморие. В предишното Поморие е било остров, който посредством образуването на две пясъчни коси – на запад и на север - се е свързал със сушата. Днес езерото е отделено от морето от северната пясъчна коса, която е дълга към 5 км и необятна 50 м. По протежението на тази пясъчна линия са се образували пясъчни дюни, покрити със характерна растителност. Интерес съставлява „ черния ” пясък, от който е построена тази пясъчна коса, като цвета му се дължи на високото наличие на стоманени окиси. Високата соленост на езерните води в композиция с топлия климат още от древността са били причина за развиване на солодобив посредством изпарение. Тези действия има повече от 20 века история в региона. Това допуска и превръщането на част от езерното крайбрежие в солници – особено основани басейни за рандеман на сол.

 През втората половина на ХХ век е осъществена огромна реорганизация на Поморийските солници, която е довела до построяването на система от земно-насипни насипи в езерото и разделянето му на един огромен и няколко по-малки басейна. В западната част на езерото се е вливала р. Адата (Каменарска река), която за задачите на солодобива е била отведена от езерото посредством отводнителен канал. Дъното на езерото е покрито с черна тиня, богата на минерали и микроелементи, която има лековити свойства и се употребява за медицински цели. Калолечението има дълги обичаи в Поморие, като главните приложения са при кожни заболявания и болести на опорно-двигателната система. През последните години лечебната тиня намира приложение и в козметиката, възобновяване и процедурите по разкрасяване. Лечебната тиня е артикул, който се получава при разграждането и последващата минерализация на мъртвата органична материя (фито и зоопланктон) в характерните условия на висока соленост.

 Високата соленост (над два пъти по – висока от тази на Черно море) е основала неповторима среда, към която са се приспособили разнообразни растителни и скотски организми, като да вземем за пример солничното раче Artemia и растението солянка (Salicornia europaea). Разположението на езерото на западния бряг на Черно море, по протежението на който минава втория по величина миграционен път на птиците в Европа – Via Pontica – обуславя огромното многообразие от типове, което може да се следи тук.

 В Поморие, античният Анхиало, морска сол се добива от незапомнени времена. Според българските историци, солниците са съществували още преди основаването на града (около V век прочие Хр.). Солта се трансформирала в метод на прехранване, а технологията се предавала от потомство на потомство. Музеят показва античната анхиалска технология за произвеждане на морска сол. Той се състои от експозиционна зала и 20 дка настоящи солници. Солниците към музея създават сол по същия метод, както това е ставало в древността. Въпреки, че актуалното промишлено произвеждане обезпечава в обилие, в предишното – солта е била необичайност. Точно по тази причина, по някои места тя е имала цената на злато. Още от древността е била предмет на стопански и търговски покупко-продажби, средство за икономическа замяна, лекарство или пък знак на положително богатство. През османския интервал върху добива и търговията с морска сол е бил натрапен държавен монопол. В разнообразни интервали създаваната в България морска сол е задоволявала друга част от потребностите на страната. Пазар на солта, създадена в Поморие и в предишното и в този момент е основно територията на модерна България. В разнообразни времена, обаче, сол се е изнасяла основно в земите на модерна Турция, Гърция, Румъния и даже Грузия. Износът в страни, известни като производителки на сол, може да се изясни със характерните качества на поморийската сол.

 До 1947 година солниците в Поморие са били основно частна благосъстоятелност. В интервала 1947 - 1949 година е била осъществена национализация без всъщност да се промени технологията на производството. Това са били солници с неведнъж събиране на солта. Този вид произвеждане функционираше до 1981 година в това число. След това се извърши реорганизация на извънградските солници и се мина напълно на солници от промишлен вид. Едновременно с това солниците, ситуирани директно до града от края на 60-те години бяха изоставени и последователно тяхната територия се застроява. В годините след 1989 година стартира противоположният развой на реставрация - възобновяване на собствеността на някогашните им притежатели. От позиция на производството интерес съставляват извънградските солници, защото урбанизирането на градските солници е необратимо. Тук опциите са разнообразни както в региона на технологията на солопроизводство, по този начин и във връзка с организацията на собствеността.

  Днес, музеят разполага със профилирана литература. Модерната музейна постройка е обзаведена със модерна аудио и видеотехника и предлага отлични условия зa срещи и конференции. Разполага с богата сбирка снимков материал от началото на ХХ век и копия на документи от интервала XV – XIX век, които описват за производството и търговията на сол по българските земи. Освен това, от близко могат да бъдат прегледани достоверни принадлежности и уреди като дървени колички, гребла и други принадлежности. А навън - възобновена част от теснолинейката за превозване на солта, добавя музейната експозиция. Музейните солници и през днешния ден създават сол като употребяват достоверната „ анхиалска ” технология, която се практикува повече от 25 века. Тя се състои в поредно прекосяване на морската вода от морето през езерото и оттова през няколко по-малки басейна за изпарение и повишение концентрацията на солта. Процесът приключва с кристализация в дребните солници с размери от 80 – 100 кв. м. Там слънцето, вятърът и майсторството на соларите, наследявали занаята от генерации, трансформират солената вода в бяла кристална сол – „ бялото злато на Черно море ”.

 Посетителите могат да видят " онлайн " всички софтуерни интервенции, да беседват със соларите за тънкостите на занаята, да усетят достоверната атмосфера на предишното. Една от дилемите на Музея на солта е да резервира материалната и духовната просвета, обвързвана със солопроизводството, да запази и съобщи на идващите генерации знанията и уменията на дедите. Музеят в Поморие е единственият в Българин и Източна Европа профилиран музей за производството на сол посредством слънчево изпарение на морска вода.

Инфо: www.greenbalkans.org