Всичко може да изчезне, но душите никога
Помните ли кино лентата за тези 21 грама, които човек губи в точния миг на гибелта си? Гледах го на по-късна възраст, само че от дете имам вяра, че душите на хората, които обичаме, остават към нас и ни закрилят. Никога не съм имала подозрение, че мога да поддържам връзка с бабите и дядовците си, лелите, чичовците и останалите близки до сърцето ми хора, които към този момент не мога да прегърна. Нямам спомен някой, в миналото да ми е обяснявал сходно нещо, дори по-скоро си припомням реплики в противоположната посока.
Аз обаче знам – интуитивно и ирационално съм уверена, че като кажа: “ Бабче, помагай! “, тя е там за мен – безусловно и самоотвержено, както и приживе. Това ми дава мощ и ми връща чувството за значителност, даже да съм го изпуснала някъде по трасето на всекидневието.
Да се свържеш с безрезервната обич в очите на някого, който носиш в сърцето си, е трансформиращо, лекуващо, окрилящо, отпускащо, подкрепящо, прегръщащо… Казват, че в любовта и във войната всичко е разрешено. Аз не съм прибягвала до “всичко ”, даже когато ми се е желало да го направя. Вярвам напълно обаче, че докосването сред душите остава непроменено, даже в случай че тялото от дълго време е изгубило загатна за прегръдката.
“Натъкнах ” се на този текст на Петър Дънов за душите. Сгря ме. Споделям го с вас:
Отделянето на човешката душа от Бога сформира един от най- великите моменти в битието. Това обособяване е известно в ангелския свят под названието Зазоряване на човешката душа. Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната галактика, с цел да извърши работата, която и следва. Душата е безконечна. Тя е по този начин безконечна, както Бог е безконечен. Но до момента в който Бог е безусловно неизменим, душата непрестанно се променя, като по подобен метод се развива и добива нови качества.
Човешките души живеят и се движат в Бога.
Душите – това са разнообразни положения, в които Божественото схващане се е показало във време и пространство. Затова ние споделяме: има единствено една велика божествена душа, а всички други души са единствено нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, само че душите в никакъв случай. Те не могат да изчезнат, тъй като не може да изчезне божествената душа, божественото схващане.
Само в душата може Бог да се изяви в своята цялост. Любовта може да се изрази изцяло единствено посредством душата. Ако вие изразите любовта си посредством сърцето, тя ще бъде единствено на половина изразена. Ако я изразите посредством мозъка си, тя отново ще бъде единствено на половина изразена. А всички недостатъци в света произтичат от половините.
Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата ера тази пъпка стартира да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най-великите моменти в Космоса и се назовава разцъфтяване на човешката душа. И всички възвишени същества в Божествения свят чакат разцъфтяването на човешката душа.
Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по необикновен метод, чужд за тях, е написал развиването на цялото съществуване.
Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си хубост, и Бог ще влее в него своята светлина и своята обич.
А човешката душа има такава хубост, както в никое друго създание на света. Тази хубост с нищо не може да се съпостави. Дори когато Бог огледа формата на човешката душа, и той се радостни.
Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички чиновници на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена чакат разцъфтяването й, с цел да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат Новата просвета, която Аз назовавам „ просвета на Любовта “.
Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне точно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една основна задача, която сама би трябвало да позволи.
В света има рационални души, които желаят да се издигнат и да живеят умишлено. За тях слизат на Земята Великите Учители, на тях оказват помощ и всички любещи и светещи души, които работят в света. Защото единствено души, които любят и които светят, могат да оказват помощ на другите души. Те са приключили своите изпити на Земята. В тях Божественото Съзнание е пробудено. Ето за какво, те не желаят да изоставен Земята. Те споделят: „ Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем по този начин, както Бог желае. Ние разбираме в този момент по какъв начин би трябвало да се живее “.
За човешката душа, която желае да се повдигне, няма нищо невероятно. Тя е мощна, с помощта на своята връзка с другите души, които са същинските й ближни. И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е обвързвана, толкоз тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е обвързвана. Съзнанието на ония души, които взимат присъединяване в земния живот на една душа, е непрекъснато концентрирано в Любовта, и по тази причина те й оказват помощ безкористно и самоотвержено. Ето за какво, изкуството на земния живот се състои в това – до момента в който човек е на Земята, в тази дребна форма, да влезе по отношение на душите на другите хора. Там е ключът на триумфа. Дори една душа да ви обича, тя е в положение да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато доста души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – стихотворец, художник, музикант, академик. Велика мощ е Любовта.
Пътят на всяка душа е строго избран и никой не е в положение да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, тъй като Бог зорко бди над душите и направлява тяхното придвижване в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа е една дребна галактика, която се движи по собствен път в огромната Вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безпределно дребна и да се уголемява – да става необятна като Вселената.
Излезли поредно от Бога, душите се намират между тях в такива връзки, в каквито се намират тоновете един към различен. В своите връзки душите сформират хармонични групи. Те образуват обособени системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно придвижване те слизат на групи, само че остават в разнообразни по плътност среди, тъй като не всички могат да преодолеят тяхната опозиция. Само част от тях доближават до най-гъстата материя. Така душите са свързани във тип на верига, която минава през разнообразни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон – другите души възлизат в друго редки среди.
Да възлюбиш душата на индивида – в това се състои същинският морал. Ала който желае да борави с човешката душа, би трябвало да има популярен разум. Той би трябвало да схваща дълбоките процеси, които се правят в нея. Дълбочина има в човешката душа! Дълбочина и безкрайност! Защото човешката душа живее отвън нашия свят, в един свят с доста повече измерения. Тя има единствено една дребна проекция на Земята. Явява се единствено краткотрайно като гостенка на мозъка и сърцето. И когато душата посети индивида, той става популярен, въодушевен, доблестен. Оттегли ли се душата, той отново става елементарен човек.
Всички велики мисли и стремежи изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от различен извор – човешкия дух. Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – Абсолютния, Незнайния Дух на Битието, за Когото никой нищо не знае.
И по този начин, помни:
Ти си душа, не тяло!
Ти си душа, зачената в миналото в Божествения Дух, зачената в Любов.
Сега душата ти е към този момент пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, тъй като това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен свят.
Душа „ Учителят приказва “ Беинса Дуно из beinsadouno.com
източник: mechtazabebe.com
