Полският психолог и психотерапевт Данута Голец поставя за обсъждане една

Полският психолог и психотерапевт Данута Голец слага за разискване една тематика, която трови всекидневието на хиляди хора - завистта и ревността, като ни среща с главните прилики и разлики сред тези две страсти и по едно и също време с това ни изяснява и позитивните им аспекти.

(Edvard Munch - The dance of life, 1899-1900)

Свят без ревнивост и злоба звучи като хипи заблуда. Както споделя Дейвид М. Бюс, постепенен психолог, " Общество, живеещо в райска градина, изцяло освободено от ревнивост, съществува единствено в сантименталните мозъци на оптимистичните антрополози и в действителност в никакъв случай не е било откривано. “

Ревността и завистта са две разнообразни страсти, само че и двете са присъщи черти на нашето психическо развиване. Очевидно е, че те могат да станат патологични - чуваме за коли, подпалени от завистливи съседи, дами, убити от ревностни съпрузи - само че нормално тези две усеща протичат много по-леко и меко, и могат да бъдат изненадващо потребни.

Завистта е паника, че някой има нещо, което ни се коства ужасно: умеене, достижение или физически богатства. Това е по-първобитно от ревността възприятие, което се появява по-рано в живота. Първоначалната му форма поражда, когато детето осъзнае, че не е самодостатъчно. Не може да се храни единствено, да се прегръща или да направи единствено по този начин, че да му е топло - оцеляването му напълно зависи от майката. Това кара детето да се усеща некомфортно, само че също по този начин го подтиква да изисква внимание и да показва своите потребности, като плаче и крещи.

Завистта може да ни насърчи да действаме. Тя може да играе роля на мотиватор в живота на възрастните: от време на време, в случай че ни липсва това, което другите хора имат, завистта ни кара да действаме, като ни тласка да подобрим своето състояние и да подражаваме на триумфа на близките.

За страдание, тя може да се трансформира в негативна злонамерена мощ, която унищожава нашето умствено богатство, блокира нашия прогрес и се трансформира в мощен източник на паника и злощастие. Задвижвани от злоба, ние постоянно саботираме евентуалните благоприятни условия за възстановяване на личната си позиция, избираме да страдаме, да отхвърляме помощ от другите, да изопачаваме истината, да унищожаваме смислени взаимоотношения и последователно да се изолираме от хората. Изведнъж се разсънваме, заобиколени от гладни лешояди, които се пробват да ни лишат от всичко, което притежаваме. Това не е действителност, това е параноя.

За да преодолеем това възприятие, на първо място би трябвало да приемем възприятията си, без да преценяме дали са положителни или неприятни. Ако това, което искам, е толкоз значимо, може би има нещо, което мога да направя, с цел да го получа? Ако не, тъпо, само че това не е краят на света, трия сълзите си и не преставам! Въпросът е да приемем, че някои неща не могат да бъдат изменени и вместо това да се съсредоточим върху позитивните аспекти.

Ревността стартира, когато първичното взаимодействие майка-дете е нарушено от трето лице. Обикновено това е бащата, само че може да бъде работа, други хора или нещо друго, което отвлича вниманието на майката. Това е сложна и мъчителна смяна за детето, защото ненадейно би трябвало да показа своя обичан с някой различен.

Ревността е опасността да загубим обичаната си или нашите изключителни права да я " използваме ". Докато завистта е обвързвана с желанието да притежаваме преимуществата на другите, ревността е страхът да не загубим преимуществата си пред другите. Ревността е функционалност на племенна обществена връзка: там съм аз, моят обичан човек и трето лице, което или прекъсва връзката ни или в бъдеще може да я прекъсне.

Ревността, тъкмо като завистта, влиза в живота ни много рано. Първо, бебето вижда различен състезател в надпреварата за вниманието на майката и би трябвало да се приспособи към новата, по-скоро неуместна обстановка. Когато детето пораства, то навлиза в " едипова фаза ". Момчетата се привързват към майките, а девойките към бащите си. Тази мощна връзка на обвързаност постоянно се отразява във фантазиите на децата да се оженят за личните си родители. Това е натурален ход на нещата, родителите би трябвало изцяло да го одобряват, стига да помнят, че това е единствено игра.

Всяко дете би трябвало да осъзнае, че има връзка сред майката и бащата, която е изцяло недостъпна за него, и че от време на време родителите би трябвало да бъдат оставени сами. По време на този стадий децата привикват с обстоятелството, че те не постоянно са център на вниманието и се научават да се оправят и да одобряват обстановки, в които са единствено пасивни фенове, а не реализатори.

Има два вероятни сюжета за най-неблагоприятни условия: " едипов успех " и " едипов позор ". И в двата случая на детето " играта " се разпада, което води освен до страдалчество, само че и в компликации в развиването. " Едипов успех " се отнася до възприятието за продобиване на родителя от противоположния пол. Едно момче може да живее с убеждението, непрестанно подхранвано от майка ву, че той е нейният " дребен мъж ", единственият й обект на обвързаност, определен от нея. Бащата на детето се отстранява или той непринудено се отдръпва от връзките със брачната половинка си.

Момичето, въпреки това, може да усети, че майката е останала отвън кръга на любовта, основан от дъщерята и татко й. Това усещане е още по-силно, в случай че родителите са в спор. Тази " неповторима " връзка сред момичето и татко й може да докара до цялостно обезценяване на ролята на майката и растящо възприятие за предимство на дъщерята над майката. Такива деца - момчета и девойки - в никакъв случай не са били изправени пред изключване от връзките сред двамата най-близки хора в техния живот. Следователно те не знаят по какъв начин да се оправят със обстановка, в която човек, който обичат, прекарва време с някой различен или е ангажиран с други неща, които не дават отговор на потребностите и желанията им. Това може да има ужасни последствия в бъдеще. Например, да имате дете може да стане проблем. Ако човек, който в миналото е бил обичан на майка си, има свое семейство, може да му е мъчно да одобри, че брачната половинка му разделя времето и вниманието сред него и новороденото бебе. Доста постоянно такива мъже не могат да поемат ролята на бащата като виновен и подкрепящ бранител, а остават незрели момчета, които не могат да се грижат за новото си семейство.

И противоположното: когато " задатъците " на детето се пренебрегват, подиграват или отхвърлят от родителя се появява „ едипов позор “. В този случай " играта ", която загатнах по-рано, даже не стартира - детето е оставено със известието: " Не си коства да се боря за този, който обичам " и със същата убеденост продължава живота си като възрастен.

Здравата ревнивост се показва като се бориш за себе си и за тези, които обичаш. Хората, които непрекъснато са били подценявани или отхвърляни от родителите си, в никакъв случай не се борят и се отхвърлят през цялото време.

Ето за какво е толкоз значимо да беседваме намерено с децата за страстите и да ги учим по какъв начин да претърпяват такива отрицателни усеща като отменяне или завист.

Лице, което в никакъв случай не е изпитвало ревнивост, може да има компликации при оправянето с триадични обстановки: аз, брачният партньор ми и свекървата ми или аз, моят сътрудник и шефът или аз, моят другар и приятелката му. 

По този метод ревността бързо може да се трансформира в обсесия. Патологичната ревнивост се състои от два присъщи детайла: извънредно ниско самочувствие и ненавист към " обичания " или към индивида, който ни лишава " обичания ". Трябва да помним, че има голяма разлика сред това да сме натъжени или раздразнени и завладяващата ненавист към различен човек или към себе си. Последното нормално е последвано от брутални мисли и също толкоз брутални, импулсивни дейности.

Здравословната ревнивост отново е дразнеща и неприятна, само че не се трансформира в параноя. Да речем, че не съм щастлива, че приятелката ми не може да се срещне с мен, тъй като вечеря с някой различен. Не съм щастлива, но  отсрочвам нашата среща до идната седмица. Приемам обстоятелството, че тя има други другари и задължения и това не значи, че нашето другарство не е значимо. Признавам ревността си, само че не й разрешавам да пораства, нито пък я планирам върху близките.

Трябва да стартираме с идентифицирането на негативните страсти и деликатно да ги обмислим в главата си. В идеалния случай сме научени по какъв начин да го създадем от родителите си, които са ни насърчавали да приказваме за възприятията си и са ни помагали да ги разбираме. В логиката на психиката това се назовава " ментализация " - сътворяваме мислена стая в главата си и я използваме, с цел да проучваме страстите си и да интерпретираме умствените си положения. Някои хора нямат това вътрешно пространство, имат единствено подтик и го трансформират в деяние съвсем автоматизирано и без осъзнаване. Но тази дребна стая в нашия разум може да бъде в действителност потребна. Тя няма да изтрие негативните усеща, само че може да облекчи страданията ни.

Ако се опитаме да разберем мъчителното възприятие, то ще стане по-поносимо. За някои е положително решение да поговорят с различен човек. В идеалния случай - с някой непосредствен, интелигентен и благонадежден човек. Да допуснем някой външен човек в главата си може освен да облекчи вътрешното ни напрежение, само че и да ни помогне да погледнем казуса от друга, нова позиция.

Източник: newsmavens.com
Картина: Edvard Munch - The dance of life, 1899-1900