Оттеглянето от Истанбулската конвенция – новата причина за недоволство в Полша
Полша ще се отдръпна от Истанбулската спогодба. Процесът по отдръпване стартира през днешния ден. Според министъра на правораздаването Збигнев Зьобро документът е „ нездравословен “, защото включва преподаване и разпространяване на „ джендър идеология “. Министърът е на мнение, че той може да повреди обичайните фамилни и религиозни полезности, тъй като включва в себе си клаузи, според които традициите, религиозните и културните особености не биха могли да бъдат опрощение за принуждение над дамите. Друг претекст на управляващите за отдръпването е това, че конвенцията опонира на конституционните правила в страната. Тя е първият юридически механизъм за битка и предварителна защита против насилието, както и за предотвратяване от обезчестяване в брака и генитално осакатяване, обвързвано с обичаи.
Конвенцията е утвърдена от Полша през 2015 година, когато на власт е центристко държавно управление. Още тогава Збигнев Зьобро акцентира, че документът ще „ оправдае гей идеологията “. Национал-консервативната партия „ Право и правдивост “ твърди, че локалното законодателство задоволително добре се оправя с проблемите на домашното принуждение. Същата партия завоюва изборите с обещания за отбрана на обичайните полезности и с хомофобски лозунги. Наскоро бе избран отново и президентът Анджей Дуда, още веднъж поради сходни предизборни обещания и поръчка за отдръпване от Истанбулската спогодба.
Темата за домашното принуждение е настояща в международен мащаб поради пандемията. Според данни на СЗО с до 60% са се нараснали позвъняванията на горещите телефонни линии в Европа. Много от сигналите са свързани с принуждение, ескалирало след използването на алкохол и накркотици. Въпреки тези статистики полското държавно управление към момента смята Истанбулската спогодба за рискова. По думите на Януш Ковалски, съдружен сътрудник на „ Право и правдивост “, тя „ включва рисков идеологически слой, опровержителен на полския парламентарен ред “. А съгласно зам.-министъра на правораздаването, Марчин Романовски, конвенцията би трябвало да бъде отхвърлена още тази седмица, защото представлявала „ джендърски нонсенс “. Същият отбелязва, че тя визира основни проблеми, само че в същото време е „ опит на неомарксисти и поддръжници на джендър идеологията да наложат убежденията си на полския народ “. Романовски добавя, че в конвенцията религията е обсъждана като главен извършител на насилието.
Оттеглянето от конвенцията стана мотив за всеобщи митинги. Според недоволните жители отхвърлянето на документа е опрощение за държавното управление да легализира домашното принуждение. Един от главните лозунги на митингите е „ ПиС е пъкъл за дамите “. Той е обвързван и със стремежите на партията да ограничи правото на аборт. Ограниченията също доведоха до митинги напролет и не бяха признати. Отново след неодобрение бе отхвърлена и формулировката домашното принуждение да бъде наказуемо едвам след многократни похищения. Опасенията на жителите тогава бяха, че ще бъде легализирано „ инцидентото “ принуждение.
Желанията за отдръпване от Истанбулската спогодба доведоха до паники и в Европа. Съветът на Европа, който е основател на конвенцията, подлага на критика концепциите на полското държавно управление. Генералният секретар на Съвета, Мария Бурич, разяснява в публично изказване, че отдръпването от конвенцията е „ крачка обратно в отбраната на дамите от принуждение в Европа “. Бурич изрази и подготвеност за градивен разговор при съществуването на възможни недоразумения в тълкуването на документа. Евродепутати от ПЕС дефинираха дейностите на полското държавно управление като „ позорни “. А някогашният белгийски министър председател Ги Верхофстат назова решението „ скандално “, заявявайки, че „ насилието не е обичайната полезност “. Съветът на Европа акцентира и на това, че главната цел на Истанбулската спогодба е битката с насилието над дамите и домашното принуждение, като еднополовите бракове не влизат в обсега й.
Какво се случи с правото на аборт в Полша?
Конвенцията е утвърдена от Полша през 2015 година, когато на власт е центристко държавно управление. Още тогава Збигнев Зьобро акцентира, че документът ще „ оправдае гей идеологията “. Национал-консервативната партия „ Право и правдивост “ твърди, че локалното законодателство задоволително добре се оправя с проблемите на домашното принуждение. Същата партия завоюва изборите с обещания за отбрана на обичайните полезности и с хомофобски лозунги. Наскоро бе избран отново и президентът Анджей Дуда, още веднъж поради сходни предизборни обещания и поръчка за отдръпване от Истанбулската спогодба.
Темата за домашното принуждение е настояща в международен мащаб поради пандемията. Според данни на СЗО с до 60% са се нараснали позвъняванията на горещите телефонни линии в Европа. Много от сигналите са свързани с принуждение, ескалирало след използването на алкохол и накркотици. Въпреки тези статистики полското държавно управление към момента смята Истанбулската спогодба за рискова. По думите на Януш Ковалски, съдружен сътрудник на „ Право и правдивост “, тя „ включва рисков идеологически слой, опровержителен на полския парламентарен ред “. А съгласно зам.-министъра на правораздаването, Марчин Романовски, конвенцията би трябвало да бъде отхвърлена още тази седмица, защото представлявала „ джендърски нонсенс “. Същият отбелязва, че тя визира основни проблеми, само че в същото време е „ опит на неомарксисти и поддръжници на джендър идеологията да наложат убежденията си на полския народ “. Романовски добавя, че в конвенцията религията е обсъждана като главен извършител на насилието.
Оттеглянето от конвенцията стана мотив за всеобщи митинги. Според недоволните жители отхвърлянето на документа е опрощение за държавното управление да легализира домашното принуждение. Един от главните лозунги на митингите е „ ПиС е пъкъл за дамите “. Той е обвързван и със стремежите на партията да ограничи правото на аборт. Ограниченията също доведоха до митинги напролет и не бяха признати. Отново след неодобрение бе отхвърлена и формулировката домашното принуждение да бъде наказуемо едвам след многократни похищения. Опасенията на жителите тогава бяха, че ще бъде легализирано „ инцидентото “ принуждение.
Желанията за отдръпване от Истанбулската спогодба доведоха до паники и в Европа. Съветът на Европа, който е основател на конвенцията, подлага на критика концепциите на полското държавно управление. Генералният секретар на Съвета, Мария Бурич, разяснява в публично изказване, че отдръпването от конвенцията е „ крачка обратно в отбраната на дамите от принуждение в Европа “. Бурич изрази и подготвеност за градивен разговор при съществуването на възможни недоразумения в тълкуването на документа. Евродепутати от ПЕС дефинираха дейностите на полското държавно управление като „ позорни “. А някогашният белгийски министър председател Ги Верхофстат назова решението „ скандално “, заявявайки, че „ насилието не е обичайната полезност “. Съветът на Европа акцентира и на това, че главната цел на Истанбулската спогодба е битката с насилието над дамите и домашното принуждение, като еднополовите бракове не влизат в обсега й.
Какво се случи с правото на аборт в Полша?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ