Полша и Унгария бяха от най-твърдите критици на европейската политика

" Полша и Унгария бяха от най-твърдите критици на европейската политика за справяне с предходната бежанска рецесия.... Когато други страни са на предния фронт, те споделяха, че не желаят да са солидарни. Сега Полша е на първа линия и ще получи помощ по същия механизъм на взаимност, който в друга обстановка подкопаваше. Очаквам да има политическо израстване на най-големите критици на Брюксел , тъй като политиките, които предлага Европейски Съюз за справяне с бежански рецесии, въпреки всичко са ориентирани към всички   страни, имащи потребност от взаимност, с цел да могат да я получат ".  

Това разяснява пред БНР проф. Анна Кръстева, политолог и учител в Нов български университет. 

" Молдова е приела най-вече бежанци на човек от популацията . Тя е най-бедната страна в Европа, а е приела най-вече бягащи от войната в Украйна. Има една разменена география, която има политическо обръщение, че всички тези страни - и родината на бежанците, и приемащите ги страни - имат през днешния ден такава потребност от европейска взаимност, каквато потребност имаха предходните страни, които бяха на предния фронт на предходни бежански талази към Европа ", разяснява още тя.

Проф. Кръстева акцентира драматизма на обстоятелствата, че всяка секунда едно украинско дете става емигрант , а всеки 9 от 10 бягащи от войната в Украйна са деца или дами:

" Това е една голяма филантропична рецесия и това, което е характерно за тази бежанска рецесия, е  феноменалната скорост на повишаването ѝ в невиждани размери  - за броени дни и седмици милиони хора станаха бежанци ". 

По думите на политолога различен характерен фактор на тази вълна от бежанци е нейната подвижност :

" Бежанците от Украйна имат право да се движат в страните от Европейски Съюз до три месеца. Това ги прави мобилни по два метода - да доближат допустимо най-бързо до страните и градовете, където имат родственици, а второ - да ги ориентира по-бързо в пазара на труда. Могат да се движат, а не както нормалните бежанци, които са настанени в лагери, до момента в който получат статут ".

Проф. Анна Кръстева посочи неналичието на водачество в България по организацията и оправянето с бежанската вълна:

" ДАБ (Държавна организация за бежанците) би трябвало да е водач в тази обстановка. Тази организация би трябвало всеки миг да е подготвена за такива рецесии.... Няма го това водачество, няма я тази подготвеност, каквато би трябвало да има ДАБ във всеки миг ".

Институциите не са подготвени, а жителите се включват с голяма сила да оказват помощ , заключи тя.

Интервюто на Людмила Железова с проф. Анна Кръстева в предаването " Нещо повече "  можете да чуете от звуковия файл.