Полицията в Молдова твърди, че е успяла да попречи на

Полицията в Молдова твърди, че е съумяла да попречи на Русия и сътрудниците ѝ да трансфорат всеобщите обществени митинги от предишния уикенд в държавен прелом. В същото време всеобщите митинги в Грузия принудиха управляващите в Тбилиси да се откажат от въвеждането на закон за “чуждестранните сътрудници ”, написан по съветски модел. Германските медии назовават това “лоши вести ” за Кремъл.

Изглежда положителните вести за Москва от някогашното руско пространство напълно са се изчерпали. А гръмките изказвания на съветските пропагандатори, че ще изсипят бомби над Тбилиси не са същинска опасност, а просто реакция, подбудена от личното им изтощение.

Противодействие на Кремъл

В продължение на десетилетия Молдова бе в областта на въздействие на Кремъл и не съумя да се откъсне от нея, макар че сродената с нея прилежаща Румъния от дълго време към този момент е част от Европейския съюз и НАТО. Изглежда Русия употребява самопровъзгласилата се “Приднестровската молдовска република ”, където са ситуирани съветски войски и хранилища за боеприпаси още от руско време, с цел да държи молдовците под надзор.

Вече от 30 години се случва едно и също: незабавно щом “изпепеляващото око ” на Кремъл отклони вниманието си от Молдова, на власт там  излизат сили, които желаят да работят за европейската интеграция на страната. И тогава още веднъж се появяват проруските партии. Сега това е партията “Шор ” и социалистите, които популяризират радикални популистки тези - да вземем за пример, че държавното управление би трябвало да заплати на цялото население режийните разноски за трите зимни месеца.

Но това е единствено външното проявяване на сегашните молдовски митинги. Другата им страна са обиските с конфискувани пари, които съгласно полицията са били предопределени за „ подривна работа ” и задържането на московски емисари, включително и членове на частната войска “Вагнер ”, които молдовците съумяха да върнат назад или да арестуват по обвиняване в подготовка на бойни групи. Предполага се, че тези бойци са се подготвяли да завладяват Народното събрание и други държавни здания.

В последна сметка този път съветското вмешателство в Молдова реализира противоположен резултат за Кремъл. Властите в Кишинев започнаха още по-активно да поддържат Украйна, а президентката Мая Санду се срещна във Варшава с президента на Съединени американски щати Джо Байдън. Там тя получи поддръжка, в това число и финансова - в размер на повече от 250 милиона $.

Грузинските " мечтатели "

Преди време Грузия беше част от от дълго време забравения съюз ГУАМ (Грузия, Украйна, Азербайджан, Молдова), който трябваше да противостои на съветското въздействие след разпадането на Съветския съюз. Днес омразният на Кремъл някогашен президент на Грузия Саакашвили постепенно умира в пандиза, а за ръководещата в страната партия “Грузинска фантазия ” се твърди, че се управлява от милиардера Бидзина Иванишвили, който е натрупал благосъстоянието си от съдействие с Русия. Руските опозиционери и публицисти, които са в заточение в Грузия, тъй като са преследвани от Кремъл, не се екстрадират в Русия, само че пък от време на време им се отхвърля правото на престояване в Грузия.

Грузинските ръководещи се пробваха да затвърдят монопола си върху властта, като одобриха аналог на съветския Закон за задграничните сътрудници, за да подтиснат опозицията и гражданския бранш в страната. Те обаче не съумяха - даже президентката Саломе Зурабишвили се опълчи на решението. Въпреки слуховете за съветски " съветници " (Кремъл и самите грузински управляващи го отрекоха), митингите започнаха да се популяризират, хора от други градове пътуваха към Тбилиси и законопроектът за " задграничните сътрудници ", признат на първо четене, беше отритнат.

Двойно проваляне

Отстъплението на насочените към Русия грузински управляващи и потушаването на обществените по форма, само че проруски по наличие митинги в Молдова са два грандиозни неуспеха на “меката мощ ” на Кремъл в границите на единствено няколко дни. Това е задоволителен мотив да кажем, че напъните, които поставят Владимир Путин и обкръжението му, напоследък водят до цялостната диаметралност на това, което е било замислено.

Най-добрият образец сигурно е незаконната война на Русия против Украйна. Опитът да провокират там филантропична злополука през зимата единствено сплоти украинския народ още повече и стана причина за страните от НАТО да изпратят тежко въоръжение, за каквото през есента на 2022 към момента никой не смееше и да намерения.

Отрезвяващ образец

А на други страни Украйна работи като отрезвяващ образец. Да бъдеш в областта на въздействие на Кремъл значи да рискуваш с ясното схващане, че във всеки един миг на Путин и другарите му може да им хрумне да обхванат страната ти. “Меката мощ ” на Русия постоянно може да бъде последвана от танкове. Това обезсилва всички съветски сътрудници както в Грузия, по този начин и в Молдова. Дори елементарните жители не желаят “да стане като в Украйна ”.

Това обаче не е мотив да се отпускаме. Щом Путин желае да води “дълга война ” в Украйна, то и натискът на други постсъветски страни очевидно преследва същата тактика. Още при първата неверна стъпка Кремъл ще възобнови офанзивата си против свободата и независимостта на тези страни, чиято самостоятелност той счита за неточност.