Преброяване на разходите за неуспешната защита на турската лира
Полицейските интервенции по мрачно не са нещо ново в Турция, само че някои към момента повдигат въпроси. В ранните часове на 13 април полицейски чиновници в цялата страна смъкнаха великански банери, висящи от офисите на главната опозиционна партия в Турция, Републиканската национална партия (CHP). Транспарантите гласят: " Къде са 128-те милиарда $? "
128 милиарда $ е сумата на запасите в задгранична валута, която банкерите и анализаторите считат, че е пропиляна от централната банка на Турция в опита й да поддържа лирата през последните няколко години (изчерпателни публични данни не са публикувани). Правителството, ръководено на процедура от президента Реджеп Тайип Ердоган (страната по закон към този момент няма премиер), няма какво да покаже за политиката, за която се счита, че е ръководена от някогашния финансов министър и шурей на Ердоган - Берат Албайрак. От началото на 2019 година, когато започнаха интервенциите, лирата е изгубила над 35% по отношение на $ в следствие от инфлацията, ниските действителни лихвени проценти и поредност от политически рецесии.
" Къде са 128 милиарда $? "
Прокурорите разпоредиха свалянето на транспарантите, потвърждавайки, че са засегнатост към президента, закононарушение, което се санкционира с до четири години затвор. Един чиновник съобщи, че даже са нарушили рестриктивните мерки на ковид-19. Но всичко това единствено ускори несъгласията.
" Къде са 128 милиарда $? " освети обществените медии. На 21 април Ердоган призна, че централната банка е употребила запасите си, с цел да отбрани лирата, че ще го направи още веднъж, в случай че е належащо, и че изразходваната сума, в това число някои други разноски, в действителност е 165 милиарда $. Пазарите изтръпнаха.
Парите не са изчезнали. За да облекчи натиска върху валутата, централната банка замени част от доларите си за лири посредством държавни банки. Но това направи разноските за транзакциите потресаващи. Като се има поради обезценяването на лирата с течение на времето, покупко-продажбите са генерирали загуби към 250 милиарда лири (30 милиарда долара), което се равнява на към 4% от Брутният вътрешен продукт на страната, пресмята Керим Рота, някогашен банкер и член на нова опозиционна партия. Това повдига няколко въпроса, споделя той: " Защо започнаха подобен малоумен развой, за какво не беше транспарантен и кой подреди на банките да продават задгранична валута и при какви условия? " Правителството не даде безапелационни отговори.
128 милиарда $ е сумата на запасите в задгранична валута, която банкерите и анализаторите считат, че е пропиляна от централната банка на Турция в опита й да поддържа лирата през последните няколко години (изчерпателни публични данни не са публикувани). Правителството, ръководено на процедура от президента Реджеп Тайип Ердоган (страната по закон към този момент няма премиер), няма какво да покаже за политиката, за която се счита, че е ръководена от някогашния финансов министър и шурей на Ердоган - Берат Албайрак. От началото на 2019 година, когато започнаха интервенциите, лирата е изгубила над 35% по отношение на $ в следствие от инфлацията, ниските действителни лихвени проценти и поредност от политически рецесии.
" Къде са 128 милиарда $? "
Прокурорите разпоредиха свалянето на транспарантите, потвърждавайки, че са засегнатост към президента, закононарушение, което се санкционира с до четири години затвор. Един чиновник съобщи, че даже са нарушили рестриктивните мерки на ковид-19. Но всичко това единствено ускори несъгласията.
" Къде са 128 милиарда $? " освети обществените медии. На 21 април Ердоган призна, че централната банка е употребила запасите си, с цел да отбрани лирата, че ще го направи още веднъж, в случай че е належащо, и че изразходваната сума, в това число някои други разноски, в действителност е 165 милиарда $. Пазарите изтръпнаха.
Парите не са изчезнали. За да облекчи натиска върху валутата, централната банка замени част от доларите си за лири посредством държавни банки. Но това направи разноските за транзакциите потресаващи. Като се има поради обезценяването на лирата с течение на времето, покупко-продажбите са генерирали загуби към 250 милиарда лири (30 милиарда долара), което се равнява на към 4% от Брутният вътрешен продукт на страната, пресмята Керим Рота, някогашен банкер и член на нова опозиционна партия. Това повдига няколко въпроса, споделя той: " Защо започнаха подобен малоумен развой, за какво не беше транспарантен и кой подреди на банките да продават задгранична валута и при какви условия? " Правителството не даде безапелационни отговори.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ