Защо Левицата отне съня на Корнелия Нинова?
Политическото пространство не търпи вакуум. Алтернативи пораждат най-често върху труповете на досегашните партийни исполини
В „ Здравей, България “ по Народоосвободителна въстаническа армия Корнелия Нинова още веднъж сподели забележителна словесна еквилибристика във връзка с копията в политиката и тяхното качество.
Ясно е че появяването на „ Левицата “ не се отрази позитивно върху комфорта на лидерката на Българска социалистическа партия, само че и тя не подхожда по новому към този проблем, а се пробва да го вкара в границите на своите закостенели тоталитарни разбирания, което единствено по себе си е необичайно, поради седесарския ѝ произход.
-->
Корнелия Нинова към момента не е схванала, че живеем в условно демократично общество с плуралистична политическа система, в което не можеш да разглеждаш партийните деятели, членове и симпатизанти като крепостни селяни, длъжни да демонстрират безпределна преданост към самодържеца. За тяхното доверие, за тяхната поддръжка и преданост би трябвало да се бориш, само че това става извънредно мъчно, когато самичък задоволително си се постарал ръководената от теб конструкция към този момент в ничии очи да не съставлява политическа опция.
Тъй като политическото пространство не е устроено да търпи съществуването на вакуум, разумно други възможности пораждат и то най-често върху труповете на досегашните политически исполини.
Българска социалистическа партия беше точно подобен великан преди ръководството на Корнелия Нинова. Вярно, муден, муден, на моменти колеблив, само че въпреки всичко значим политически фактор и бариера пред появяването на всевъзможни, претендиращи за леви, популисти и търгаши. Благодарение на Корнелия Нинова Българска социалистическа партия се трансформира в това, от което до преди няколко години ни опазваше.
За мнозина от нас през днешния ден е мъчно да си представим по какъв начин партия, чието управление задаваше организационния, интелектуалния и културен модел в българската политика, без значение дали е в ръководството или в съпротива, през днешния ден се е трансформирала в това треторазрядно посмешище, което се постанова всекидневно да следим по малкия екран.
Разбира се, и в другите партии не можем да забележим кой знае какво, заради което на мнозина протичащото се в партията може да се коства обикновено, само че по-притеснителното е, че даже на фона на всеобщата злополука на политическото Българска социалистическа партия от ден на ден наподобява на кръжок по политпросвета.
Такива резултати нормално са разследване от негативен асортимент, тъй като слабият началник е податлив да се обкръжава с надминаващ го по незначителност антураж, чийто политически принос мъчно може да бъде валидиран. Едва ли партийната история ще отреди на тези субекти подобаваща роля в своя неподходящ край.
Всъщност Нинова беше права в някои свои изказвания. Наистина „ Левицата “ е основана, с цел да „ тегли от Българска социалистическа партия “. Това е явно и с цел да го установяваме не се изисква кой знае каква дълбочина на разбора. У нас има голям брой гласоподаватели, които споделят леви полезности и хрумвания, само че все по-малко виждат в Българска социалистическа партия на Корнелия Нинова техен изразител. Това не е факсимиле, нито пък опозиционна мантра, а действителността на изборните резултати.
Поне в това отношение в демократичната политика е елементарно – минаваш периодическа препоръка и се виждаш какъв брой струваш. В този смисъл, е изцяло разумно „ Левицата “ да тегли точно от Българска социалистическа партия, тъй като, отново ще повторя, гласоподавателите на Българска социалистическа партия не са крепостни селяни, нито са длъжни с нещо на Корнелия Нинова, нито пък би трябвало да им се вменява виновност, че са предпочели различен ляв индивид. Тъжно е, че толкоз опитни политици към момента не са разбрали, че се намираме в конкурентна политическа среда и в случай че не си припознат би трябвало да промениш нещо в себе си, а не да обикаляш студиата, с цел да се жалваш.
Темата дали „ копието е по-слабо от оригинала “ има минимум три страни – организационна, идейна и лична.
По отношение на организационната можем да кажем, че надали „ Левицата “ ще се стреми в нещо да подражава на Българска социалистическа партия в този и тип, тъй като това е явно неефективно. Това, което бе в учредителен проект Българска социалистическа партия преди Нинова, няма нищо общо с това, което е в този момент. Ако след изборите предприемете нанагорнище по тъмните стълбища на „ Позитано “ 20, от първия до шестия етаж с труд ще откриете някой. По места ситуацията не е по-различно и болшинството деятели отхвърлят да признаят този факт единствено от партийна дисциплинираност.
За кадровата политика и образованията даже няма разясняваме, тъй като актуалното партийно управление сполучливо ликвидира партийната академия и внедри на управителни позиции хора, нямащи нищо общо с Българска социалистическа партия.
В абстрактен проект към момента е прекомерно рано да кажем кое е копието и кое оригиналът. Факт че, Българска социалистическа партия към момента се движи по инерцията на последната си стратегия, писана от Георги Пирински преди десетилетие, което не е изненада, поради немощта на настоящето управление да генерира смислена платформа.
Фактът, че през последните години Българска социалистическа партия все по-малко се държи като лява партия сигурно в абстрактен проект ще благоприятства присъединяване на „ Левицата “ на тези избори.
Ако разгледаме въпроса с качеството на „ копията “ в личен проект, няма по какъв начин да не заключим, че Българска социалистическа партия изостава трагично. Отсреща са все някогашни деятели на партията, само че те нямат нищо общо със настоящето управление. През първото десетилетие на XXI век, в което Българска социалистическа партия трябваше да излиза от тежка рецесия, огромна част от тези лица заемаха основни позиции. Това е времето на двата президентски мандата на Георги Първанов, който през днешния ден застава зад „ Левицата “.
Можем да си напомним, че Татяна Дончева и Мая Манолова са последните две кандидатури, подкрепени от Българска социалистическа партия, които доближиха до балотаж в кметските избори в София, а Георги Кадиев също остана втори през 2011 година Можем да си напомним също и мажоритарните победи на Костадин Паскалев като кмет на Благоевград. Не бива да се не помни, че Българска социалистическа партия жънеше победи, когато Румен Петков бе отпред на предизборния щаб и даже побеждаваше Бойко Борисов региона, за който той отговаряше като член на Изпълнителното бюро. Толкова за „ копията “.
В същото време днешният антураж на Нинова имаше малко по-различна битност. Кой в приватизирани от Иван Костов държавни предприятия, кой отпред на младежките структури на Съюз на демократичните сили. Едни в листата на дясната партия „ Гергьовден “, други във вражеския щемпел на изчезналия вестник Демокрация. Някои минаха през следствения арест, други коленопреклонно носеха чантата на Сергей Станишев. Все хора с устойчиви правила, изправен тил и мощно изразен политически темперамент. Иронично, несъмнено.
И за непросветените е видно, че тук за „ копия “ не може да става и дума, настоящото управление на Българска социалистическа партия нито в групов, нито в самостоятелен проект няма да бъде запомнено. Както се вижда, за тях е мъчно и да се споделят някакви политически триумфи. Те не могат да бъдат „ копия “, тъй като не им стиска да изоставен и да водят битка, като прикриват тази своя уязвимост зад вездесъщата „ партийна преданост “, която от дълго време деградира до самостоятелна лоялност.
Толкова за оригиналите и копията. Правият път ще покажат изборите. Българска социалистическа партия можеше да бъде флагман на огромна лява коалиция, само че не пожела. Сега остава да забележим какво ще покажат резултатите.
В „ Здравей, България “ по Народоосвободителна въстаническа армия Корнелия Нинова още веднъж сподели забележителна словесна еквилибристика във връзка с копията в политиката и тяхното качество.
Ясно е че появяването на „ Левицата “ не се отрази позитивно върху комфорта на лидерката на Българска социалистическа партия, само че и тя не подхожда по новому към този проблем, а се пробва да го вкара в границите на своите закостенели тоталитарни разбирания, което единствено по себе си е необичайно, поради седесарския ѝ произход.
-->
Корнелия Нинова към момента не е схванала, че живеем в условно демократично общество с плуралистична политическа система, в което не можеш да разглеждаш партийните деятели, членове и симпатизанти като крепостни селяни, длъжни да демонстрират безпределна преданост към самодържеца. За тяхното доверие, за тяхната поддръжка и преданост би трябвало да се бориш, само че това става извънредно мъчно, когато самичък задоволително си се постарал ръководената от теб конструкция към този момент в ничии очи да не съставлява политическа опция.
Тъй като политическото пространство не е устроено да търпи съществуването на вакуум, разумно други възможности пораждат и то най-често върху труповете на досегашните политически исполини.
Българска социалистическа партия беше точно подобен великан преди ръководството на Корнелия Нинова. Вярно, муден, муден, на моменти колеблив, само че въпреки всичко значим политически фактор и бариера пред появяването на всевъзможни, претендиращи за леви, популисти и търгаши. Благодарение на Корнелия Нинова Българска социалистическа партия се трансформира в това, от което до преди няколко години ни опазваше.
За мнозина от нас през днешния ден е мъчно да си представим по какъв начин партия, чието управление задаваше организационния, интелектуалния и културен модел в българската политика, без значение дали е в ръководството или в съпротива, през днешния ден се е трансформирала в това треторазрядно посмешище, което се постанова всекидневно да следим по малкия екран.
Разбира се, и в другите партии не можем да забележим кой знае какво, заради което на мнозина протичащото се в партията може да се коства обикновено, само че по-притеснителното е, че даже на фона на всеобщата злополука на политическото Българска социалистическа партия от ден на ден наподобява на кръжок по политпросвета.
Такива резултати нормално са разследване от негативен асортимент, тъй като слабият началник е податлив да се обкръжава с надминаващ го по незначителност антураж, чийто политически принос мъчно може да бъде валидиран. Едва ли партийната история ще отреди на тези субекти подобаваща роля в своя неподходящ край.
Всъщност Нинова беше права в някои свои изказвания. Наистина „ Левицата “ е основана, с цел да „ тегли от Българска социалистическа партия “. Това е явно и с цел да го установяваме не се изисква кой знае каква дълбочина на разбора. У нас има голям брой гласоподаватели, които споделят леви полезности и хрумвания, само че все по-малко виждат в Българска социалистическа партия на Корнелия Нинова техен изразител. Това не е факсимиле, нито пък опозиционна мантра, а действителността на изборните резултати.
Поне в това отношение в демократичната политика е елементарно – минаваш периодическа препоръка и се виждаш какъв брой струваш. В този смисъл, е изцяло разумно „ Левицата “ да тегли точно от Българска социалистическа партия, тъй като, отново ще повторя, гласоподавателите на Българска социалистическа партия не са крепостни селяни, нито са длъжни с нещо на Корнелия Нинова, нито пък би трябвало да им се вменява виновност, че са предпочели различен ляв индивид. Тъжно е, че толкоз опитни политици към момента не са разбрали, че се намираме в конкурентна политическа среда и в случай че не си припознат би трябвало да промениш нещо в себе си, а не да обикаляш студиата, с цел да се жалваш.
Темата дали „ копието е по-слабо от оригинала “ има минимум три страни – организационна, идейна и лична.
По отношение на организационната можем да кажем, че надали „ Левицата “ ще се стреми в нещо да подражава на Българска социалистическа партия в този и тип, тъй като това е явно неефективно. Това, което бе в учредителен проект Българска социалистическа партия преди Нинова, няма нищо общо с това, което е в този момент. Ако след изборите предприемете нанагорнище по тъмните стълбища на „ Позитано “ 20, от първия до шестия етаж с труд ще откриете някой. По места ситуацията не е по-различно и болшинството деятели отхвърлят да признаят този факт единствено от партийна дисциплинираност.
За кадровата политика и образованията даже няма разясняваме, тъй като актуалното партийно управление сполучливо ликвидира партийната академия и внедри на управителни позиции хора, нямащи нищо общо с Българска социалистическа партия.
В абстрактен проект към момента е прекомерно рано да кажем кое е копието и кое оригиналът. Факт че, Българска социалистическа партия към момента се движи по инерцията на последната си стратегия, писана от Георги Пирински преди десетилетие, което не е изненада, поради немощта на настоящето управление да генерира смислена платформа.
Фактът, че през последните години Българска социалистическа партия все по-малко се държи като лява партия сигурно в абстрактен проект ще благоприятства присъединяване на „ Левицата “ на тези избори.
Ако разгледаме въпроса с качеството на „ копията “ в личен проект, няма по какъв начин да не заключим, че Българска социалистическа партия изостава трагично. Отсреща са все някогашни деятели на партията, само че те нямат нищо общо със настоящето управление. През първото десетилетие на XXI век, в което Българска социалистическа партия трябваше да излиза от тежка рецесия, огромна част от тези лица заемаха основни позиции. Това е времето на двата президентски мандата на Георги Първанов, който през днешния ден застава зад „ Левицата “.
Можем да си напомним, че Татяна Дончева и Мая Манолова са последните две кандидатури, подкрепени от Българска социалистическа партия, които доближиха до балотаж в кметските избори в София, а Георги Кадиев също остана втори през 2011 година Можем да си напомним също и мажоритарните победи на Костадин Паскалев като кмет на Благоевград. Не бива да се не помни, че Българска социалистическа партия жънеше победи, когато Румен Петков бе отпред на предизборния щаб и даже побеждаваше Бойко Борисов региона, за който той отговаряше като член на Изпълнителното бюро. Толкова за „ копията “.
В същото време днешният антураж на Нинова имаше малко по-различна битност. Кой в приватизирани от Иван Костов държавни предприятия, кой отпред на младежките структури на Съюз на демократичните сили. Едни в листата на дясната партия „ Гергьовден “, други във вражеския щемпел на изчезналия вестник Демокрация. Някои минаха през следствения арест, други коленопреклонно носеха чантата на Сергей Станишев. Все хора с устойчиви правила, изправен тил и мощно изразен политически темперамент. Иронично, несъмнено.
И за непросветените е видно, че тук за „ копия “ не може да става и дума, настоящото управление на Българска социалистическа партия нито в групов, нито в самостоятелен проект няма да бъде запомнено. Както се вижда, за тях е мъчно и да се споделят някакви политически триумфи. Те не могат да бъдат „ копия “, тъй като не им стиска да изоставен и да водят битка, като прикриват тази своя уязвимост зад вездесъщата „ партийна преданост “, която от дълго време деградира до самостоятелна лоялност.
Толкова за оригиналите и копията. Правият път ще покажат изборите. Българска социалистическа партия можеше да бъде флагман на огромна лява коалиция, само че не пожела. Сега остава да забележим какво ще покажат резултатите.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ