Дългова криза застрашава Италия
Политическите разтърсвания и повишението на лихвените проценти от страна на ЕЦБ още веднъж разпалиха страховете от дългова рецесия, като всички още веднъж насочиха вниманието си към разноските по заемите.
Когато Европейската централна банка приключи паричната поддръжка през юни, спредът - деликатно следената разлика сред немските и италианските 10-годишни лихвени проценти - скочи до 245 пункта, което е най-високата стойност от две години насам.
Новината, че ЕЦБ възнамерява инструмент за битка с нарасналите разноски по заемите в еврозоната, го намали краткотрайно, само че в четвъртък той още веднъж набъбна, откакто министър-председателят на Италия Марио Драги предложи оставката си.
Президентът Серджо Матарела отхвърли да одобри оставката на Драги, като изпрати премиера още веднъж да приказва пред Народното събрание тази седмица, заяви Агенция Франс Прес.
Дори и без политическата рецесия Италия е изложена на риск поради " размера на дълга си, ниския си ритъм на напредък и мощната си взаимозависимост от съветския газ ", съобщи пред Агенция Франс Прес Жил Мок, основен икономист на AXA Group.
Италия има голям дълг от над 2,7 трилиона евро (2,7 трилиона долара), или към 150% от Брутният вътрешен продукт - най-високият в еврозоната след Гърция, макар че съотношението дълг/БВП стартира да се свива.
Страната от дълго време изостава от останалите в еврозоната: сред 1999 година и 2019 година стопанската система ѝ е повишена единствено със 7,9% спрямо 30,2% в Германия, 32,4% във Франция и 43,6% в Испания.
През 2021 година брутният вътрешен артикул на Италия се усили с 6,6 % след спада през 2020 година, дължащ се на пандемията от ковид.
Италианската централна банка чака Брутният вътрешен продукт да се усили с 3,2 % през 2022 година - само че тази стойност може да спадне до под 1,0 %, в случай че доставките на съветски газ бъдат прекъснати поради войната в Украйна.
Италия разчита на Европейския проект за възобновяване да подтиква растежа. Тя е най-големият бенефициент, който ще получи 191,5 милиарда евро (193 милиарда долара), в случай че извърши поредност от поискани от Европейски Съюз промени.
Напускането на Драги обаче ще изложи тези промени на риск. И защото огромната му коалиция е в хаос, вероятността страната да отиде на предварителни избори след лятото е огромна.
След като стана министър-председател още през февруари 2021 година, 10-годишният лихвен % по заемите падна под 0,5 %.
Сега тя се е покачила до 3,4 %.
„ Ако държавното управление на Драги падне на следващия ден, не мога да си показва какво ще се случи със спреда ", сподели Франко Павончело, професор по политически науки в университета " Джон Кабот " в Рим. <
Когато Европейската централна банка приключи паричната поддръжка през юни, спредът - деликатно следената разлика сред немските и италианските 10-годишни лихвени проценти - скочи до 245 пункта, което е най-високата стойност от две години насам.
Новината, че ЕЦБ възнамерява инструмент за битка с нарасналите разноски по заемите в еврозоната, го намали краткотрайно, само че в четвъртък той още веднъж набъбна, откакто министър-председателят на Италия Марио Драги предложи оставката си.
Президентът Серджо Матарела отхвърли да одобри оставката на Драги, като изпрати премиера още веднъж да приказва пред Народното събрание тази седмица, заяви Агенция Франс Прес.
Дори и без политическата рецесия Италия е изложена на риск поради " размера на дълга си, ниския си ритъм на напредък и мощната си взаимозависимост от съветския газ ", съобщи пред Агенция Франс Прес Жил Мок, основен икономист на AXA Group.
Италия има голям дълг от над 2,7 трилиона евро (2,7 трилиона долара), или към 150% от Брутният вътрешен продукт - най-високият в еврозоната след Гърция, макар че съотношението дълг/БВП стартира да се свива.
Страната от дълго време изостава от останалите в еврозоната: сред 1999 година и 2019 година стопанската система ѝ е повишена единствено със 7,9% спрямо 30,2% в Германия, 32,4% във Франция и 43,6% в Испания.
През 2021 година брутният вътрешен артикул на Италия се усили с 6,6 % след спада през 2020 година, дължащ се на пандемията от ковид.
Италианската централна банка чака Брутният вътрешен продукт да се усили с 3,2 % през 2022 година - само че тази стойност може да спадне до под 1,0 %, в случай че доставките на съветски газ бъдат прекъснати поради войната в Украйна.
Италия разчита на Европейския проект за възобновяване да подтиква растежа. Тя е най-големият бенефициент, който ще получи 191,5 милиарда евро (193 милиарда долара), в случай че извърши поредност от поискани от Европейски Съюз промени.
Напускането на Драги обаче ще изложи тези промени на риск. И защото огромната му коалиция е в хаос, вероятността страната да отиде на предварителни избори след лятото е огромна.
След като стана министър-председател още през февруари 2021 година, 10-годишният лихвен % по заемите падна под 0,5 %.
Сега тя се е покачила до 3,4 %.
„ Ако държавното управление на Драги падне на следващия ден, не мога да си показва какво ще се случи със спреда ", сподели Франко Павончело, професор по политически науки в университета " Джон Кабот " в Рим. <
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ