Как да живеем с неприятните факти ~ Психологията на неизбежността
Полезно и настоящо от един от най-изтъкнатите откриватели в американската обществена логика на психиката Елиът АРЪНСЪН и книгата му „ Човекът – обществено животно ”, наградена от Американската асоциация на психолозите през 1973 година
Джордж Бърнард Шоу страдал доста от алкохолизма на татко си, само че се стараел да не му придава огромно значение. Веднъж той писал: „ Ако не можете да се избавите от фамилния скелет, най-добре е да го накарате да танцува “. В прочут смисъл теорията на дисонанса разказва методите, по които хората могат да накарат своите скелети да танцуват – да се опитат да живеят с неприятните обстоятелства. Това е изключително правилно, когато възникне обстановка, която е по едно и също време неприятна и неизбежна. В подобен случай хората се стараят да извлекат оптималната изгода от събитията, като по познавателен път омаловажават неприятния темперамент на обстановката. В един от своите опити Джек Брем събира деца, които непринудено се съгласяват да изядат зарзават, за който авансово са декларирали, че по никакъв начин не обичат. След като децата изяждат зеленчука, на половината от тях експериментаторът оповестява, че по-нататък ще им се наложи да ядат доста повече от него; на останалите деца не се оповестява такова нещо. Децата, които са били уверени, че неизбежно ще би трябвало още веднъж да ядат от зеленчука, съумяват сами себе си да убедят, че той не е чак толкоз противен. Накратко, познавателният детайл „ Не обичам този зарзават ” е в дисонанс с познавателния детайл „ Ще хапвам този зарзават в бъдеще ”. За да понижат дисонанса, децата стартират да имат вяра, че зеленчукът в действителност не е толкоз непоносим, колкото са го считали.
Джон Дарли и Елън Бършайд потвърждават, че същото събитие важи както във връзка с зеленчуците, по този начин и във връзка с хората. В извършеното от двамата експериментатори проучване студентки се съгласяват да вземат участие в поредност сеанси, в които всяка участничка би трябвало да разисква половото си държание и правила с друга студентка, която тя не познава. Преди да стартира процедурата, на всяка участничка се раздават по две папки. Във всяка от досиетата има изложение на личността на млада жена, която по всяка възможност се е съгласила да взе участие в същия експеримент; описанията съдържат композиция от приятни и неприятни черти. Половината от изследваните лица са били уверени, че ще беседват с младата жена, разказана в директория А, а на останалите лица е обявено, че ще беседват с дамата, разказана в директория Б. Преди да се срещнат с тези състудентки, изследваните лица са помолени да оценят всяка една от тях въз основа на описанията, които са прочели. Лицата, които считат, че е неизбежно да споделят интимните си секрети с младата жена, разказана в директория А, намират тази жена доста по-привлекателна от дамата, разказана в директория Б, до момента в който тези, които имат вяра, че ще беседват с младата жена, разказана в директория Б, смятат нея за доста по-привлекателна. Също както в тази ситуация със зеленчуците неизбежността размеква сърцето. Мисълта, че неизбежно ще прекараш известно време с различен човек, усилва позитивните страни на този човек – или минимум понижава негативните. Накратко, когато знаят, че нещо безусловно ще се случи, хората са склонни да си го показват в най-хубава светлина.
Избрано от: „ Човекът – обществено животно “, Елиът Арънсън, изд. „ Наука и изкуство “, 1984
Снимка: en.wikipedia.org
